|
Сивостен :: Литература
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Ако има роман, за който девет от десет читатели биха казали: "Интересна книга, с любопитни идеи и нелош стил, но не бих я прочел отново", то това без съмнение е "Дарвиния" на носителя на наградата "Филип К. Дик" Робърт Чарлз Уилсън. Всъщност надали човек може да се сблъска с художествена литература, която едновременно да клони към определенията "нищо особено" и "невероятно", при това както в смисъл на заложените идеи, така и по отношение на развиването им във фабулата. Отговорът защо е така, обаче далеч не е толкова прост, а всъщност и не би могъл да бъде след подобен, звучащ като оксиморон увод.
Тук някъде трябва да отбележим, че "Дарвиния", както пише в анотацията, действително е разказ за различен, призрачен и странен двадесети век. Друг е въпросът, че използваните
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Да предположим, че играете WoW. Да предположим, че сте предложили услугите си на Алианса. Да предположим и че сте човек. И да не сте, представете си го. Като такъв, вие сте благословен гражданин на Стормуинд. Което, да си го признаем честно, не беше особена далавера. Орките си имаха Трал – могъщ шаман и воин, лидер на народа им. Немъртвите пък бяха под върховенството на третата от сестрите Уиндрънър – Силванас. Над нощните елфи властваше жрицата на луната – Тиранде, джуджетата подвиваха колене пред крал Магни Бронзобрад. На трона на хората за сметка на това седеше level 5 хлапе, което, да си го признаем не вдъхваше особено доверие. Лорд Фордрагон разбира се беше неотлъчно до рамото му, но това не променяше факта, че владетелят на Азерот ходи прав под масата.
Та, както и да е, качихме
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Съвсем в духа на предишните книги, и в тази има смяна на първото лице. Тук главен герой е Ришад, тормалинският воин, любовникът на чаровната крадла Ливак, която в предишния том се отдаде на изследвания из земите на древните народи.
Авторката този път ни запраща на юг, около Ветрен нос, където необезспокоявани бушуват не само бури. Въпреки че е заклет боец в чужд дом, Ришад се чувства разкъсван между дългът и приятелството с младия благородник Темар Д’Алсенин, особено след появата на първия кораб от Келарин - колонията на древните тормалинци, събудени от магически сън. И докато проблемите сякаш следват колонистите там, където акостират, то откраднатата стока ще бъде най-малкият им проблем.
Злите езици не спят и скоро мрежи от лъжи са пуснати около Темар и Ришад, като заплашват да ги
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
|