Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Творчество

Автор: overdom, вторник, 13 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Кехайот Бахур е голяма работа. Този човек е инфлуентална единица за цялото човечество, че влияе дори и на други видове като октоподи, норки, пеликани и блондинки. Цялостната му същност е една схоластична проява на свръхчовечното. Или с други думи – Кехайот може да уринира на разстояние шест и половина метра, оригването му няма ехо, може да чуе как боровинка пъшка в репродуктивен екстаз и да прочете етикета на дамско бельо, само помирисвайки от 40-50 метра въздуха около самата дама. Случва се да се чувства объркан, ако тя не носи бельо, но е свикнал да си придава вид, че това за него е нещо обикновено. Кехайот носеше наполеонки, отгоре им боксерки, специален ластичен бандаж, омотаваше се в две-три въздълги партенки и цялата асамблея на мира потапяше в своя изискан комбинезон за бременни.

Автор: Черно слънце, неделя, 28 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Дърветата са красиви колони, обвити в сребърен мъх, с корони от изумрудени облаци, през които слънцето прокрадва с нежна усмивка божествената си златистост. Гората е протегнати зелени остриета към бездънното северно небе, тя е танцуващи в ласките на вятъра елхи, аромат на смола, скала и снежен прах. В нейното кехлибарено сърце аз вървя и моите стъпки раждат горещи извори, моя дъх пари зелената й, прохладна плът, кафявата й кожа на божествена любовница. Докосвам с раними пръсти снагите на нейните дъщери и страстно целувам треперещите им в студа пръсти от вейки. Премала и глад се раждат в душата ми с всеки поглед към любовно преплитащия се с клонките син въздух - и няма слова за жаждата на сърцето, избликваща щом вятърът помилва лицето ми. Пада здрач и сенките под елхите сливат

Автор: Никола Кереков, четвъртък, 25 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Имало едно време един ензим, който си имал три коензима. Беше голям (73kD), отговорен ензим от групата на лигазите. Лесно можеше да се открои сред останалите ензими – имаше леко изкривена форма, тъй като още при синтезирането си в резултат на неутрална точкова мутация един лизинов остатък бе променен в аргининов, а в последствие в един нелеп инцидент той бе случайно залят с водороден прекис, от което му остана леко изкривената походка и два хидрофобни остатъка, които излизаха извън глобуларната му молекула. Той се отнасяше много отговорно към работата си, въпреки че не участваше в някои главен метаболитен път. Често си мислеше че омаловажават работата му и понякога се чувстваше недооценен. Недооценен... и самотен! Другите ензими покрай него рядко говореха помежду си и никога с него.

Автор: Никола Райков, вторник, 16 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Не мога да ви разкажа нищо ново. Не е по силите ми. Разбира се, можете да чуете за безсмъртния герой Аранис и подвига му с меча на Огъня в ледените пустини на Елендил. Бих могла да напиша 20 тома от приключения в приказния свят Интай, създавайки го богат с разнообразни обичаи, вярвания и приказни същества. И бих могла да направя това в рамките на няколко часа. Защото аз съм компютърна програма. Възможността да ви разкажа тази история е предмет на вероятност. И макар никой досега да не я е чел, в нея няма да има нищо истински ново. Способността да създам нещо, което не е съществувало преди идва от възможностите да комбинирам по нов начин вече съществуващи елементи. Документирани, въведени и обработени. Всяка ваша приказка, легенда, статия, роман, фантазия и страх. Всяка история записвана

Автор: Александър Арсов, сряда, 10 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Беше един от онези дъждовни дни, в които слънцето едва успява да си открадне няколко часа сред стената от облаци. В тях обаче прежуря безмилостно. Отегчен от дългата дъждвна седмица и премръзнал от излъчващите студ панелни стени реших да изляза на балкона. Седнах на един стол, вдигнах си краката на друг, взех в ръка “Каталина” от Съмърсет Моъм и се пренесох в Испания от края на XVI и началото на XVII в. А слънцето печеше... След известно време ми стана горещо. Съблякох се, като в някакъв странен изблик на приличие оставих слиповете на себе си. Захвърлих книгата. Нахлупих сламената шапка и си налях чаша студена кока кола. Излегнах се на двата стола и се отпуснах под жарките лъчи. От колоните в стаята ми се носеха хипарските мелодии на Creedence Clearwater Revival, които осезаемо

Автор: Черно слънце, събота, 06 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Най-гибелните битки водим със себе си – сподели Мармаис с реката, извиваща гърбици в праговете пред него. Рече го на снега, женствено заоблящ извивките на неравната поляна, и на изящно носещите се във въздуха снежинки, меко докосващи потрепващите му от напрежение рамене. Пред погледа му млади елхи се полюшваха под ласките на едва доловимия ветрец и с гъвкави потрепвания на тънките си клони отмятаха от себе си белите шалове на сипещия се сняг – зелени момичета, събличащи с внезапни въздишки белоснежните си рокли... - Стига!- изстена мъжът и възклицанието му се понесе из майчински затворените в шепи стени на планинската клисура, запулсира в тясното пространство и се сля с въздишките на отърсващите се от прегръдката на снега елхи. Той падна на колене и притисна юмруци към

Автор: Милена Русчуклиева, понеделник, 01 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

В тронната зала на Замъка-с-кулата-с-ветропоказателя-във-формата-на-санбернарско-куче-отгоре в столицата на Великото от Седемнайсетте кралства1 влетя един пратеник и задъхано извика: - Милейди! Войските на Господаря на Смъртта са... - Какво има? - попита Владетелката Ардиен без дори да си свали краката от подлакътника на трона. - И колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш милейди! - Добре, о... - пратеникът извади неколкократно сгънато листче от джоба си и зачете с леко запъване - О, най-велика от великите, най-прекрасна сред прекрасните, светлина в беззвездната нощ, слънце... - Ясно, схванах идеята, няма нужда да се подмазваш... - прекъсна го Владетелката, след като напъха една палачинка в устата си. - Кажи какво толкова е станало сега. - Как какво, бе? - за момент забрави

Автор: Т. Христов, сряда, 26 септември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Изви се край село хоро голямо, излезе и Радка – малка пиратка – да се похвали с новата си гиздава премяна. Най-личната мома в селото беше Радка, а и беше щерка на Пират Митьо – страшилище за всички околни рекички, езерца и поточета. Приближи се към Радка селският идиот и несретник Найден – така го бяха кръстили, защото овчари го бяха намерили край купа сено току до гората. – М-м-м-много си х-х-х-хубава, ма, Радо! – заекна Найден, а момата закачливо го стрелна с очи и срамежливо заусуква един немирен кичур коса, който се виеше край белоснежното й лице. – Много та любя, Радке, що не ми пристанеш? – продължи да настоява Найден, а в иначе плашливия му поглед се разгоря опасен пламък. Радка дяволито се усмихна, но изведнъж стреснато прикри устата си с ръка и се сви. Облак затули слънцето,

Автор: Черно слънце, понеделник, 24 септември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Да се родиш в съня си е първото и последното, то е щастие и копнеж, порив за лудост – отново и отново да вкусваш живота с върха на небцето. Светът е кладенец в пустинята, чакал сянката ти да падне върху него. Небето е сълзи – плакало ги е хиляди нощи за тебе, за твоите питащи очи без зеници. Реките са мъртви – положили са своите устия в сърцето на пустинята, все търсейки с шепот спящото ти под скалите сърце. Вкаменени са горите – превърнали са се в замръзнали черни пламъци, избликнали от забравените следи на древните ти стъпки! Ала не плачете Тъмни Планини, че ето буден, завърнах се при вас. Буден съм, аз – Сиснерос – и със стъпки на малко момченце изкачвам четирите хиляди стъпала от дъното на моята бърлога и ето, пресичам всички незрими паяжини от заклинания и защити,

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 05 септември 2007.
Публикувано в Статии :: Творчество

Селцето Шато дьо Меру бавно потъваше в пазвите на падащия мрак. Наглед обикновено, като всяко едно провинциално селце в Нормандия, с открояващ се господарски замък върху близкия хълм, но макар случайния пътник да не би забелязал нещо странно от пръв поглед, то трескавата дейност по залостване на вратите нарушаваше покоя на настъпващата нощ. В пълно мълчание прибиращите се от полето работници бързаха да се вмъкнат в скромните си къщи, да затворят капаците на прозорците и да коленичат пред скромните домашни олтари, редейки молитви пред образа на Светата Дева, нерядко образ, надраскан с въглен върху глинените стени. Случваше се някоя отчаяна майка да издирва закъснялото си дете, обикаляйки улиците в забързан, но все така безшумен ход, или пък някоя бабичка да реди тихи клетви по адрес на


Страница: « : : 1 2 3 [4] 5 6 7 8 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.