|
Сивостен :: Творчество
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 (популярна приказка от Северната провинция)
Старата жена се намести удобно, доколкото беше възможно до бумтящата печка и плъзна лукав поглед към врящото котле върху нея, което съдържаше дългоочакваната вечеря от заешко, горски гъби и зеленчуци. Беше началото на пролетта, но въпреки това нощите продължаваха да са студени в горите на Северната провинция, затова цялото семейство продължаваше да спи в общото помещение на каменната къща, събрано около металната грамада, в която огънят не беше спирал да гори през цялата зима. Не беше лек живота из тези гори, но така беше от столетия и жителите не се оплакваха, а продължаваха методично да се борят със суровото време, хищниците и постоянните апетити на империята да ги покори.
Две дечица, на не повече от шест годинки, но вече обрулени от
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Бях там, ти казвам, пък ти, ако щеш вярвай! Видях го ей с тия очи, верно, че се бях оцъклил от изненада и дълго време само шавах пръсти и преглъщах, без да мога да продумам... обаче истината ти говоря... А се случило така - излязъл бай Митьо като всяка събота на лов, повече да избяга от мърморещата стрина Митьовица, която по празниците не спирала да му опява, а то човек къде да ходи, навън натрупало преспи, до кръчмата само с БТР-а на Гражданска защита можеш да стигнеш, оня, дето чистиха миналата пролет пътя до селото... Та излязъл Митьо с верното си гонче, то какво гонче - един пинчер, дето трябва под мишница да го носиш, че в десет сантима сняг може да се изгуби. Повървял така около час, влязъл в оная рехава горица над селото и се оглеждал за следи от зайци, то друго по нашия край и без
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Имало едно време един Юнак...
Всъщност не – Юнакиня била; а в разбързаните ни времена “едно време” не е като едно време, затова разказват, че я има и днес, още крачи сред нас и си пее, още търси правда и мир, и не се скъпи да раздава надежда и обич...
...Ала, за да стане такава, ето какво й се случило...
Имало едно време една Юнакиня. Наричали я Юна и възпявали младостта й в легенди: как сразила Рогатош Безкръвни; как оставила Бладен и Бягащите бандити с по два здрави пръста, да не трябва друг да ги храни; как първа сред всички конфед’ски жени получила чин Юнакиня; как издирила и предала на конфед’ските стражи сам Нейсюх Неусетния.
В нея тлеело нещо – дали била тъй родена, или животът така я направил, никой врач не поискал да каже – що изригвало в ненадейни моменти като буря
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
След лятото така неусетно дойде и есента... Сякаш ни потупва леко и подигравателно по гърба отзад и ни казва с насмешка “Хей, човече, опомни се! Стига толкова си бил щастлив” След думите й ти се обръщаш назад, опитвайки се да видиш нея, есента, тази, която се бе осмелила да ти го отнеме. Да, щастието. Но тогава виждаш по пътечката следите й – една купчина от пожълтели паднали листя. Осъзнаваш, че наистина нещо се е променило и извръщаш поглед към дърветата. Вече не са същите... С голи клони и ранени сърца...
Всеки ден през есента ходех в парка. Намирах малко спокойствие за себе си и оставах насаме с мислите и чувствата си. Връщах се към спомените, които исках да преживея отново или дори към тези, от които често бягах. Сякаш съзнанието ми си беше наумило, че е дошло време за равносметка.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Един български алпинист беше казал, че и най-малката стъпка в снега е повече от всичко написано в Интернет. Няма как да не му повярваш в чудесен ден, когато слънцето приветливо проблясва между клоните на боровете, въздухът ухае на онзи омаен аромат, който в възможен само при пълната липса на хора. Добре екипиран си, в отлична форма и си убеден, че днес е денят, в който ще стигнеш до върха. Благоразумен си, не обичаш излишните рискове, вече два пъти си се отказвал заради лошо време, но не и днес, защото всичко обещава изкачването да е приятно. Вървиш и се наслаждаваш на тишината, хрупането на снега под стъпките ти, поклащането на клоните при лекия ветрец. Задминаваш неколцина и полусъжалително ги съветваш да не тръгват по-нагоре от хижата, защото могат да затънат, а нямат екипировка.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
