|
Сивостен :: Пътепис
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Отдавна сме оставили зад себе си бойковата гордост – магистрала Люлин, подминали сме „най-големия” пазар за коли на старо, нов внос, в Дупница, където ядохме по две кебапчета в питка с лютеница на крак. Следват Горна Джумая, помпозният зимен курорт Банско, навремето всъщност едно доста спокойно и незастроено местенце, където да хапнете капама край камината, спускаме се между Рила и Пирин и навлизаме в части на Западните Родопи, непознати поне за мен до този момент. Само по себе си пътуването можеше да има много повече спирки, но целта ни е друга.
Спираме в Огняново за кратко пазарене на най-належащите продукти от първа необходимост и настроението леко преминава към по-студената скала. Банкомат няма, нито тук, нито наблизо, а изнежената софийска душа е свикнала на удобства, недостъпни по
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Повечето исторически градове в Европа си имат по един такъв – квартал, където животът сякаш е замрял в едни други времена. Живописни кръчмички създават почти домашна атмосфера, предлагайки на туристите и местните безделници да се потопят в безгрижие и дори разгул. Според тълкуванието на „бохемски живот”, това е неконвенционален, лековат, артистичен начин на прекарване на времето без мисъл за злободневното. И някак, съвсем естествено, навява мисъл за добро хапване и пийване в приятна обстановка. Без да се приема като обвинение, но тук, на Балканския полуостров май сме първенци в това отношение. Затова стартирам краткия преглед на най-добрите места за пилеене на време и пари със столицата на западните ни съседи – Белград.
Самият „бял град” отдавна е спечелил място в сърцето ми, не само
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Върху зелената ни планета не липсват градове, които лесно биха могли да минат в графата “велики”. А тези, които би следвало да се определят като големи туристически атракции, са безброй много, такива не липсват дори и в България. И честно казано, не смятам, че имаме причина да не се гордеем с исторически ценните Копривщица, Созопол и Несебър, космополитния Пловдив и дори мръсната ни столица и още не едно и две големи и малки градчета.
Но за себе си мога да кажа че, освен любознателна и исторически изкушена личност, съм преди всичко човек в, надявам се, първата четвърт от живота си, и много лесно се оставям да бъда отегчен и дори раздразнен от безкрайните галерии и помпозните дворци и църкви, каменните паметници и задръстените от ахкащи туристи музеи. И дори любовта ми към природата е
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] 2 3 4 : : »
|
|