Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Публицистика

Автор: Т. Христов, вторник, 25 март 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Още в началото ще изкажа една еретична мисъл. Форумите като средство за общуване са на доизживяване, те са същински динозаври, които все още трополят жизнерадостно из Интернет пространството, без въобще да подозират, че в тяхната сянка са се зародили и вече укрепват наследници им - блоговете. Нека всъщност разгледаме какво представлява един форум - това е общество на съмишленици, които използват Интернет като средство за комуникация. Разговорите там не са толкова динамични, колкото в чат-канал, но пък предразполагат към по-задълбочени и обмислени мнения, които дори формират смислени дискусии. Блогът, от своя страна, е личният дневник на един човек, в който той вписва всякакви размисли, наблюдения или просто впечатления, като посетителите му имат възможност да коментират написаното, тоест

Автор: Т. Христов, събота, 08 март 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

"Осми март е денят на освобождението на жените от турско робство". Тази незабравима крилата фраза на Тодор Колев винаги изниква в ума ми щом наближи споменатата дата. А е донякъде много вярна. Оказва се, че има поне един ден в годината, в който всяка жена - от Малко Търново до Видин, от Шабла до Петрич - е обичана и уважавана, обсипвана с цветя и комплименти. Жената в различните й превъплъщения - майка, колежка, съпруга, приятелка... толкова много лица на един и същи близък обичан човек. Мислех си да се разровя в историята на празника, мислех си да проследя как е изтърпял превратностите на различни политически промени - как е бил развяван като знаме на феминизма, как е бил изтъкван като символ на равенството между половете, което е давало право на жените да се трепят в мините наравно с

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 03 март 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Всяка държава си има национален празник. Това е денят, в който всички граждани почиват, празнуват и се гордеят, че са се родили, че живеят и ще умрат като представители на този или онзи велик народ. В нашата родна страна, България, този празник е трети март. Да оставим на страна, че тазгодишните празненства бяха помрачени от злополуката с влака София – Кардам. Да оставим настрана, че гледайки как хората, които отговарят за този сектор се гърчат в родните медии, само и само да обяснят как оставката не била, разбираш ли, акт на поемане на отговорност, а напротив – бягство от нея. Всъщност защо да ги оставим. Това е още един повод да се гордеем, че сме българи. Отново сме опаки на останалия свят и отново си имаме уникално разбиране за живота, вселената и всичко останало. Но да оставим

Автор: Т. Христов, събота, 23 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Преди да пристъпим към размисли за покупката на този тъй важен домакински уред, добре е да се запитаме дали наистина ни трябва. Стоп, представям си вече възмутените физиономии, в днешно време се смята едва ли не задължително за всяко домакинство да има миялна машина, а какво остава за пералня. Съгласен съм, че романтиката на жени, запретнали поли и бухащи чаршафи в реката, отдавна е отминало, Биляна бели платно край Охридското езеро чак след третата ракия. Обаче ако човек е принуден да избира между хладилник и пералня, кое ще предпочете? Ако сте намерили начин да изстудявате бира в пералнята, моля, пишете един мейл, можем заедно да намерим нова пазарна ниша... Между другото е широко разпространена заблуда, че пералнята прави прането чисто. Ами не, вината за това е на праха за пране.

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 19 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Всеки народ си има герои. Дори тези народи, които заради кратката си история не могат да се нарекат такива, си измислят символи. Символи, които макар за други да са антигерои, са необходими за масите, защото всеки народ има нужда от тях. И макар в нашата, Българската история да има стотици забележителни личности, извършили велики дела през тринадесетте века съществуване на родината, най-ярък, най-близък до сърцето е Васил Иванов Кунчев, по-известен като Васил Левски. Бих могъл да се спра задълбочено над многобройните дела на Апостола, довели в крайна сметка до Освобождението, бих могъл да ви занимавам с размишления върху едно или друго сред тях, върху революционните комитети, въстанията, предателствата... Но няма да ви занимавам с история. Тази на Васил Левски е едно от малкото неща,

Автори: Владимир Атанасов - Delvig, Т. Христов, неделя, 03 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Времето на промени е мъгливо, но пък мрачно...To се отрази във всяка една посока - в бита, обществото, личния живот, културата и т.н. Вятърът отвя старите отживели управленски структури и донесе нови, някак странни и все още предизвикващи повдигане на вежди. България винаги е била уникална държава и в този аспект не остава по-назад. От една страна си имаме нашата исконна любов към ранговете, явно атавизъм останал от бащи и дядовци комсомолски и партийни секретари, завеждащи отдели, председатели на районни нещо си... От друга, имаме английския език. Кротката, цивилизована и служителска дума "мениджър", преведена на български се превръща в легендарното "управител" (от управлявам, управа, оправям, натискам, контролирам, самоуправие и тн..) Тази лингвистична трансформация преминава в

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 01 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Докато гледах в празното пространство, изследвайки пустата си глава за поне една идея за статия, с която да ви занимая, се натъкнах на един стар проект. Той бе обрасъл с паяжини и твърде дълго бе убягвал щателните претърсвания на музата ми, която от около месец празнува Трифон Зарезан по неизвестни за мен кръчми. Идеята беше свързана с кратко изследване на седящите и правостоящите в градския транспорт, тъй като напоследък ми прави впечатление един интересен факт – седящите са с по-ниска средна видима възраст от правостоящите. От нея трябва да се извадят още 7 години, тъй като при това положение липсата им е повече от осезаема и очевидна. Мислех да включа спринтиращите възрастни дами и битката за празното място, вездесъщия лаф „Има още място” и защо не трябва да пътуваме през Централна баня

Автор: Ангел Генчев, неделя, 20 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

Спомням си, когато бях чавдарче и тетрадките красях – или поне някъде около това славно време – и аз като моите другарчета си имах лексикон. Лексиконът, мили деца на информационното общество, по дефиниция е нещо като тетрадка-речник – както и още един билюк неща, всъщност, но все свързани с думи и тяхното значение. Тъй като, обаче, по онова време бяхме далеч по-заети да рисуваме петолъчки по хартиените си шапки, да гоним скакалци и да се стреляме с фунийки и ластици, съвсем не познавахме дефиницията на думата „дефиниция”, поради което лексикон наричахме един такива шарени тефтери – или тефтеуи, в зависимост от притежателя. Тия ми ти книжни несретници от най-безразборен произход – моят например бе на „НеПомнКойСтрой” имаха едно основно предназначение – да бъдат разменяни помежду ни,

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 13 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

“There is no real life, only AFK* and online” Повечето от вас, читателите на тази статия, със сигурност са запознати с тематиката. Но, след едно скорошно изживяване, ми се стори добра идея да излея мислите си по въпроса в една-две кратки статии. Онлайн общностите, едно от чудесата на 21 век, което ни обединява, но и разделя, са нещо, за което си заслужава да се пише – дори само в помощ на онези, търсещи баланса между AFK и online, както шеговито се е изразил незнайния автор на мотото на този материал. Тъй като споменах скорошно изживяване, няма да е честно спрямо любопитството на читателя да не го и споделя. Ще започна със себе си – членувам в доста онлайн общности – SciFi общност, „Цар Лъв” общност, SciFi game общност, електронно списание, Lineage 2 клан – доста са, отнемат

Автор: Т. Христов, четвъртък, 03 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Публицистика

"И въпросът на нетикета е не "Защо?”, а "Кога?" – кога, наистина, и дали, наистина, се налага да не застанем зад собственото си мнение." Когато прочетох статията за нетикета, определено това изречение ми направи впечатление и го отбелязах като сърцевината на всичко написано. Само че за да отговоря на въпроса, трябва да се върна малко назад във времето, един вид да потърся корените на проблема. По една или друга причина съм бил свидетел (а и донякъде съучастник) на навлизането на интернет в милата ни татковина. Спомням си как се радвахме на скорости от 300 b/sec или как чинно преписвахме в тетрадки URL-и по 3-4 реда. Бях там, когато тръгнаха първите чат канали, а българските интернет доставчици правеха първите несигурни стъпки на пазара. Какво беше Интернет


Страница: « : : 1 2 3 4 [5] 6 7 8 9 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.