|
Сивостен :: Съмърсет Моъм
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Този път ще ви разкажа за една от най-кратките книги на Съмърсет Моъм, като ще се постарая и аз самият да бъда кратък. В интерес на истината краткостта е една от най-често отправяните критики към този съвсем кратък роман, или може би е по-правилно да се нарече повест, тъй като цялата творба е не повече от 120-130 страници, а защо не новела или удължен разказ, ако щете. Хората, отправящи тези критики, ми напомнят на онези музикални "ценители", според които продължителността на едно произведение е кажи-речи правопропорционална на неговата гениалност. Известно е, че размерът е свързан с различни форми на маниакалност и комплексарщина, но аз трябва да ви кажа, уважаеми почитатели на големите неща, че размерът не винаги има значение. В този случай - определено няма! Отново ще си
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Някои хора казват, че нямало мечти, които да се сбъдват, а само цели, които се набелязват и постигат. Аз мисля, че подобна тотална липса на житейска романтика не е здравословна. Големи количества от същата също са вредни, и то много, но малко все пак си трябва. Други казват, че мечтите било най-добре завинаги да си останат мечти, но аз и с това не съм съгласен. Да, винаги трябва да има несбъднати мечти, към които човек да се стреми, но чат-пат не е зле - така, профилактично - някоя мечта да се сбъдва. Не е вярно, че мечтите не се сбъдват! Мога да го докажа! Преди време си пожелах да прочета Christmas holiday (с измисленото един Господ знае от кого безобразно българско заглавие "Една любов в Париж") на Съмърсет Моъм в оригинал и за известно време това беше една от моите мечти.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Един от най-характерните феномени, с които името на Съмърсет Моъм винаги се е свързвало, са неговите пътувания по широкия свят. Още като студент, когато светът е спокойно място, животът - лесен, а пътуването - евтино, бъдещият велик писател се запилява със седмици из Флоренция и остров Капри, а в началото на миналия век посещава за първи път и обиква завинаги земята на Веласкес и Сервантес, Калдерон и Лопе де Вега. До края на 91-годишния си живот Съмърсет Моъм не прекратява своите пътувания по цял свят - Европа, Америка, Азия - и не се уморява да наблюдава тези странни същества, хората, които за него винаги са били по-интересни от природните красоти или шедьоврите на изкуството. През 1916 г. посещава за първи път Далечния изток - пътуване, което през 20-те и 30-те години е последвано от
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Знаете ли, че ние всички сме роби? Може би звучи пресилено, а защо не и жестоко, но е така. Странно е, че досега не се бях замислял сериозно върху човешкото робство, но поредното прочитане на първия истински шедьовър на Съмърсет Моъм - "Души в окови" - ме накара да го направя, и то доста дълбоко, всеобхватно и... разтърсващо. По-надолу следват хаотичните мисловни течения от черепната ми кухина, където редовно става течение... просто защото е куха. Но това вече е друга тема.
Оригиналното заглавие на романа не е толкова поетично, колкото българския превод (на Димитри Иванов, ако се не лъжа), но е не по-малко красноречиво, може би защото е взаимствано от Спиноза – Of human bondage или, буквално, "За човешкото робство". Самият писател споделя, в един забележителен предговор, че
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Този път ще се върна доста назад във времето, защото това е първият роман на Съмърсет Моъм. Той е написан преди 110 години – през 1897 г., докато бъдещият писател все още е студент по медицина в лондонската болница „Св. Тома”. Успехът, макар и скромен, го подтиква да зареже лекарската професия и да се отдаде изцяло на писането. Така че, в известен смисъл, този роман има особена сантиментална стойност за всички, които истински ценят творчеството на великия английски писател. През 2001 г. той беше издаден за първи път на български език от ИК "Прозорец".
Това е кратката и трагична история на Лайза Кемп – едно обикновено, 18-годишно момиче, което живее на улица Виър в Лондонското работническо предградие Ламбет. Шест дни в седмицата се съсипва от работа в една фабрика, за да
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Това е още едно ревю за шедьовър на Съмърсет Моъм, което трябва да започна с уточнение по отношение на превода. Имайте предвид, че оригиналното заглавие на романа е The Narrow Corner, а “Невъзможно бягство” е името, под което творбата се появява на българския книжен пазар през 1995 г., благодарение на издателство “Фама”. Казвам това не като някаква критика към превода, а защото преди близо 30 години (по-точно – 1978 г.) книгоиздателство “Георги Бакалов” е издало роман на Моъм със заглавие “На тясно в ъгъла”, който наистина не съм чел, но съм 99,99 % сигурен, че това е друг превод на “Невъзможно бягство”. След това кратко, чисто техническо и не много лирично отклонение преминавам към сериозната част.
Моъм винаги е казвал, че обича да пише за хора, които имат някаква странност в
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Трябва да си призная, че подходих към тази книга със сериозна доза недоверие. По простата причина, че такъв роман на Съмърсет Моъм в действителност... не съществува. Веднага щом видях сладникавото, сантиментално и защо да не го кажа направо – тъпо заглавие, ми стана ясно, че то със сигурност не е дадено от Моъм. Художественото оформление на издателство “Век 22” е под всякаква критика, да не говорим, че пише “превод от английски”, но няма и думичка за оригиналното издание, от което е направен самият превод. Може да ме сметнете за всякакъв, но нямам вяра на преводна литература, която не знам откъде е превеждана. Въобще – некадърна работа, при това на издателство, което си позволява да дава собствени заглавия на творби от Съмърсет Моъм.
Естествено, след като това заглавие ми бъркаше много
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 За ценителя на Съмърсет Моъм винаги е истинско приключение да попадне на негов роман, който се издава за първи път на български език. Бях наистина очарован, че издателство "Фама" се е сетило за "Часът преди зората" – един от късните романи на Моъм, писан по време на Втората световна война, която той прекарва в САЩ. Именно там, през 1942 г. творбата излиза от печат за първи път. У нас романът е издаден 63 години след това – но по-добре късно, отколкото никога.
Действието ни пренася в живописното имение Грейвъни Холт, което родът Хендерсън, типичен представител на английската провинциална аристокрация, притежава повече от двеста години. В навечерието на Втората световна война, за избухването на която (почти) никой не предполага, животът на семейството изглежда
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
