Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Златна ера на научната фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 02 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

С какво е гениална една творба? С идеите си или с това, че те увлича? С прозрението или с поуката? Трудно е да се даде еднозначен отговор на тези въпроси, но затова пък, ако една новела е увлекателна, съдържа интересни идеи, поглед в бъдещето и поука извлечена от миналото отговорът е ясен – това е гениално творение на човешкия ум. Така че без никакъв свян ще поставя този етикет на „Фонтаните на рая” от Артър Кларк. В нея британският фантаст за пореден път доказва, че не пише просто ей така дори когато пише за себе си и за своят живот. Защото точно това прави в тази книга – взима любимото си място за фон, слага себе си като наблюдател и ни представя едно увлекателно четиво, което както повечето негови произведения се харесва, както на почитателите на по-приключенско насочените книжки, така

Автор: Ангел Генчев, неделя, 23 март 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Човекът сред звездите? Все още сме във времето, в което разчитаме изцяло на майката Земя, но все някога ще настъпи другото, когато няма да ни е достатъчна. И то не изглежда чак толкова далечно, а и човечеството, като всяко дете, ще трябва се отдели рано или късно. Колкото и да не му се ще, обаче, ще остане и до известна степен свързано с нея - така, както отрочето наследява родителя си, и хомо сапиенс, нареченият разумен човек, ще запази някаква своя неразделна част от миналото. Но земната своя, или човешката такава? А и коя част е земна, коя - човешка, доколко те не се припокриват и коя взема, или би трябвало да взема, превес над другата? Въпросът е прастар не само от гледна точка на научната фантастика, но и чисто етически - дори извън конкретния си контекст. Пита, Клифърд Саймък, а

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 22 март 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Едва ли има много писатели, които могат да сътворят едновременно увлекателна и дълбока, почти философска творба. Точно поради тази причина изпитвам изключително уважение към сър Артър Кларк. Макар и една от по-ранните му творби, „Градът и Звездите” е точно такава – може да се консумира с лекота както от почитателите на по-лековатото фентъзи, така и от любителите на приключенската фантастика и дори от тези, които обичат тежките задълбочени творби, откриващи нови хоризонти пред онези размишления за смисъла на живота и този на човека по пътя му към Вселената. И докато в „Среща с Рама”, например, Артър Кларк ни побутва и насочва към въпросите, които иска да си зададем, в „Градът и Звездите” усещаме на всяка стъпка личното отношение на автора към отговорите, които си даваме. Едновременно с

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 13 март 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Една от по-кратките, атмосферни и последователни в действието си новели на Клифърд Саймък, "Избор на богове" повече предизвиква чувство и настроение, отколкото гъделичка логическите окончания на синапсите из сивото мозъчно вещество. Може би трябваше да започна дори с краткото лирическо отклонение, че Саймък не е сред любимите ми фантасти. Често говорим - по всичко личи - на различни езици и множество от произведенията му са ми неясни или направо непонятни, не мога да ги възприема по-лично, а понякога, честно казано, са ми откровено досадни. Но пък това, специално, се нарежда сред книгите, които препрочитам периодично, и то с удоволствие. "Избор на богове" е пропита с носталгия творба - носталгия по загубената Земя, но загубена не на светлинни години в дълбините на Космоса, а зарита

Автор: Ангел Генчев, вторник, 11 март 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Робърт Шекли е най-добре известен като неофициално коронованият крал на краткия фантастичен разказ, и "Алхимичният брак на Алистър Кромптън" не прави изключение, при това в две насоки - от една страна е разширена версия на предишно произведение (едноименният разказ също е издаван на български поне веднъж - в пет-томния сборник такива на Шекли, но най-вероятно може да бъде намерен и в някой друг комплект). От друга, въпреки целостта си, самият роман пак може да се раздели на четири почти независими части, крехко обединени от горе-долу обща насока и едно-две постоянни централни лица. Всяко човешко същество е съчетание от основни групи черти на характера, или - ако щете - скачени съдове, в които в някакво равновесно състояние се намират четирите му хумора, както биха казали древните

Автор: Владимир Атанасов - Delvig, понеделник, 10 март 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако съществуваше явление, което бихме нарекли „научно-фантастична театрална пиеса”, то „Планетата на Шекспир” би била негов еталон. Никога не ми е било съвсем ясно какво превръща една творба в „култова”, но тази кратка и откровено казано странна книжка, някак успява да бъде такава. Представете си кораб, пътувал хиляда години през мрака на космоса в търсене на живот. Кораб, управляван от симбиоза между човешки интелект и машинна електроника. С мозък съставен от троица човешки съзнания пленени в метал и електронни схеми. Корабът, защото в случая е с главна буква, открива отдалечена, но красива, земеподобна планета и събужда последния оцелял член на екипажа от студения му сън. Светът, в който той попада, донякъде наподобява отдалечена автобусна спирка в малките часове на нощта, при пълна

Автор: Александър Арсов, събота, 27 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Знаете ли, има такива книги, след прочитането на които човек вече не е същият. Това са книги, които те отнасят в друго време и в друг свят – или по-скоро в други времена и в други светове – провокират те към размисъл, разбиват представите ти за всичко познато и създават нови такива, шокират те, очароват те, вълнуват те, прелъстяват те. След последните страници ентропията в главата ти клони към максимум, защото в нея се води жестока борба между хиляди мисли, чувства, факти, теории, хипотези и какво ли още не, която те кара почти да полудееш. После утихва... до следващото прочитане. То е свързано със същия душевен тайфун, толкова силен и въздействащ, че определения като “класика” или “научна фантастика” започват да ти се струват непоносимо ограничени и глупави. За мен “Една одисея в космоса

Автор: Александър Арсов, вторник, 21 август 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

(Във връзка с “Жертвата” на Майкъл Крайтън) Едва ли има човек, който да не е чувал името на великия полски писател Станислав Лем. Дори и абсолютните дилетанти в областта на научната фантастика като мен. Неговите “Избрани фантастични произведения в два тома” стоят непрочетени и събират прах в библиотеката ми срамно дълго време... няма да кажа колко... защото не помня. За излизането ми от тази “Лемтаргия” главни виновници са Майкъл Крайтън и... интернет. Първо ми попадна “Жертвата”, която прочетох изненадващо бързо, и останах дълбоко впечатлен. Тук се включи Мрежата и то с нейния сигурно най-популярен сайт – Wikipedia. След кратко ровичкане там, открих твърде интересното твърдение, че много от идеите, за които пише Майкъл Крайтън в творбата си, са сходни с един роман,

Автор: Ангел Генчев, вторник, 26 юни 2007.
Публикувано в Статии :: Литература

Станислав Лем (1921-2006) е странна птица в източноевропейското фантастично ято - хем стожер, име, записано с огромни златни букви в нейната история, хем - от друга страна - необременен от полит-дозора на своите събратя и еталон за абсолютна идеологическа инертност, толкова нехарактерна не само за блока, а и за онова време като цяло. Това го поставя в една малко особена светлина - макар и брилянтен научен фантаст и емблематичен прогностик, шеговито наричан понякога дори "Литературна Електронноизчислителна Машина", по почина на неговите собствени солени задявки с щуравите съветски съкращения и поради дълбокия си интерес към кибернетиката (където спокойно си съперничи със самия дядо Азимов), като обикновен прозаик Лем е малко студен, доста сложен и порядъчно тежък за четене, което


Страница: « : : 1 2 [3] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.