Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: България

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 18 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Популярни

Някак не си представяме, че родното Черноморие може да бъде атрактивна дестинация за подводни приключения. Няколко основни фактора обуславят сравнително бедна фауна. Това са изолираността му спрямо останалите водни басейни, ниската соленост (около 17 промила срещу 36 на Световния океан) и най-вече високото съдържание на сероводород, което прави невъзможно наличието на живот на дълбочина от около 150 метра и надолу. Затова повечето запалени гмуркачи се насочват или към съседна Гърция, или при финансова възможност за това, към по-далечни и далеч по-екзотични дестинации. Въпреки всичко това крайбрежието предлага сравнително живописни растителни и животински съобщества, които са подходящи за забавление както на начинаещи гмуркачи, така и за развиване на подводен риболов и водолазен спорт.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 16 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Популярни

Отдавна сме оставили зад себе си бойковата гордост – магистрала Люлин, подминали сме „най-големия” пазар за коли на старо, нов внос, в Дупница, където ядохме по две кебапчета в питка с лютеница на крак. Следват Горна Джумая, помпозният зимен курорт Банско, навремето всъщност едно доста спокойно и незастроено местенце, където да хапнете капама край камината, спускаме се между Рила и Пирин и навлизаме в части на Западните Родопи, непознати поне за мен до този момент. Само по себе си пътуването можеше да има много повече спирки, но целта ни е друга. Спираме в Огняново за кратко пазарене на най-належащите продукти от първа необходимост и настроението леко преминава към по-студената скала. Банкомат няма, нито тук, нито наблизо, а изнежената софийска душа е свикнала на удобства, недостъпни по

Автор: Ал, четвъртък, 11 март 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Последният колективен роман на „Светлини сред Сенките” за мое най-голямо учудване се оказа чиста доза постапокалиптична фантастика. Тийнейджърите от Казанлъшкия фентъзи клуб този път са оставили всички митологични създания, населяващи различни измислени планети, и насочват писалките си към нашата собствена Земя... или по-точно към ерата след нейния екологичен крах. Планетата ни вече не съществува, а Луната се е разцепила на два огромни къса, наименувани на Шекспировите Ромео и Жулиета. Спасилото се човечество се е консервирало в десетки космически станции, разпилени из пределите на бившата орбита на Земята, и също като двата астеороидни отломъка на Луната се е разделило на Северна и Южна станция. Имена, откраднати от стария свят, без смислова употреба в космическото им битие, но

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 28 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Как гори, как изгаря си свещта на дните ни! Как боли, о боже, как боли! Как бързо стапя се, нали! Ако преди петнадесет години някой ми беше казал, че ще видя Металика на живо щях да си умра от смях. В онези години най-добрите концерти, на които ходих бяха в студентския дом и с участието на десетки групи основно забиващи кавъри. Тези концерти се случваха рядко, но за сметка на това бяха доста дълги, понякога се е случвало да откарат и до два-три посред нощ. Определено тогавашният ми фаворит бяха Троскот - група, която свиреше само кавъри на Металика и авторски песни, които докато вокалът не запее на български не можеш да се сетиш коя точно песен на Металика свирят. Така в продължение на гимназиалните си години не пропусках концерт на Троскот. Смело мога да заявя, че бях

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 26 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Името Георги Малинов не е неизвестно за българския читател, и поне за мен е станало синоним на качество. Още дебютната му повест - "Вирт", привлича вниманието, а последвалите разкази издадени в различни антологии затвърждават първите добри впечатления. Ето защо подходих към "Шампионите" с очакване за нещо добре написано, но без никакви предположения за сюжета. И по-добре, защото тази книга няма нищо общо с предишните му писания. Хюпърт @ааам е първото извънземно същество, което влиза в контакт със земната цивилизация, или по-точно не с цялата, а с отделни нейни представители, в лицето на Джон Силвър, Тоширо Мифуне, Карл Люис, Вито Корлеоне и Виктор Бълхата. Но горните имена не трябва да ви заблуждават. Человеците, които ги носят, нямат нищо общо със знаменитите си съименници (изключая

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 16 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Преди да започна да говоря за един от най-великолепните сборници с исторически разкази на всички времена, струва ми се редно да припомня една наистина знаменателна фраза на големия български историк Тончо Жечев, цитирана от Стефан Цанев във втория том на „Български хроники” – „Жалко, че историците престанаха да са писатели, а писателите – историци.” „Бронзовите конници” са именно живото въплъщение на изкуство и история в едно. И един великолепен пример за това, колко прав е Тончо Жечев. Четиридесет и два разказа, четиридесет и двама велики владетели, пълководци и борци за свобода, четиридесет и два труда, белязани от великолепна проза, историческа достоверност, чудесен език и стил, дело на някои от най-именитите български историци. Сред имената на авторите четем Антон Дончев, Васил

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 11 август 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Красотата на Рила планина е почти магична. Неземно зелена, гъста, усойна, потайна, дива. Рилският манастир се извисява могъщо и митично сред нея, обграден от гори и върхове, място на вяра и история, сърце и душа на българщината от векове. Но така хубаво го е казал поетът, нека просто припомним думите му, наместо неловко да търсим свои: Сега съм у дома, сега съм в моя мир - мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази, по-светло чувствувам; свещен, отраден мир изпълня ми духът, от нов живот талази нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья, от прясна сила, мощ и тайни песнопенья. Сега съм у дома, сега съм пак поет - във лоното на таз пустиня горска, свята; разбирам на леса любовний тих привет, на струите шума, на бездната мълвата. Разменям тайна реч с земя и синий свод и сливам се

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 18 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Единадесет разказа. Единадесет истории, носещи онзи специфичен дух на българската фантастика, който я отличава не само от западните аналози, но дори от източните по онова време. Няколко с типично нашия си хумор, на които можеш да се смееш от началото до края, други засягащи сериозни теми от ежедневието, при това не само тогавашното социалистическо такова, но и сегашното. А трети пък алармират за глобални проблеми. Всичко това в един сборник от около триста странички на един от най-големите ни фантасти, а защо не и писатели въобще – Любен Дилов. Изключително е приятно да се докоснеш до подобно четиво. Има много по-хубава фантастика, надали някой се съмнява в това, но трудно може да се намери по-близка до българския читател от нашата – родна такава. Да, нямаме традиции, каквито имаме -

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 07 април 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

След дълго търсене, най-сетне успях да намеря DVD-то на най-популярния български филм за отминалата година и да го изгледам. И трябва да кажа, че това са най-добре похарчените ми четири лева от много време насам. Защото „Дзифт” е наистина добър филм. Може би не най-оригиналният, може би не чак шедьовър, но продукцията на Явор Гърдев със сигурност слага в малкия си джоб почти всички американски екшъни/кримки за миналата година и ако в известен смисъл не й липсваше динамика и мащаб, съвсем спокойно щяхме да я сравняваме с култовите истории на британеца Гай Ричи. Историята вкратце, за да преминем по-скоро към същественото. Молецът (Захари Бахаров) влиза в затвора за убийство преди 9 септември 1944 и излиза от там след промяната. Несправедливо обвинен, той излиза с надеждата да открие

Автор: Димитър Грозданов, събота, 04 април 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Балканджи – "Змей" 2008, missskin.net (independent label) Line up: Николай Баровски – кавал, клавири, вокали, зурна Спас Димитров – вокали, китари Владимир Левиев – бас Валентин Моновски – тамбура, китари, вокали Явор Пачовски – клавири, вокали Александър Стоянов – ударни, вокали Теодора Тодорова – вокали, тромпет Калин Христов – ударни Кирил Янев – вокали, китари Tracklist: 1. Извор; 2. Поглед; 3. Видение; 4. Молитва за спасение; 5. Девет Години; 6. Под камък студен; 7. Змей I; 8. Звездице; 9. Родопа планина; 10. Сътворение; 11. Змей II Доста неща се случиха на Балканджи след „Пробуждане”. Дълги бяха неволите на Николай Баровски по гръцките затвори, съставът претърпя доста изменения, групата израстна – в преносен и буквален смисъл. Това, което интересува


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.