|
Сивостен :: Творчество
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Когато инсталирали първия комуникационен спътник в близост до орбитата на Плутон специалистите на Земята имали добри намерения. Възнамерявали да ретранслират съобщенията от и до Космоса, където вече огромна армия от изследователи и учени работели с години и промените, които намирали при завръщането си, предизвиквали у тях психологически срив. Смърт на близък роднина, промяна в научните възгледи и ред други причини довели до необходимостта от базирането на такъв свръхмощен апарат, разперил антените си към необятния Космос. Така започнала тази нелепа кореспонденция, от която на доста земляни им запушили мисловните вериги.
Едно от първите съобщения, които пристигнали на Земята, било учтиво писмо, изпратено според проследяване посоката на енергийния лъч, някъде откъм галактиката Конска
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Всички хлапета в град Рудозем ги беше страх от стария Митко Щерев. Естествено и аз изпитвах неописуем ужас на дете, изправило се пред най-ужасния си кошмар, всеки път щом видех фигурата му на улицата.
Образът на Щерев беше предаван от поколения деца и винаги допълван с нещо ново през годините. Веднъж щом пораснеха, вчерашните деца бързо забравяха за дребната фигура с влачещ се по земята черен шлифер, която ги е карала да спят на светлина и с добре залостени прозорци, дори и през горещото лято. Със сигурност изкривеният му образ присъстваше в кошмарите дори и на вече възрастните някогашни хлапета, но едва ли биха го признали пред някой.
Историите, които се разказваха сред децата, за безсмъртния Митко Щерев, бяха изпълнени с кръв, мрак и страх. Бях се разтрепервал стотици пъти,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Станах късно; телефонът ми звъни.
- Ало, да?
- Хер Щефанов?
Не мога да се възприема като господин Стефанов. Какъв господин съм аз, с измачканите тениски и овехтелите джинси? Даже и за Господин за един ден не ставам. Тук е друго, тук Хер е нещо нормално. Оказва се, че ме търсят от G+H, трябват им спешно работници за нощна смяна в Тошиба. Явно наистина са я закършили, защото след последния скандал преди близо две години не са ме викали. Имах два месеца без лекции пред себе си, затова се съгласих да поработя малко.
В края на 90-те понятието гастарбайтер придоби нов смисъл. Днес то вече е морално остаряло, а на негово място дойдоха щудентарбайтерите. Студентска виза за Германия се взима сравнително леко, а и това е една от малкото страни в ЕС, които нямат студентски такси (все
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
...тогава отиде до дървото, седна и се замисли. Толкова много бе минало през сърцето му...
Денят си отиваше, червенееха облаците от залязващото слънце. Вятърът се усили и тихото шумолене на листата премина в ромол на вълшебна река. Тя го отнасяше някъде, някога...
Возеше се в лодка, вълшебна лодка. Тя се носеше с чудна лекота...
Ден прекрасен бе този. Валеше дъжд и къпеше всичко - дървета, тревички и горди скали. Лек ветрец шумолеше в листата. Отнасяше капките дъжд, играеше си, танцуваше с отронилите се листенца и нежно ги полагаше на земята. Полюшваха се тревичките, израснали по полянките или щръкнали по каменните исполини. Расти, расти, тревичке, там, под бурното небе!
Нейде горе в гората, там в планината, човек седеше в тревата. Свела се бе тревата, поела бе земята
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В близост до малко градче, по поречието на Итал, имало хубаво имение. В него живеел тих и спокоен благородник заедно със семейството си. Къщата била голяма, висока и красива, чудни и пищни градини започвали от самите и врати, а стара и крива кула мрачно пускала дебела сянка през лятото.
Семейството не било голямо - възрастна двойка, красива дъщеря и отнесен по хазарта наследник. Заедно с тях обитавали имението и неколцина скучни и сиви слуги. Елерейн, гордостта на фамилията като мъжки наследник, често посещавал градчето, за да си намери компания в безкрайното въртене на заровете. Имал пари, а и му вървяло, така че в последните години търкалянето на дървения зар осмисляло времето за него. Там, в задимена стаичка, запазена за местните комарджии от ханджията на "Зелената торба", Елерейн
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Продължението на: Орденът на Св. Георги (част 1)
* * *
- Колко често си бил на лов, Тома?
- Точно седемдесет и три пъти, отче.
- Не това имах предвид, братко. Колко пъти си участвал в лов?
Брат Тома се замисли. Без съмнение това бе подвеждащ въпрос, но каква точно бе целта? До сега той не бе участвал пряко в нито един лов, като се изключи последния инцидент. От друга страна, когато го бяха намерили той на практика бе мишената на лов. Момчето се замисли за момент. Можеше спокойно да каже, че не е сигурен, но дали уловката не се състоеше именно в това?
- Прекалено много се бавиш с отговора си, братко – намръщи се отец Григорий. – Човешката природа е мнителна. Всеки път, когато се замислиш прекалено дълго преди да отговориш, хората си мислят, че не си искрен или криеш нещо
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
