|
Сивостен :: Творчество
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 В една не толкова далечна страна живеела прекрасна девойка, която се казвала Метъляшка. Всъщност мацката се казвала Милена, но всички и викали Метъляшка по причини, които ще разберете след малко. Майка и била починала на концерта на Корн, попадайки в смъртоносна близост до мош пита, докато групата забивала тяхната версия на One. Тогава Метъляшка била едва на годинка и не помнела майка си, а на баща и се паднала тежката задача да я оглежда. Трудно се справял младият родител с това бреме, затова не било чудно, че не изчакал да мине и година от смъртта на непрежалимата му съпруга и си довел втора жена. Явно някакво временно умопомрачение било застигнало бащата, защото какво друго обяснение може да се даде на факта, че един симпатичен рокер си е взел за жена бясна чалгарка, та била тя и с два
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото,
което господствува над всичко, и най-висшето,
което има преднина пред всички неща."
- Джордано Бруно
Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знаеше какво иска от живота и как да го постигне. Беше загубил голяма любов и дете, което обича, поради нелепи обстоятелства, според които сгрешиха двамата поради ред причини. Сега си плащаха за това. В момента живееше с друга жена, която, като всяка друга, притежаваше своите фриволни качества и волности. Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Нямаше причина за това, тъй като и той си притежаваше своите.
Вкъщи нямаше никого. Зае се да си вари кафе. Чувстваше се странно и не много
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Когато през две хиляди и еди-коя си година работех еди-къде си, обичах да посещавам през обедната почивка кварталната градинка. Бе тиха, уютна и носеше осезаемо идилично настроение. Скътана беше между дву- и триетажни къщи с разцъфтели цветя пред всяка от тях, далече от градския трафик и шум.
Препичах се на слънце на една от пейките, които бяха разположени във формата на буквата П. Срещу мен на сянка под тополата седеше миловидна възрастна жена.
- Ще седна при теб да си поприказваме - каза тя и като взе двата бастуна, с които се подпираше, тръгна бавно към мен.
Искаше ми се да й предложа обратния вариант, но жената вече сядаше до мен. Поговорихме за времето, за местоработата ми и тогава се сетих, че винаги съм искала да разбера защо така се казва улицата, на която се намираше
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Да ви се представя. Готвех дипломната си работа в Института по сатанински практики и уроки, накратко ИСПУ. Трябваше да пиша на тема "Дяволии, простотии и тарикатлъци на Земята" и ум не ми побираше какво ще пиша. Дядо ми Луцифер казваше, че темата е благодатна, но не бях сигурен.
Когато пристигнах, имах право само на три помощни средства. Задължително трябваше да взема преобразувателя на образи, за да не се различавам от земните обитатели. Взех си и наметалото, с помощта на което ставам невидим, и любимия ми стол с антигравитационен двигател. Наметалото бе в левия ми джоб, а стола в десния на дънките.
На вратата се почука. Носеха ми вечерята в стаята на мижавия мотел, в който отседнах временно, докато се окопитя. В момента бях с маратонки и наистина ми бе гадно, че не можех да
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1.
Стаята беше голяма и пълна само с езотерични вехтории, някои от които сигурно бяха на повече от век. По ъглите и под тавана висяха огромни паяжини, обсипани с гниещи мухи. Стените вероятно някога са били бели, но сега сивееха от мръсотия, а на места бяха обсипани с плесен.
Единствената електрическа крушка бе закачена на къс прояден кабел над разнебитената и напукана дървена врата, и хвърляше мъждива светлина през паяжините около нея.
Стаята бе пълна с най-различни твари. Пет от тях бяха с човешки произход – две вещици и трима уорлока. Имаше още инкуб и сукуб, три вампирки, които твърдяха, че са сестри, и върколак – грубоват на вид, космат и ръмжащ. Точно под тавана висяха няколко призрака и полтъргайст. В единия ъгъл се бяха свряли зомби и банши и нещо си шушукаха. До вратата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Далече, далече, чак в другия край на галактиката, от милиони години съществува империята на дандунгите. Повикайте на помощ въображението и си представете планета с размерите на Юпитер, розови океани, синьолилава растителност и две ослепителни слънца, които се премятат едно върху друго из небосклона и ще добиете що-годе представа за центъра на империята. Имперските представители са красиви /според земните представи красотата е нещо относително/ членестоноги, гордо стъпващи не само върху собствената си планета, но и далеч извън пределите на собствената си планетна система. Преди да започнат да маршируват победоносно из собствения си отрязък от Галактиката, някаква свръхнова треснала и ги попарила с доза радиация, способна да унищожи всичко. Тогава един доктор, на когото овластените мъдреци
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
