Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Борис Стругацки

Автор: Ангел Марчевски, четвъртък, 29 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Игри

Помните ли социализма? Големите вождове? Огромните фабрики, институти, цехове? Влаковите релси и гари? А хорицата караха ладички, москвичи и запорожци, градяха се панелки, строя ха се градове, индустриализираха се селища. Чувате ли звука на прогреса? Всеки соц-ентусиаст, чиято душа се изпълва при тези спомени ще остане повече от доволен от поредицата STALKER. Сталкер е руска FPS-ка, вдъхновена от филма STALKER, който от своя страна е телевизионна адаптация на книгата на Аркадий и Борис Стругацки „Пикник край пътя”. И в трите произведения става дума за въпросната „Зона”, която за пояснение мога да асоциирам с Бермудския Триъгълник – опасен район с необясними явления и аномалии. Зонатa е не просто някаква тъмна гора – тя е живот, призвание, религия, Зоната има душа и съзнание, а в нейния

Автор: Ангел Генчев, събота, 06 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Обитаемият остров: Схватка (2009) Въпреки че първата част на екранизацията на "Обитаемият остров" ме остави до голяма степен разочарован, все още продължавах да тая надеждата, че поне заедно с втория, като едно цяло, зрелището ще си заслужава. На практика, точно зрелище има, но за жалост и "Схватка" на свой ред страда от всички недостатъци на предишната лента. И убеждението, че класическата фантастична творба на братя Стругацки е просто неподходяща за прехвърляне на големия екран се затвърждава окончателно. Може би до известна степен ще се повторя, но "Обитаемият остров" не е книга, където се четат редовете - чете се съдържанието между тях, и именно в него е силата на романа. Дори, бих допълнил, на изтъкнатите съветски фантасти по принцип, ако ли да звучи с една

Автор: Ангел Генчев, неделя, 08 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Обитаемият остров (част първа) (2008) Колебая се откъде да започна с противоречивите впечатления, които остави у мен новата руска фантастична лента - а когато се колебаеш обикновено е по-добре да опиташ отначало ребром. Предпоставки - много. Отпървом, титаните на съветската фантастика Аркадий и Борис Стругацки са всичко друго, но не и лесно смилаеми - още повече, че в голямата част от произведенията си вплитат нишка на социална сатира с различна дебелина и грубост. Която нишка обаче, поради времената, в които пишат, им се налага да прикриват с няколко пласта разнообразни литературни похвати. Което, в крайна сметка, ги прави на места объркващи и трудно, до не- разбираеми. В този ред на мисли, "Обитаемият остров" е една от показателните им творби, и самата

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 07 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Макар да не е от най-добрите им творби, самите автори си признават, че са я писали без прекомерна сериозност и по-скоро за забавление, като литературен опит, и „Обитаемият остров” има едно безспорно качество – забавлява. Титаните на съветската и впоследствие руска фантастика се отличават с доста дълбочина на творчеството си. Дори тогава, когато не правят своеобразна критика използват доста културни и етнографски елементи, които правят творбата ценна не само с хумора или фабулата, но и с оригиналността на цялостната конструкция. „Обитаемият остров” е някъде по средата – има малко забава, няколко момента със солидна дълбочина, доста, но не чак толкова изпъкващи идеи и преобладаващо е завладяващото и забавно приключение. След нея историите, които братя Стругацки ни разказват за Максим

Автор: Владимир Атанасов - Delvig, четвъртък, 20 март 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

"Търсене на целта или Двадесет и седмата теорема на етиката" е публикувана за първи път през далечната 1995 година. Четири години след смъртта на Аркадий Стругацки. Тя е първата самостоятелна книга на Борис Стругацки. Ако трябва да определя събитие на годината за преводна литература издадена в България - без съмнение ще бъде това! Има книги, които обичам да препрочитам. Има и такива които се страхувам да препрочитам. Понякога минавам покрай рафтовете на библиотеката, опитвайки се да усетя какво точно ми се захваща в момента. Погледа ми винаги попада върху последната бяла корица от събраните съчинения на Аркадий и Борис Стругатцки. Гръбчето на тази книга е различно. Вместо двете първи и едното фамилно име, там стои само псевдоним: Б. Витицкий. "Още е рано" - мисля си. Не са минали

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 20 юли 2005.
Публикувано в Статии :: Литература

Чували ли сте за синдрома на третото поколение? Е, в книгата на Стругацки не се говори точно за това, но нещата са доста подобни. При този синдром имаме първо поколение, което работи и се създава от нищото, техните наследници запазват и увеличават натрупаните капитали и имоти и тогава на сцената се появява въпросното трето поколение. В най-общия случай представителите му получават наготово всичко, което поискат от мама и тати. Те нямат необходимостта да работят, а от там и стимул да се развиват. В резултат на това dolce far niente те по цели дни се чудят какво аджеба да правят със себе си. Накарайте един обикновен човек по цял ден да не прави нищо. Е ще поживее така ден, седмица месец, но накрая ще му писне и ще започне да се труди. Но не и ако е свикнал с този начин на живот от

Автори: Ангел Генчев, Жеко Найчов, събота, 20 март 2004.
Публикувано в Статии :: Литература

Обикновено надписът А. и Б. Стругацки на гърба на книгата символизира съветския дан в областта на научната фантастика. Тук, обаче, ще си говорим за нещо различно. - А вие самият вярвате ли в призраци? – попита лектора един от слушателите. - Разбира се, не – отвърна лекторът и бавно се стопи във въздуха. ...иначе, нищо неподозиращият московчанин Саша (Александър, де) качва на стоп двама странници нейде из дълбоката провинция. Е, случва се всекиму, какво пък, помогнеш на хората... Но далеч пък не всекиму се явява възможността да бъде ей тъй поканен за програмист в институт, да отседне при Наина Киевна Горянина, инак казано баба Яга. В Конакокошкрак, имам предвид, иначе разбирайте – колибата на кокоши крака. На улица “Лукоморие” (който е учил Пушкин и е чел


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.