|
Сивостен :: На малкия екран
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.
Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.
Лошо
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория.
Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Без съмнение, мина известно време, откакто сред телевизионните фантастики фигурираше чиста проба постапокалиптична военщина. Но ако все още не сте се подлъгали по името на големия Стивън Спилбърг - откровена рекламна спекулация, „изпълнителен продуцент“ - не би било нездравословно да подръпнете леко юздите на любопитството си и да запазите едно на ум за тазгодишното отроче на TNT.
Дали поради липсата на особена конкуренция през изминалия летен телесезон, или пък на опит в жанра, майсторите на кримито с привкус на сарказъм (“Leverage”, “Dark Blue”, “The Closer” и пр.) са подходили меко казано несериозно към “Falling Skies”. Слабоват сюжет, праволинейно развитие, блудникав диалог, допотопни майтапи и куп заемки – добавете голяма щипка американщина и почти непознат актьорски състав, и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Syfy може и да не избраха най-удачната девиация за последната си марка, но пък от няколко години насам продуцират изненадващо успешни, макар и не особено сериозни програми. Дори си позволиха цели два опита в сферата на тежката научнофантастична артилерия - “Каприка” и “Старгейт: Вселена”, където обаче не срещнаха достатъчно търпелива аудитория. Хляб и зрелища.
За сметка на това, относително лековати поредици като „Еврика“, „Светилището“, „Хранилище 13“ и „Хейвън“ набират съвсем прилична аудитория. При това с право. И някак не е изненада, че най-новото шоу на Сайфай се опитва да се вмъкне в поредната празнина, оставена от култовите в първите си два сезона, гръмко провалени и напълно заслужено затрити в небитието „Герои“ . В крайна сметка, винаги има нужда от един супергеройски
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всеки от нас е съжалявал поне веднъж в живота си, че дадена история, която ни е харесала, е достигнала до своя край. Спомням си след пети сезон на Андромеда, как прехвърлях различни варианти за продължение и колко съжалявах, че идеята, която не е изчерпана, няма да продължи. Спомням си обаче и как Скалзи продължи „Войната на старците” до точка, в която се замислих – дали нямаше да е по-добре просто да спре. Има безброй много примери и в двете посоки, но водещото, натрапващо се, впечатление е, че всеки път, когато се опиташ да разказваш една история прекалено дълго, достигаш до разочарование.
От чисто комерсиална гледна точка логика има дори да преминеш отвъд разочарованието. Поне докато не убиеш и последната частица надежда, че нещата могат да се променят към
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Вещици, вампири, върколаци. Ако трите модни "в"-та по някаква случайност не са ви втръснали трайно, или поне не още, поредното предложение идва от страна на ABC под наименованието "The Gates".
Последното всъщност се оказва името на доста лъскаво и подозрително стриктно охранявано поселище, където се нанася – в ролята на новия шеф на местната полиция – бившето ченге с малко мътно минало Ник Монъхан, заедно със своето семейство. Това, което им предстои да открият обаче е, че повечето от милите им съжители крият в килера една или друга свръхестествена тайна.
За съжаление, в тази насока, поне за момента, "The Gates" няма какво особено да предложи дори и на съвсем не заклетите почитатели на подобен тип продукции. Даже да оставим настрана страхотното изтъркване на мистиката като
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Това лято се оказа порядъчно оскъдно откъм премиерни серии, особено на фантастичния фронт, където броим едва две нови заглавия. От тях пък само едното привлича по-сериозно внимание, а дори и при него предпоставките за добро шоу подлежат на известна дискусия.
Последното споменавам, всъщност, изрично заради авторството на Стивън Кинг. Име от този калибър автоматично придава специфична тежест на продукцията, но пък не бива да забравяме, че Кралят на ужаса със сигурност е най-ухажвания от филмовите творци писател на всички времена – през последните двадесет и няколко години едва ли ще се намери повече от една, през която да не е екранизиран, а напоследък се натрупват по четири-пет опита годишно. И сигурно ще да е поне малко тъжно да си автор на бестселъри, когато се окаже, че лентите по
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
