|
Сивостен :: На малкия екран
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Страшно приятно е с изненада да установиш, че някоя на пръв поглед едва ли не неугледна серия, на която си попаднал по една или друга случайност, само след два епизода ти е влязла под кожата. С "Men of a Certain Age" - да го преведем свободно "Мъже на възраст" - нещата стоят именно по този начин. Поредицата е умно направена, доста прилепчива, а в съчетание и с чудесната игра на водещите актьори се превръща в прекрасно екранно забавление.
Цялата история се завърта около трима отколешни другари, вече стремително гонещи петдесетте. От една страна имаме Джо - собственик на магазин за парти-стоки, страдащ от патологична несигурност, наскоро разведен, благодарение до голяма степен и на неизлечимата си страст към спортните залагания. От другата намираме Оуен, затънал до колене в семейния
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 След финала на „Приятели” и пръсването на многолюдната му аудитория, комедийните сериали изживяват разцвет. Поради голямата пъстрота от всевъзможни продукции, трудно е зрителят да открие нещо, което наистина си струва, което е действително оригинално, различно, или поне интересно и по негов вкус. Няма еднозначен отговор дали „Как се запознах с майка ви” е от точно този тип, затова прочетете и преценете сами.
Сериалът започва по доста интересен начин, през 2030 г. Баща на две деца решава да им разкаже историята за това по какъв начин се е запознал, и впоследствие оженил, с майка им. Което е началото на своеобразната нарация (разказвач е Боб Сагет), която предхожда по-голямата част от епизодите и задава тона на серията. След което сериалът се връща две десетилетия назад, където младият
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Малко е чудно от страна на Дисни Интернешънъл да твърдят, че "K9" практически нямал нищо общо с "Доктор Кой". Или ако го намират за напълно в реда на нещата, може би следващата резонна стъпка е да префасонират леко R2D2 - хем давността, популярността и функциите що годе съвпадат - и да пуснат в ход серии, които ама въобще и по никакъв начин не са спин-оф на "Междузвездни войни". Пък ние ще се направим, че сме им повярвали. Да не говорим, че робопесът дори се появява в оригиналния си тенекиен вид в дебютния епизод, било то за кратко, и все така продължава, както през цялата си досегашна история, да се озвучава от Джон Лийсън.
Но нека все пак с разбиране и усмивка си затворим очите пред опцията "базиран на персонажа на..." - ако не за друго, понеже е най-малкият проблем на новата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Тръгнат ли да си отговарят телевизиите на предизвикателствата, т.е. да продуцират програми със сродна тематика в доста близки времеви рамки, резултатът рядко е особено привлекателен, дори без изрично да сравняваме качествата на отделните продукции и да претегляме коя до колко засенчва другата. Не, че британският "Парадокс" е чак мот-а-мо клонинг на "Поглед в бъдещето" - по-скоро мъничкият му далечен братовчед, но при почти едновременното им излизане аналогията просто няма как да се пропусне. Като за съжаление, в неин резултат, много ярко изпъкват и немалобройните му дефекти.
Реално, говорим за "FlashForward" в микромащаб и с малко по-различна предистория. Накратко, астрофизик от Манчестър, зает в британската космическа програма, получава пакети от снимки от събития, по-конкретно
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Силно съм раздвоен къде да причисля тази кратка поредица. В основата си фантастична, по същество криминална, но пък и в двете отношения интригуваща и оригинална, "Day Break" е чудесно забавление за онези зрители, които се увличат от многопосочни и сложни сюжети, способни да ги изненадат на всяка втора крачка.
Всичко започва като напълно обикновен ден за детектив Брет Хопър, и дори върви нормално - поне до момента, в който се оказва заподозрян в убийството на заместник-прокурор, известен с безмилостното отношение към организираната престъпност. Всъщност, нещата изглеждат малко прекалено добре подредени, но въпреки това, и въпреки отчаяните му апели след първоначалния шок, Хопър в крайна сметка се озовава в затвора.
Което ще бъде обаче най-малкият му проблем. Извлечен насила от
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Предполагах, че детското меню на "Доктор Кой" ще е сладурско, но пък не съм очаквал, че поредицата може да се окаже и доста забавна. Всъщност, най-кратко казано, "Приключенията на Сара Джейн" съвсем осезателно носят духа на новите серии, много повече дори от другия актуален спин-оф, по-екшън ориентирания "Торчууд". Разбира се със забележката, че дозата сарказъм, присъща на Доктора, е сведена до минимум - все пак аудиторията тук едва подраства - без обаче следите и да се губят чак окончателно в шарено приключенстване.
Стига обаче толкова сравнения. "Банерман Роуд" 13, Лондон, е мястото, където може да бъде открита Сара Джейн Смит - дама със загадъчно минало и още по-мистериозно настояще, прикрито под тънката мантия на журналист на свободна практика.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 След "Рим" и без това скромната ниша на историческите сериали май съвсем опустя. Наистина, самите продукции от този тип са чувствителни към критика и дефекти, а аудиторията им е доста взискателна, така че едва ли е шега работа да бъдат заснети. За сметка на което обаче предизвикат интерес.
От новия "Спартак", поне като начална история, бе горе-долу ясно какво можем да очакваме - легендата за гладиатора-бунтовник е достатъчно популярна (още повече за нас, произлизайки от родните ни земи, пък било то от тракийско време). В това отношение, поне в течение на премиерните си епизоди, "Spartacus: Blood & Sand" се придържа доста близо до официалната версия. Предводител на група тракийци във военен алианс с римляните, Спартак в края на краищата се оказва предаден (и предател), което
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Не, че обичам да си кръщавам статиите на ингилизки, просто ми дойде отвътре - заедно с басовото "пич" на Дийн. "Свръхестествено" се омаза толкова много, че чак мен ме хвана срам. Не за друго, ами защото го бях похвалил невероятно - и все още, струва ми се, заслужено, след края на четвърти сезон. Както и след пилотния епизод на настоящия. А то - мале, к'во стана...
Едно голямо нищо, това стана. За дванадесет епизода (досега), Крипке и компания ни върнаха в детската градина на подрастващите телевизионни забавления - сиреч, пети сезон нямаше да е лош, ако беше... първи. Лек хумор, тотално неадекватни към цялостната история и несвързани помежду си серии. Чат-пат - рокендрол. Абе, тук не ставаше ли дума за Сатаната и Деня на Страшния съд?
Гледах и си мислех -
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Признавам, че когато чух за концепцията на “Sons of Anarchy”, почти моментално си изградих негативна представа. Може би хилядите изгледани ленти неминуемо натоварват перспективата на зрителя, но комбинацията от рокери, псевдо-идеи за абсолютна свобода и анархия, гангстерски истории и тежка музика, ми стори обещание за един повърхностен продукт. Два сезона по-късно обаче спокойно мога да кажа, че не само сбърках, но и открих един наистина качествен и съвсем не толкова плитък сериал, който може би не се мери с най-големите в жанра си, но със сигурност скача някъде около тях.
Сюжетът се завърта около малкото американско градче Чарминг, където властва местната банда рокери, търговци на нелегално оръжие - „Синовете на Анархията” (известни още като SAMCRO или Sam Crow). Скрити зад маската на
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
