Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 1988

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 15 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Дванадесет разказа, всеки един от тях - с неочакван край. Това е нещото, което трябва да се отбележи най-първо за сборника "Шах и мат" на Джефри Арчър, с допълнението, че трябва особено въображение, за да продължиш да изненадваш читателя с всяка една последователна история. Нещо, с което обаче британският ветеран се справя по блестящ начин - понеже, освен всичко друго, "Шах и мат" се отличава с неповторимия му стил, великолепното чувство за хумор, присъщо на повечето добри творци от Албиона и немалко, понякога скрит, понякога не чак толкоз прикрит, смисъл. Разказите всъщност са на достатъчно различна тематика, така че да не подлежат на обобщение в смисъл на сюжет. Независимо обаче дали става дума за криминална история, за любовна или пък чисто житейска такава, всички носят

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 28 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Съвсем бегло ще маркираме първото "Фантастично пътешествие" на Азимов, тъй като в качеството си на книга писана по филм страда от недостатъците на самата лента. Доколкото американският автор е успял да придаде някаква дълбочина, то е само в рамките, очертани от оригиналния сценарий. От там идва и втората слабост, а именно прекалено малката научност, за научната фантастика такава, каквато познаваме и сме виждали от писателя. Въпреки това и двете се отличават с любопитно, грабващо приключение, добър стил и като цяло успяват да забавляват. Все пак предпочитанията ми, а всъщност и на самия автор са към собственото му творение. Миниатюризацията сама по себе си е интересна база, но да оплетеш в нея американски учен изследващ мозъчните вълни в помощ на руснаците разработващи я вече си е

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 20 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако имаше нещо хубаво във "време оно", то със сигурност се намираше в книжарниците. Макар да нямахме възможност да се докоснем до чак толкова широк кръг литература, поне в географски смисъл, все пак можехме да се насладим на доста, при това относително евтини книги, някои от които за жалост надали ще видят бял свят в наши дни. Например, кога за последен път сте виждали заглавие на латвийски автор на стелажите измежду заливащата ни англоезична литература? Е, аз честно казано не помня да съм мяркал дори веднъж. Едно от тези произведения, с които надали ще се срещнем отново, ако не намерим старо издание, е "Три дни за размисъл" издадена в един том с "Човекът, който бягаше по улицата", дело на латвийския прозаик, драматург и сценарист Андрис Колбергс. Предполагам, че двете са намерили

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 14 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Наскоро попаднах на един материал от далечната 2006-та, където се споменаваха Елоите. И така, чудейки се какво да напиша в духа на седмицата на научната фантастика, реших да се спра на нещо литературно. А именно - "Небесните господари". При това не заради дребното удоволствие, че австралиецът Джон Броснан е един от малкото фантасти, според които сексът не бива да бъде табу във фантастичното, а заради яркото и доста графично послание, което носи. Регулациите. Бъзикането на генома е доволно обримчено с тях. Факт е обаче, че ако преглеждате достатъчно често новините ще забележите, че регулярно, с учудваща цикличност изскача по някоя, как не-знам-си-къде-си нещо си не било забранено и някой си го бил направил. Така че няма как да не си зададе човек въпроса - доколко е прав в

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 30 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Отново и отново. И отново Клифърд Саймък. Американският фантаст може да има не чак толкова богата творческа биология като някои други видни и изключително плодовити писатели, но затова пък всяка негова отделна творба е уникална сама по себе - жива, убедителна, носеща онзи специфичен дух на фантастика, познат ни като мечти от детството. Времето, когато си представяхме, че се борим с извънземни, летим с ракети и завладяваме чужди светове. "Отново и отново" не е точно най-оптимистичният роман на Саймък, въпреки, че финалът му е по-скоро позитивен, колкото и противоречиво да звучи това. Особено на фона на цялостната история, където главния герой умира два пъти по пътя към изпълнението на своята съдба. Да напише книга. Да напише, че всички ние, човеците, сме равни и дълбоко свързани с

Автор: Ива Коевска, понеделник, 23 март 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Опасни връзки (1988) Съберете на едно място Джон Малкович, Глен Клоуз, Мишел Пфайфър, Ума Търман и Киану Рийвс. Облечете ги в костюми, отразяващи френското рококо. Пъхнете в устата им думи от епистоларен роман. Какво ще получите? Един филм, спечелил три Оскара, номиниран за още четири, носител на БАФТА и един куп други награди. Включително и Сезар. Лентата от 1988 г. е създадена по едноименния роман на Шодерло дьо Лакло. Великолепната адаптация (за която Кристофър Хамптън отнася Оскар) е максимално близка до оригинала и разказва история за преплитащи се любовни многоъгълници, един облог, лепкава паяжина от интриги и една голяма любов, която се ражда от суетата и коварството. Не очаквайте хепиенд – той е табу. Актьорската игра и пищната визия са сред големите плюсове на

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 19 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

Rigor Mortis - Rigor Mortis Capitol Records, 1988 Line-up: Bruce Corbitt - vocals Harden Harrison - drums Casey Orr - bass (vocals on "Die In Pain") Mike Scaccia - guitar Tracklist: 1.Welcome to Your Funeral; 2.Demons; 3.Bodily Dismemberment; 4.Condemned to Hell 5.Wizard of Gore ; 6. Shroud of Gloom; 7.Die in Pain; 8.Vampire; 9.Re-Animator; 10. Slow Death; 1988-ма година е. Траш метълът отдавна е създаден и развит като стил от групи като Slayer, но стремежът към втвърдяване рано или късно ще доведе до появата на блек и дет движението като два от най-разнообразните и популярни стилове на екстремната музика. Все още, обаче, не съществува рязка граница между траш, блек и дет. Горе-долу от този период, от средата на осемдесетте до началото на деветдесетте, датира една

Автор: Ангел Генчев, събота, 15 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

Slayer - South of Heaven 1988, Def Jam Records Line-up: - Tom Araya - bass, vocals - Jeff Hanneman - guitar - Kerry King - guitar - Dave Lombardo - drums 1. South of Heaven; 2. Silent Scream; 3. Live Undead; 4. Behind the Crooked Cross; 5. Mandatory Suicide; 6. Ghosts of War; 7. Read Between the Lies; 8. Cleanse the Soul; 9. Dissident Aggressor (Judas Priest cover); 10. Spill the Blood Годината е 1988. Американската траш-вълна е по-мощна от всякога, а само две години по-рано Слейър са хвърлили бомбата с нерядко посочвания и до днешни дни за най-добър в жанра албум на всички времена, "Reign of Blood" - излизайки едни гърди напред в негласната надпревара между локалните "големи четири". Вероятно затова и "South of Heaven" идва като гръм от ясно небе. Сигурно ще


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.