|
Сивостен :: Сериали
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 В последните десетина години много клиширан сюжет на сериал стана „Някакъв особняк помага на закона”. То не бяха хора без минало, то не бяха психиатрични случаи, не бяха глухи, не бяха малолетни, то не бяха всевъзможни патолози и въоръжени с почти научно-фантастични играчки съдебни експерти... Така малко по малко възможните професии взеха да се изчерпват и на екран се появи Numb3rs, преведен отвратително на български като „Криминални уравнения”, където на ФБР помагаше... математик. Нека онези, които се чудят защо един математик се учудва, а не скача от радост, за дето професията му е герой на някой нашумял сериал се помъчат да си спомнят, виждали ли са супергерой-математик. Ами не са*! Най-вече, защото в математическата професия нищо не гърми, нищо не е отровно и не се изучават
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Ако трябва с три-четири думи да опиша "Tripping the Rift", те ще звучат горе-долу така - "Е не'а такъв филм!". Официално е предназначен за леко поузряла аудитория, но без някакви спънки върти пълнометражен филм и вече три сезона по SciFi Channel. Напълно културно цензуриран си е, в стил "бийп", пък и горкият английски език все пак не е толкова богат на люта реч омайна сладка, та да ти припари на очите. По отношение телесното съдържимо може да се конкурира на места с "Happy Tree Friends" като стил и хвърковатост, но е безкрайно далеч от общото количество, изливащо се там - всъщност случва си се направо рядко, но пък качествено. А и еротиката... мкхмм... е почти достатъчно завоалирана, даже напълно достатъчно, ако оставим за момент Сикс настрана.
Всъщност, ако човек се
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Дали заради стачката на сценаристите в САЩ, или по друга причина напоследък зрителите имат възможност да се насладят на все повече и повече неамерикански фантастични сериали. Винаги съм твърдял, че разнообразието е сред най-важните неща в човешкия живот. Макар че не само заради него ми е изключително приятно да гледам атаката на британските телевизии за завземане на сърцата на Sci-Fi феновете, ще си призная, че да виждам Лондон и Кардиф, изправени пред фантастични проблеми, ми легна на сърцето. От друга страна, добрата режисура и актьорската игра, превъзхождащи не на едно и две места задокеанската, допълват удоволствието и могат да доведе зрителя до екстаз.
И докато „Торчууд” например е по-британски, по-чужд на европейския зрител, „Първичен” (или в оригинал Primeval) се появи и по
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Лекс... нещо средно между SciFi за възрастни и комедия, сериал с голям потенциал, чиято реализация, уви, сякаш куца. Ако обаче ви се свърши всичко за гледане и абсурдът, натурализмът и дори фетишизмът до известна степен ви привличат, може би е време да се замислите за Лекс. В сериите преобладават палячовщината и абсурда, напредналата, но винаги неработеща качествено технология и рефрени, които чак ти влизат в сънищата с честата си повторяемост - "до Зев аз лежа" например. Цялата тази смес е забавна и доста любопитна в мини сериите, но в последвалите ги епизоди започва да боядисва чашите и да оставя блудкав кисел вкус в устата. Сякаш на сценаристите им е свършило гроздето и се опитват като същи Исус да превърнат голата водица в първокласно вино (с тази разлика, че използват спирт, боя и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 "I'll be back", рече едно време бате Арни. А казана дума - хвърлен камък, та речено - сторено: Терминатор III. Само дето единственото хубаво нещо в него освен култовата talk-to-the-hand-сцена беше Т-Х, инак Кристана Локен, затуй да и пратим едно "Hasta la vista, baby", и да се върнем към настоящето. Този път - буквално.
Едно си Скайнет знае, едно си Скайнет бае - Джон Конър, та Джон Конър. Разбирам я машинката, пък и като не и е приключил цикъла ще си цикли, няма как. Но шегата настрана, от не кой знае колко подробния сюжет на първия Терминатор сценаристите на бавно размножаващата се поредица успяха да сътворят една съвсем прилична, макар и не толкова сложна история - героите им се навързаха, стана малко две напред - една назад във времето и всичко си дойде на
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Официално, "Бойна звезда Галактика" е призната за класика в жанра на научната фантастика на малкия екран, но на практика това определение не и приляга особено. Вероятната причина за подобно признание е оригиналният пълнометражен филм от 1978-ма, последвалият първи сериал, но, с риск да възмутя поне половината техни почитатели, без да ангажирам разбира се никого с мнението си, бих казал, че общият им принос към BSG се ограничава до голяма степен до името и част от изходната позиция. И общо взето заслужават да бъдат разглеждани повече като музеен експонат - от известно любопитство.
Същинската екранна зрелост на Battlestar Galactica настъпва с минисериите по случай 25-годишния и юбилей, излъчени през 2003-та и прерастващи в продължаващата и до момента трисезонна поредица, чиито четвърти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Спомням си първата си същинска среща с фантастичните сериали, все едно беше вчера. Трябва да е било или края на 96-та или началото на 97-ма - ОРТ все още се излъчваше в ефира като нещо като "трета програма". За по-малките, ОРТ е Първи канал на Руската държавна телевизия, или - както обобщаваше старият рускоезичен лаф след пожара във въпросното учреждение - "въй, въй, въй, Останкино дот нет".
В интерес на истината, и до днес не съм сигурен какво добро точно сътвори премахването на "руската". Макар и Перестройката да мина подир нашенското, макар и телевизията на братушките да остава цензурирана и до днес, руският мастодонт е далеч по-голям от нашето слонче, и ОРТ можеше да послужи за един добър пример на бърза модернизация на соц-телевидение - а не Канал 1 да се оплете като пиле в
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
