|
Сивостен :: Популярни
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Надали има човек, завършил средното си образование, който не е чувал името на Франсоа Виет. Поне като словосъчетанието „формули на Виет”, а именно онези, които дават връзка между корените на квадратното уравнение и коефициентите пред старшата, първата степен и свободния член. Освен с тях, обаче, французинът допринася за израстването на математиката и в много други насоки. Внася, например, значителни подобрения в алгебричната символика, има дял в разработването на тригонометрията и изобщо е един от най-бележитите математици на своето време.
Виет е роден във Фонтале ле Конт, провинция Поато. По образование е юрист и от деветнадесетгодишна възраст се заема с адвокатска практика в родния си град. Освен това обаче, френският математик се занимава и с преподаване. Дори докато учи дъщерята на
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Макар че познанията ми по отношение на гъбите, особено ядливите, в частност у нас, да са в пъти по-ограничени от тези на мосю Делчев, с известно - и лошо прикрито, трябва да призная - задоволство, най-сетне го хванах в крачка. Макар и задочно.
Историята всъщност е кратка, съвсем не толкова интересна, но за целите на протокола и нуждата да си завърша увода, ще я доизпиша - покрай последния материал в Гъбената градина за кораловите гъби останаха някои неизвестни. Наистина, красивата Artomyces pyxidatis (или Clavicorona pyxidata) не се среща на българска територия, но за сметка на това - както ни подсказаха - в Родопите и Стара планина, макар и рядко, се намират коралки. От друг род, но кой се интересува от толкова дребни подробности - и без това изглеждат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Значителен принос за появата на парната машина има интересът на човека към вакуума, който започва да се проявява през седемнадесети век. Немският физик Ото фон Грике, например, конструира значително по-ефективна помпа от стандартната използвана до тогава ръчна такава. Идеята, че водата може да се изпомпва с помощта на вакуум не е нова, но за първи път на учените им хрумва идеята да заменят човешкия елемент с нещо друго. А как може да го създадат без него? На няколко изобретатели им просветва, че може да се използва пара.
Как? Ако напълним съд с вода и го загреем до температурата на кипене, водата би била изтласкана навън от парата, при положение, че осигурим нещата така, че самата тя да няма изход. Ако след това съда се охлади, течността отново ще премине от газообразно в течно
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 В последните десетилетия, на практика след разпада на СССР, Кавказкия регион, някога популярна дестинация за туристите от Източния блок, благодарение на множеството си старини, загуби голяма част от магнетизма си. Нагорни Карабах, Абхазия, Осетия, цяла купчина „малокалибрени” военни конфликти, гарнирани със сътресения в стандарта на живот и отварянето на границите на запад накараха туристите да си намерят други места за отдих, което от една страна е закономерно, но от друга – жалко, защото в Кавказ има действително много какво да се види.
Един от особено популярните и добре известни обекти е историческият квартал на Баку, Азербайджанската столица, разположена на брега на Каспийско море. Той е доста добре обособен от останалата част на града, със запазени останки от някогашните
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Един от малкото все още намиращи се измежду нас майстори на художественото перо в служба на прогностичната мисъл, любимец на поколения почитатели на научното във фантастиката, както и един от най-титулованите и продуктивни писатели в своята област, Робърт Силвърбърг е роден на 15 януари 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк.
Интересът му към литературата, по-конкретно фантастиката, датира от най-ранна възраст - самият автор се описва като затворено и тихо дете, намиращо своеобразен отдушник в подобни произведения, и стъпка по стъпка това довежда до логичния изход. На четиринадесетгодишна възраст, младият Робърт започва да публикува любителско издание - или както го наричат днес, фензин - за научна фантастика, под името "Spaceship", а четири години по-късно излиза и първата му статия в
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Енергията. Едни говорят колко е скъпа, други не знаят дори какво говорят. В училище ни дават примери - това е енергия, онова е енергия, но често като се дойде до малко по-точната дефиниция, нещата се смотолевят и огромен процент от нас всъщност така и не схващат какво е това. И така добива почти мистичен характер, раждат се бисери заслужаващи поне Нобелова награда, вярваме на глупости, дори после цитираме поредния шарлатанин и неговите творения. Или пък сочим с пръст кварталния шаман, който бил много духовно извисен и излъчвал енергии от девета степен, ако не и десета. А тези, които са слушали в училище, или просто са си дали труда да се дообразоват, губят и реч, и картина или пък цъкат с език, възмущават се или просто се смеят. Но малко хора си дават труда да обяснят. Така че нека опитаме
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Чарлз Дикенс е роден на 7 февруари 1812 г. в Ландпорт. Баща му, Джон Дикенс, е писар към флота, работи в Портсмут, където среща и се жени за Елизабет Дикенс през 1809 г. Семейството има осем деца, от които Чарлз е второто. Бащата обаче не успява да се оправи със семейните финанси и през 1824 г. попада в затвора за дългове. Жена му и децата му, с изключение на Чарлз, който отива да работи в фабриката за бои на Уорън, следват съдбата на главата на семейството. Финансите са приведени в ред и Джон е освободен, но преживяването остава дълбока следа в душата на дванадесетгодишния Дикенс, още повече че майка му настоява да продължи да работи във фабриката. Баща му обаче решава, че за сина му е по-добре да се изучи, и между 1824 и 1827 г. бъдещият писател посещава училище в Лондон.
На
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
