"Френското завещание" е абсолютно първият ми сблъсък с Андрей Макин. Честно казано, първоначалните ми очаквания бяха за доста по-забързан роман, и може би подведен от френската жилка на автора отпървом малко се запънах на уводните страници, изпълнени с типичния руски стил. Трябва да призная, че не се разбирам особено добре с класиката на русите - имат един такъв много специфичен плавен и изключително обстоятелствен изказ, на места до дребнава детайлност, благодарение на който наистина се потопяваш в обстановката, но и се движи на тънката граница на отегчението, когато вече очакваш и очакваш с нетърпение развитието на действието. Оказа се, че Макин не е от досадния тип автори, и още няколко страници по-нататък, след като преодолях това първо препятствие, успя напълно да ме