Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Литература

Автор: ИК "Хермес", вторник, 08 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Животът е по-благосклонен към едни, от колкото към други. Много от нас вероятно още пазят училищни тетрадки, в които благородни рицари побеждават зли дракони и извършват множество подвизи, за които светът няма да научи никога. Едно момче от страната на неограничените възможности и бързите закуски обаче има повече късмет. За неговите герои светът все пак узнава. Авторът Кристофър Паолини е роден на 17 ноември 1983 г. в Южна Калифорния, в семейството на Кенет и Талита Паолини. Израства заедно със сестра си Анджела, като и двете деца се обучават вкъщи от своите родители. Още от малък той обича да пише къси разкази и стихотворения, чест посетител на библиотеките е и чете невероятно много. Не е чудно, че след като тялото му твърде често е затворено между четири стени, то

Автор: Васил Тосков, неделя, 06 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

"The Hound of Rowan" - първа част на YA трилогията "The Tapestry" от американския автор Хенри Неф - честно казано първоначално ме остави негативни впечатления, може би защото е силно повлияна от поредицата за Хари Потър и отпратките към творенията на Джоан Роулинг са доста многобройни. Все пак не отписвайте веднага книгата, защото въпреки клишетата има и изобилие от интригуващи и държащи вниманието хрумвания. Но за тях по-надолу. Нека първо се запознаем с главния герой на име Макс МакДаниелс - чернокос, дребен за възрастта си (да ви е познато отнякъде?), живее с червендалестия си и весел баща, а майка му липсва от три години. Открива, че притежава магически способности, които пък го правят "годен" за обучение в академията Роуан. По подразбиране по-голямата част от книгата е

Автор: Веселина Герджилова, неделя, 06 септември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

От зората на човечеството властта е мощен афродизиак. Затова във времена, когато кралиците са възпитавани в набожност, а владетелските бракове се сключвали по династични и финансови причини, институцията на кралската любовница била непоклатима. От мадам Помпадур, известната компаньонка на Луи XV, запазила позицията си деветнайсет години въпреки фригидността си, до Камила Паркър-Боулс, узурпирала мястото на не кой да е, а на очарователната принцеса Даяна, „Сексът и кралете” е петстотингодишно пътешествие из тронните зали и покоите на европейските крале. Векове наред любовниците на монарсите определяли модата, покровителствали изкуството, а понякога дори... управлявали държавата, използвайки умело сексуалността си като скиптър. Може би читателите ще се изненадат, но основната роля на

Автор: Веселина Герджилова, четвъртък, 27 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Това не е книга за онова, което е, а за онова, което би могло да бъде... Така започва „Механично пиано” – първият роман на големия американски писател Кърт Вонегът, публикуван през 1952 г. Интересна подробност е, че романът е преиздаден през 1954 г. под новото име „Утопия 14”, но след това авторът и издателите се връщат към първоначалното заглавие. „Механично пиано” е роман антиутопия за механизирания свят на бъдещето и разделението на обществото. На власт е малка група олигарси. Но олигарсите на Вонегът не са капиталисти, а инженери и мениджъри. Машините са достигнали своя триумф, измествайки напълно вече безполезните работници и тоталната механизация води до конфликт между двете класи. Със солидна доза черен хумор и ирония Вонегът разказва историята на инженера Пол Протей,

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 23 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато в предишните материали за поредицата "Стен" на Алън Кол и Крис Бънч споменавах, че най-доброто предстои не се шегувах. И ето го и него – арката между "Флотът на прокълнатите" и "Отмъщението на прокълнатите" без съмнение е може би върха във всичките осем книги – като динамика, като разнообразие на историята, сюжета, дори героите ако щете. Всичко това поднесено във стилна опаковка, солидна предистория и наистина много, много екшън. Стен и Алекс Килгър се пренасят в космоса. Вече като флотски офицери попадат в най-зле управляваната база на флота при командващ малоумник. И тъй началните условия за една заплетена история в най-добрите традиции на военната фантастика са изпълнени. Още по-доброто обаче е как са изпълнени – с великолепен размах на въображението, обрати, които

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 16 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Преди да започна да говоря за един от най-великолепните сборници с исторически разкази на всички времена, струва ми се редно да припомня една наистина знаменателна фраза на големия български историк Тончо Жечев, цитирана от Стефан Цанев във втория том на „Български хроники” – „Жалко, че историците престанаха да са писатели, а писателите – историци.” „Бронзовите конници” са именно живото въплъщение на изкуство и история в едно. И един великолепен пример за това, колко прав е Тончо Жечев. Четиридесет и два разказа, четиридесет и двама велики владетели, пълководци и борци за свобода, четиридесет и два труда, белязани от великолепна проза, историческа достоверност, чудесен език и стил, дело на някои от най-именитите български историци. Сред имената на авторите четем Антон Дончев, Васил

Автор: Ангел Генчев, събота, 15 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Френската фантастика си е заслужила меко казано особено име. Дори закоравелите почитатели на жанра пристъпят към нея с известна предпазливост - твърде често и прилягат определения като експериментална, ексцентрична, а по-хлевоустите нерядко я заклеймяват съвсем без заобикалки като трудно до съвсем не- читаема. И в интерес на истината, не без известно право. Колкото до причините, или по-точно поводите за раздумка по темата, може да се отбележи, че рождението на местната школа малко закъснява, и по време на появата и попрището е доволно разработено, принуждавайки пробивните французи да търсят малкото останали неоползотворени ниши или пък съвсем невероятни интерпретации. Други биха споменали и без това нетипичното им литературно наследство, което винаги се е подвизавало по пограничната

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 09 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Едно приключение може да се вихри на много различни места. А опасностите пък имат навика да изскачат тъкмо където изглежда най-спокойно. И Алън Кол и Крис Бънч са решили с третата книга от поредицата "Стен" да ни докажат именно това. Действието се пренася в столицата на империята, дворът на императора, а нашият герой се оказва командващ личната му стража. Обаче докато в забутаните части на галактиката опасностите са малко или много очевидни, тук са прикрити и изискват всички способности на Стен и Килгър, за да се стигне до добър край. И така нова доза интрига, от различен характер, ново количество обрати и всички стари позитиви. Стилът продължава да е на познатото ниво, фабулата вместо да се изтърква става все по-интригуваща и все по-любопитна, екшънът е от най-висока проба. Но новият

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 07 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Определението "чете се" рядко отдава нужната чест на което и да било литературно произведение. Факт е обаче, че с по-лесното излизане на всякакви автори на пазара, количеството книги, които наистина си струват започват да изглеждат като съвсем нищожно количество на общия фон, а тези, които "се четат" стават все по-примамливи. Тъй като човек по-рядко попада на тях. Защо обаче започвам увода именно с това уточнение. Защото за "Ватерлиния" на Александър Громов като че ли подобно определение е най-точното. С уговорката, че го поставям в най-добрата му светлина. Защо? Защото романът на руския фантаст се чете леко, стилът е приятен, отделните компоненти от историята сами по себе си са любопитни. Иначе казано всичко изглежда да е наред. И действително, книгата се "изяжда" буквално за

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 23 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

"Земно ядро" на Скот Сиглър без съмнение се вписва по-скоро в определението хорър-трилър, отколкото фантастика. Не че липсват елементи от последното, но минна операция на Земята в наши дни, много кръв и напрежение определено са елементи от съвсем друг тип литература. А увода започва с тези няколко забележки, просто защото книгата се намира в поредица "Избрана световна фантастика" на ИК "Бард", така че подобно уточнение може би наистина е необходимо. Иначе, като хорър-трилър, "Земно ядро" спокойно би могла да бъде наречена добра, даже доста добра книга. Напрежението се наслоява постепенно, за да достигне до изблик на кръв и насилие. След което следва малко плато, където усещането за предстояща опасност като че ли остава на същите нива, за да започне отново да се катери с бясна


Страница: « : : 1 2 3 4 [5] 6 7 8 9 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.