Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Айзък Азимов

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 28 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Съвсем бегло ще маркираме първото "Фантастично пътешествие" на Азимов, тъй като в качеството си на книга писана по филм страда от недостатъците на самата лента. Доколкото американският автор е успял да придаде някаква дълбочина, то е само в рамките, очертани от оригиналния сценарий. От там идва и втората слабост, а именно прекалено малката научност, за научната фантастика такава, каквато познаваме и сме виждали от писателя. Въпреки това и двете се отличават с любопитно, грабващо приключение, добър стил и като цяло успяват да забавляват. Все пак предпочитанията ми, а всъщност и на самия автор са към собственото му творение. Миниатюризацията сама по себе си е интересна база, но да оплетеш в нея американски учен изследващ мозъчните вълни в помощ на руснаците разработващи я вече си е

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 14 май 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Двестагодишният човек (1999) Като повечето големи фантасти от Златната ера, и особено своя близък приятел и съратник сър Артър Кларк, Азимов е екранизиран с настойчиво трагични резултати, по някой път направо катастрофално през десетилетията си творчески път, а и след кончината си. Основните опити за това са наистина през шейсетте години на миналия век, когато научната фантастика е в апогея си, и през осемдесетте - когато пък филмите на тази тематика набират популярност - но резултатът обикновено е все един и същ. И даже малко изненадващо, през един дълъг период от време, като най-добро постижение по Исаак Юдевич се посочва именно съветския "Конец вечности", по едноименната му "Краят на вечността", макар че предвид сложността на самата книга и особения маниер на тогавашното

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 10 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Безспорно най-титаничното произведение на един от най-големите фантасти на всички времена, Фондацията е книга - всъщност, множество книги - които дават един много интересен поглед към вероятното бъдеще на човечеството. Трантор отразява доста близко съвременната политика, макар и в по-голям мащаб, и въпреки че поредицата датира още от средата ма миналия век, това може да ни даде доста ясна представа всъщност колко малко се е променила тя. И още повече, как през годините, десетилетията и столетията, реално се променя политическата система, лицата, но не и основните положения, които я формират и урегулират, дребните трикове и тъй нататък. Но за читателя, който се докосва до тези романи, обикновено най-впечатляващото е мащабът и размаха, с който Азимов обхваща една цяла галактика, прави

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 23 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Третият роман от поредицата за Илайджа Бейли лично на мен допада в най-голяма степен в сравнение с другите два. Защо? Докато първият се развива на база една бъдеща проекция, при това доста вероятна, на настоящето, а във втория различаваме изкривени до екстремалност тенденции, които виждаме и в наши дни, в "Роботите на зората" отправяме взор към една осъществена мечта. И виждаме, че когато се изпълнят, мечтите всъщност се оказват далеч не това, което бихме искали да са. Иначе, отново имаме заплетена детективска история, същият умел землянин, който да я разплете, и нова арена, на която да се развият събитията - планетата на зората, Аврора. Историята е дори по-ловко изплетена, отколкото в предишните романи, и сама по себе си е изключително интригуваща. И докато на Солария детектив

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 14 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Вчера си припомнихме втория роман за Илайджа Бейли, но пропуснахме първия, който се явява и доста важен в писателската кариера на бележития американски фантаст Айзък Азимов. Дори само защото засяга нови теми и открива нови хоризонти пред творчеството на писателя. Така че днес е време да поправим тази несправедливост и да обърнем малко внимание на „Стоманените пещери”, един роман, който се опира доста пряко на настоящата действителност и в който чрез средствата на футурологията и антиутопията се отправя едно сериозно предупреждение. Точно така бих описал с две думи книгата – една гигантска антиутопия, в която човека и по-точно обществото, в не чак толкова далечното бъдеще, е извървяло целият път, предначертан от стремежа към урбанизацията. Човечеството наблъскано в

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 13 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Към „Голото слънце” на американския майстор на научната фантастика Айзък Азимов изпитвам доста ясно изразен сантимент. И неслучайно – това е от първите научнофантастични книги, към които съм се докосвал, ако не беше и най-първата. И е един доста добър избор за първа среща с фантастиката. Особено имайки предвид интересната заплетена детективска история, странния свят на Солария и роботите, многото роботи. Необходимостта на Илайджа Бейли да разбере едни чужди порядки, да преодолее собственото си недоверие и страхове, за да разплете случая, кара и читателят да го направи. И така внушението, идеята става толкова ясна, поставена е на една ръка разстояние, ясно очертана и чакаща да я вземеш, че на практика илюстрира по един от най-добрите възможни начини именно смисъла на жанра. Да надникне

Автор: Ангел Генчев, сряда, 01 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Достопочтеният доайен на научната фантастика - дядо Азимов - не е особено известен като автор на лековати или приключенски романи, но все пак в безкрайно дългата му библиография присъстват и такива. По-специално се отличава хексалогията за Лъки Стар, която създава в периода 1952-1958 г. Първоначално (и продължително време) тя е издавана под псевдонима Пол Френч, преди в крайна сметка да се самопризнае за автор и частично дори да я подключи към огромната плетеница взаимосвързани книги, представляваща творчеството му, чрез вмъкването на легендарните закони на роботиката в концепцията. Самата идея за поредицата му е предложена от Фредерик Пол като основа за детско-юношески телевизионен сериал, и макар и втората част от това да не се реализира - за огромно облекчение на писателя, който не

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 22 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Започвайки статия посветена на „Самите богове”, няма как да не си задам въпроса какво може да се каже за роман носител на Хюго и Небюла, при това написан от един от тримата най-големи в научната фантастика - Айзък Азимов. Сигурно би могло да се изтъкне, че романът притежава уникална атмосфера и история, увлекателен е и досега не съм срещал разочарован от него читател. Пленява може би именно с онази си отдалеченост от онова, което характеризира цялото творчество на американския фантаст и което виждаме и във Фондацията и в роботските романи и разкази, дори в предимперските такива. Или пък с почти поетичния си привкус. Не знам и няма как да знам. Едно обаче е безспорно – „Самите богове” е една от най-майсторските творби в научната фантастика. От една страна да завъртиш историята между

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 19 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература, Популярни

За Айзък Азимов би трябвало да е лесно да се пише, имайки предвид колко много материал за себе си е оставил самият той. Точно това обаче прави задачата толкова трудна. Надали има любител на научната фантастика, който да не е запознат с почти всички дребни и любопитни подробности от живота на родения като Исак Юдевич Азимов американски фантаст. Точната дата на раждането му не е известна, тъй като актът за раждане е бил издаден доста време след самото събитие, а и объркването между еврейския календар, по който се водели баща му Йехуд и майка му Анна, стария и новия стил, наложило избора на произволна дата за официална. И така, Азимов - този път по документи - се родил отново на 2 февруари 1920 г. в Петровичи, на десетина километра от Смоленск, Русия. Всъщност интересен факт е, че въпреки


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.