|
Сивостен :: Опасни за живота
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Нерядко сочени като притежатели на невероятно силна отрова, респективно изключително опасни - две твърдения незадължително неверни, но зависещи от твърде много условности - морските змии са и едни от доста разпространените отровни животни в световен мащаб. Срещат се в топлите морета на Индийския и Тихия океан, а специално жълтокоремната морска змия (Pelamis platurus) може да бъде намерена и по крайбрежието на Централна Америка.
Класификацията на тези красиви и особени животни е доста спорна, дори леко объркваща. Със сигурност, те са в близко родство с аспидовите змии, и еволюционно се предполага, че са произлезли в някакъв исторически момент от техен клон, вторично завърнал се към воден живот. За съжаление, както при всички змии, скелетът им е доста крехък, и палеонтологичните
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 От край време се водят диспути - дори не толкова спорове, колкото дискусии - коя или кои са най-опасните отровни змии. Няма да е особено изопачение обаче да кажем, че опре ли се до тази тема, учените глави по-скоро се забавляват, а същинска съпоставка или точна класация реално не може да се направи.
Причини за това има много, или по-точно за опасността, която представлява кое да е подобно влечуго, значение имат твърде много фактори. Чисто екологични - ареал на разпространение, предпочитан хабитат - общофизиологични и поведенчески, в това число размер, подвижност, агресивност, реакция специално спрямо човека, както и някои по-специфични специално за отровните змии, на първо място сред които идва семейството.
Класификацията на отровните змии, също както всеки друг дял от систематиката,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 За непретенциозното око, португалската фрегата (Physalia physalis, англ. Portuguese Man-o-war, bluebottle) ще да представлява голяма медуза. За маниаците на тема плавателни съдове пък ще спомена, че man-o-war-ът всъщност влиза в клас фрегати, а - вече за любителите на биологията - доколко тази конкретна фрегата е медуза, няма никакви съмнения. Тя просто не е.
Това любопитно създание принадлежи към подклас на мешестите, познат като сифонофори (Siphonophora), който е родствен на хидрите или полипите, и е по-близък до тях, отколкото до същинските медузи. Всъщност, дори систематично, сифонофорите принадлежат към клас Хидровидни (Hidrozoa). Повечето представители са доста дребни - от сантиметър-два до половин, един метър, но португалската фрегата, специално, може да
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Една от най-красивите котки, леопардът (Panthera pardus), или ако предпочитате пантерата, тъй като двете названия са взаимозаменяеми, в сравнение с другите представители на семейството е сравнително дребен. Рядко надвишава 88 килограма, като средното тегло на мъжките екземпляри е 68 кг. Достига височина при рамото 75 сантиметра и дължина от около 2,4 метра. За разлика от ягуара (Panthera onca), опашката е дълга, малко по-къса от половината от дължината на тялото, и по-деликатна.
Леопардът, въпреки по-малките си размери, все пак е един от най-силните хищници. Може да преодолява скални корнизи, които повечето котки биха избегнали. Способен е да прави скокове с дължина от 12 до 15 м. и височина до 5 метра. Освен това е изключително добър катерач и едно от
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Ягуарът (Panthera onca), познат още с прозвището el tigre, е най-голямата котка, обитаваща Новия свят. Като, разбира се, въпреки че е наричан "тигърът на Новия свят", е само негов братовчед. На външен вид дори повече наподобява леопарда (Panthera pardus), с разлика в средния размер – дължина на тялото от 1,12 до 1,85 м. спрямо 0,91 до 1,67 м., както и по-къса и заострена опашка, между 45 и 75 сантиметра, сравнена съответно с 58 до 110 при леопарда. Освен това, американската котка се характеризира с по-тежко (36 до 158 кг. срещу 28 до 90 кг.), по-мускулесто тяло, по-голяма глава и крака, като лапите са по-заоблени, особено на предните крака. Също така, ягуарът се отличава с относително по-големите си, но по-къси предни кучешки зъби и по-малки зъби като цяло в сравнение с
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 При толкова поетични имена, няма как по гърба на човек да не пролази хладна тръпка. Нещо повече - отровнозъбите гущери, за които ще стане дума в настоящето четиво, са преки роднини на отровните змии, което допълнително уплътнява ореола им от мрачна слава. Дали той е заслужен обаче следва да разберем.
Всъщност, единственият род Отровнозъби гущери (Heloderma, сем. Helodermatidae) е съставен от едва два вида, към които се отнасят всичко на всичко шест подвида. Това са гущерът гила, който именно се радва на прозвището чудовище (gila monster, H. suspectum) и отровнозъбият гущер, наричан на запад и мънистов, или мънистен, точно защото кожата му изглежда като декорирана с равномерно разпределени мъниста (beaded lizard, H. horridum). Гилата се среща в две разновидности -
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Въпреки, че несъмнено може да бъде наричана "опасна за живота", където също гостува, зелената мухоморка (Amanita phalloides) се различава по един много сериозен признак от всички други организми в поредицата - не е убила никого. Просто много хора са били убити, или са се самоубили, къде волно, къде неволно, с нейна помощ. Даже се спекулира за участието й в няколко сериозни политически убийства, включая тези на Клавдий, Шарл IV и папа Климент VII - твърдения, които дори да не могат да се докажат, звучат достоверно. Най-малкото, тя съдържа една от водещите по съотношение на качество към достъпност отрови, която дори идва с други желани от отровителите качества, като бавно действие и честа инвалидизация на оцелелите.
За да сме честни, обаче, мрачната й слава на убиец се допълва и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Едва ли има други животни, обградени от толкова много митология, колкото гигантските змии. От доенето на крави (легенда, доста сходна с тази за някои смокове) до "Анаконда", "Боа срещу питон" и всякакви сродни трето- и четвърторазрядни филмови продукции, тези страховити поне на пръв поглед създания пленяват фантазията на човека от древността та чак до днешни дни.
Преди да разгледаме някои от по-любопитните сред тях обаче, няколко думи за самите животни. За да бъде наречена една змия гигантска, основно значение естествено има размерът, а върху него точно са изписани безкрайни количества хартия. В крайна сметка, за такива все пак се приемат всичко на всичко шест вида - два от сем. Бои (Boidae) и четири от сем. Питони (Pythonidae), както следва - зелена анаконда
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Сред множеството животни, хипотетично опасни за човека, се нарежда и една особена група, чиито способности граничат почти с фантастиката - електрическите риби. Това са около четиридесет вида водни обитатели, както морски, така и речни, съчетаващи едно общо свойство - това да произвеждат електрическа енергия. Наистина, като теоретично опасни могат да се класифицират два, а като потенциално смъртоносен - един единствен вид - но последното не ги прави особено по-приятни при близка среща от съответния тип.
Всъщност, всички живи организми - от най-примитивните до човека, включително - произвеждат известно количество електричество. По принцип обаче това е вътрешноорганично явление, което се изразява чрез функциите на нервната система, и единствено електрическите риби - които имат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
