Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Златна ера на научната фантастика

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 08 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

От зората на фантастиката та и до днес, Земята е преживяла какви ли не космически нашествия. И дори да оставим настрана онези, които имат за цел пълното и унищожение, обикновено като последствие от напереността на човешката раса, пак остава цяла палитра опити тя да бъде завладяна. В резултат на което, пък, хомо сапиенс е безмилостно преследван, поробван или изтребван по чисто конвенционален път, тровен, морен с всякакви възможни и невъзможни агенти от биологическо, физическо или химическо естество. Върху него се експериментира, паразитира, завладяват се я телата, я просто съзнанията на представителите му, цветът на цивилизационния му прогрес бива сриван до кота нула или пък саботиран. И така нататък, тук по индиректен, силно конспиративно завоалиран път, таме – доста грубо и болезнено,

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, вторник, 06 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Земята е люлка на разума, но не може вечно да се живее в люлка Човечеството е на прага на космоса. Американски и съветски екипи независими едни от други се канят да покорят нови територии. Но този път не става дума за инвазия в земята на противника, а за полети сред звездите. Но броени дни преди това да се случи, крилете на мечтателите се пречупват от свръхгосподарите! Така вихрено започва "Краят на детството". Светът, който Артър Кларк е описал наскоро след втората световна война не се различава съществено от света, какъвто го познаваме във втората половина от двадесети век. Основната разлика е, че двата лагера са по-скоро в хладно примирие, отколкото в студена война, което повлиява на технологичното дърво. Но да се върнем на свръхгосподарите. До средата на романа тяхната

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 05 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

„Градът”, книга считана за най-добрият роман на Саймък. Книга, който едновременно е толкова саймъковска, колкото и не е. Чисто стилово перото на американския фантаст се различава в липсата на здрави взаимовръзки между отделните глави. Дори героите се менят, като общият знаменател е само фамилията, която променя обществото, която разрушава текущия ред, за да предаде щафетата на цивилизацията на следващия вид. Доколко точно кучетата са естествен продължител на делото на човека е малко спорно - от една страна са с нас от най-древни времена, от друга звучи странно и граничи дори със забавното. Но както не един път съм казвал - научната фантастика не винаги е ценна с двата преплетени елемента на името си. Даже по-често не е. В много от случаите най-важното в нея е не толкова фона, макар че

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 29 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Понякога като чета Саймък ми идва да извикам "All I want now is vengeance - to wrap around your stinking hope"*. И действително - този човек е толкова пълен с вяра в човека, че има моменти, в които се чудиш наистина ли е до такава степен заблуден или това е просто надежда. Може би най-ценното в "Търсачи на светове" е демонстрацията на реалистичният поглед върху расата ни, върху обществото ни, върху нас самите. Разбирането, че малко от хората са човеци и че от десетки едва няколко заслужават нещо повече. И тук Саймък не визира неща като "производителност на труда" или "брутен вътрешен продукт на глава от населението", които се леят от устните на малки, средни и едри бизнесмени и бизнесдами в отговор на въпросите дали толкова заслужават служителите им. Американският автор не

Автор: Ангел Генчев, събота, 26 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Малко е особено да пишеш за „нефантастичен” роман на един от най-изтъкнатите фантасти на всички времена. Всъщност не е точно така – определението не е напълно коректно – „Песните на далечната Земя”, които се явяват разширена версия на едноименния разказ на Артър Кларк, са пълнокръвна научна фантастика, с една малка особеност. А именно - акцентът им е върху "научна". Може би все пак трябва да съм малко по-обстоятелствен, за да не стане недоразумение. Голямата част от фантастите, особено тези, които имат афинитет към Космоса – какъвто е и самият Кларк – някак неизбежно позволяват на фантазията си да се отпусне в едни доста по-широко скроени граници. И съвсем не е рядко срещано явлението тези граници да надминават закономерностите на Вселената такава, каквато я познаваме – било то

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 25 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

„Магистрала на вечността” е може би една от най-неразбираемите книги на Саймък и едновременно с това очарователна със странната и почти мистична обстановка, пъстрата палитра от герои и обрати в действието. Един роман, който пленява сърцата, в който американският фантаст не си дава труда да отговаря на многобройните въпроси, които читателя си задава. Един роман, в който почти всичко остава неизяснено на онова рационално ниво, където битува науката и логиката. Но на другото – там дето живее надеждата, където са чувствата, на това подсъзнателно ниво, всичко се изяснява, придобива форма и те кара да заобичаш всяка думичка от текста на тази творба. „Магистрала на вечността” разказва за катастрофи, разкрива опасности и заедно с това показва непоклатимата вяра на автора в бъдещето. Саймък

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 19 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Четейки научна фантастика, човек рано или късно осъзнава, че жанрът - макар и насочен често към бъдещето - третира проблемите на настоящето. И както изглежда, най-големите в жанра се обръщат към по-скоро моралните такива, в което има резон. Защото именно човешката философия, религия, взаимоотношения са основата, върху която се гради бъдещето. Техническият растеж си върви с едно равномерно ускоряващо се темпо, така че измежду вечните книги остават именно тези, които отправят другия поглед в бъдещето. Това прави и Саймък в повечето си книги, като „Гробищен свят” не е изключение, даже напротив. Чрез този роман, американският фантаст от една страна демонстрира увереността си, че дори да се стигне до всеунищожителна война, човешкият род е достатъчно як, че да оцелее. Не само да оцелее, ами

Автор: Ангел Генчев, вторник, 08 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Като всеки един в своето поприще, от мъничкия съботен любител до гигантските имена, изписани със златни букви в летописите на научните постижения, астрономът сър Артър Кларк е без никакво съмнение напълно наясно с най-голямата заплаха, висяща като Дамоклиев меч над и без това не съвсем разсъдното човечество – космическата. Всъщност заплаха, за която всички знаем – знаем, че се е случвало, знаем, че със сигурност ще се случи отново. Знаем дори това, че сме се разминавали на астрономически косъм от неизбежното, и то в обозримото минало – на тридесети юни тази година ще се навършат точно сто години от падането на Тунгуския метеорит, а от онзи, преминал над щата Орегон, няма да са минали и четиридесет. Дори в края на миналия век Земята изтръпна, и макар и тревогата да се оказа фалшива, остава

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, петък, 04 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

В днешно време е популярно Първият контакт да е или с враждебно настроени видове, или пък с добронамерени такива. Но, все пак, съществува и трети вид. Не просто можем да се окажем тотално игнорирани, а това е на практика и най-вероятния сценарий. Замислете се за момент – десет на ента планети, от които десет на емта евентуално населени, от които десет на елта цивилизовани, но с цивилизация, коренно различна от нашата. Какъв е шансът за допирни точки? Почти нулев. Имайки предвид колко различни пътища за развитие на една цивилизация съществуват дори само от земна гледна точка - пътища, по които нашите общества вече са тръгвали и не са се разбирали помежду си – дори тях не можем да обгърнем с кратък поглед, а ще ни е нужен гигантски труд. Колкото до извънземното – него дори не можем да си

Автори: Иван Ж. Атанасов, Ангел Генчев, петък, 04 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато чуя съчетанието роман и Клифърд Саймък, което само по себе си е почти оксиморон, си представям нещо като сборник от разкази с приблизително обща тематика. Най-вероятно защото се сещам за една от най-емблематичните му творби - „Градът” - или друга, една от най-приятните му за четене - „Отново и отново”... Но пък тогава в ума ми изниква спомена за „Резерватът на таласъмите”. Книга, която в никакъв случай не се вписва в масовото впечатление за романиста Саймък. Естествено, това не е единствената му последователна и структурирана творба, с дълбоки връзки между отделните глави, не е и единствената му книга, в която включва фентъзи дух, даже напротив – „Братството на талисмана” е нагазила с двата крака в този стил. Но се сещам за нея, защото е уникална с преплитането на фолклорни


Страница: « : : 1 [2] 3 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.