|
Сивостен :: Филми и анимация
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Котаракът в чизми (2011)
Не съм сигурен дали очарованието на Шрек просто не позавяхна за десетилетието, изминало откакто се появи за пръв път на екран, или пък очакванията ми към вероятно най-симпатичния персонаж, подвизавал се из поредицата, бяха прекалено високи. Или пък и двете. Едно е сигурно, обаче - „Котаракът в чизми“ остава твърде далеч от онова, което сме свикнали да ни предлагат огрето и шарената му дружина.
Всъщност, най-лошото, което мога да кажа за последната продукция на Дриймуъркс е, че ако не беше анимирана, лентата щеше да се подреди точно сред еднотипните детски филмчета от типа на „Деца шпиони“, с които Антонио Бандерас има странния навик от време на време да се захваща, без при това да жъне някакъв небивал успех.
Да, обичайната приказна каша е налице, но
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 "Трон: Заветът" (2010)
Нека започнем с това, че "Трон: Заветът" е от онези филми, които си заслужават да се гледат на кино, за предпочитане IMAX. И спокойно могат да се пропуснат ако телевизорът ви не е поне около 40-тина инча и не сте се обзавели с доста мощно озвучаване за личното си домашно кино. Просто защото специалните ефекти – както във визуалната, така и в звуковата си част - са онова, което прави лентата добро развлечение.
Сюжетът – бягството от реалността. Главният герой – синът, пропилял живота си поради липсата на бащинска ръка, която да го насочва в правилната посока. Последният – Сам Флин, саботира собствената си компания, донякъде за да изпълни бащините си идеи, донякъде просто за да се позабавлява. В този момент изниква старият семеен приятел, с още по-древния си
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Лудите (2010)
Едва ли някой е хранил илюзии, че тази година ще се разминем без поредната доза римейкове, като естествено челна позиция отново ще заемат филмите на ужаса. "The Crazies", специално, пък носи малко по-висок заряд и поне леко изпъква сред изобилието от заглавия не поради друго, а защото оригиналът от 1973 г. е дело не на друг, а на Джордж Ромеро, комуто до немалка степен дължим цяла сюжетна подгрупа в лицето на зомби-лентите.
Може би все пак първо трябва да споменем, че първоизточникът не е чак от нивото на "Живите мъртъвци" в различните им превъплъщения, при все че за времето си е доста добро постижение. Историята - и в двете версии - всъщност е изключително елементарна, което обаче никога не е било чак такъв проблем за жанра. В общи линии, Огдън Марш, малко
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Скатавки (2010)
Ако ви е много домъчняло за ленти от типа на "Полицаят от Бевърли Хилс", последното заглавие на Брус Уилис идва тъкмо навреме, за да попълни липсата. Или накратко казано, "Скатавки" е най-новата сред онези не особено остроумни, не точно криминални, но все пак весели полицейски комедийки, запълващи без усилие час и нещо свободно време.
За целта, естествено, първо ще ни е нужна двойка леко щурави ченгета, което довежда до срещата ни с детективите Монро (Уилис) и Ходжис (Трейси Морган). Първият - отслужил ветеран, разведен и на път да ожени щерка си, вторият - гонен от параноята, че жена му изневерява. Но пък и двамата запалени любители на криминални филми, което пък ги предизвиква да разиграват луди спектакли пред заподозрените.
Така или иначе, двоицата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Агора (2009)
Алехандро Аменабар си е изградил име на човек, охотно заемащ се с предизвикателни сюжети, и макар и не толкова многобройни, филмите му по правило са интересни. И в първия си опит в историческото кино, чилиецът отново не изневерява на себе си, спирайки на доста възлов, дори преломен момент в развитието на човешката цивилизация - падането на последния бастион на Античността и възхода на ранното християнство, епоха на безмилостни религиозно-политически схватки, предшестваща при това друго особено значимо събитие, разделението на Римската империя. Всичко това представено чрез може би последната фигура, олицетворяваща златната ера на философската мисъл - Хипатия от Александрия.
Всъщност, освен всичко друго, темата е и донякъде щекотлива, поставяйки конкретно
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.
„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Поне на пръв поглед, "Edge of Darkness" следва да бъде доста силна продукция. Сценарист е отличеният с Оскар за "От другата страна" Уилям Монахан, режисьор - добре познатият поне от двете си ленти за агент 007 и двете постановки на Зоро с Антонио Бандерас Мартин Кемпбъл, а в главната роля най-сетне се завръща Мел Гибсън. И отгоре на всичко това, филмът е базиран на едноименната английска серия от средата на осемдесетте години, наградена в шест отделни категории от Британската филмова академия и смятана за един от особено добрите трилъри с екологичен привкус, заснемани въобще.
При тези предпоставки, или може би точно на техен фон, лентата се оказва малко изненадващо повърхностна. Цялата история се завърта около Том Крейвън (Гибсън), детектив от бостънската полиция, пред чиито очи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Бруклинските стражи (2009)
Ако наистина дълбоко желаете да погубите два часа от живота си, идеалният кандидат е пред вас. Не си спомням кога за последен съм гледал толкова отегчителен полицейски филм, пък и в жанра дори третокласните заглавия предлагат ако не друго, то поне малко престрелка или преследване. Всъщност, олово има и тук, особено в кулминацията, но за целта трябва да първо издържите два часа пълна скука, а доколко това си струват някакви си десет минути патаклама - преценете сами.
Проблемът на "Бруклинските стражи" е, че една събираща се сигурно в петнадесетина минути предистория, която отгоре на всичко не е и толкова впечатляваща, е разтегната, разкъсана и пръсната като пъзел върху невероятно много екранно време. Или, по-точно - три такива. Разполагаме с трима
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Соломон Кейн (2010)
Все си мислех, че модата на този тип екранно забавление си е отишла толкова безвъзвратно, колкото и осемдесетте, когато бе в разцвета си. Ето обаче, че не било точно така, и през 2010 още може да бъде открит филм, излят в класическия калъп на фентъзито с меч и магия. Уви, обаче, "Соломон Кейн", в дъното на който - едва ли е някаква изненада - е цикъла истории на единия от дядовците на жанра, Робърт Хауърд, е лента, страдаща от твърде сериозни недомислици.
Липсата на някакъв особен сюжет, наистина, никога не е била кой знае каква пречка пред филмите от жанра - дори най-големите заглавия не могат да се похвалят с кой знае какво, ако се заеме да ги разнищва човек - но относителната плиткост в края на краищата не значи пълно отсъствие. Все пак зрителят не е чак
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
