Третият ден далеч от дома ме посреща със ситен дъждец. Небето е надвиснало над хотела и рони малокалибрени куршуми, които блъскат по стъклото. Днес планирам да огледам за последно Мондорф и да видя онова, което съм пропуснала. Целта ми е църквата, покачена върху възвишение в сърцето на градчето.
С благоволението на шефа бягам от час. Два уъркшопа по-малко и тихото градче е само мое. Спускам се към фонтана, посветен на 150-те години от рождението (или смъртта) на някакъв архитект. За разлика от останалите фонтани, с които се сблъсквам в Мондорф, този е като излязъл от научнофантастичен роман. Стъклена топка, разкъсана от медни укрепления, разпръсква вода наоколо. За мой късмет чистят фонтана. Весела групичка работници размахва маркучи и си мърмори нещо на френски.
Разочаровано ги
Една нощ по-късно. Часовата разлика от само час ми се отразява зле. За сметка на това мързелуването в банята успява да ми върне тонуса и да ме активизира за нови приключения. Предстои ми поредният ден обучения, сред които най-итересни се очертават уъркшоповете и... Малка екскурзия до Рьодемак, Франция.
Надниквам през терасата. Утрото още не е настъпило и сиви облаци се тълпят над горичката. Някъде там вероятно скоро плащаницата на небето ще се обагри в златно и розово. Листата на дърветата потръпват от хлад.
С бодра крачка се отправям към ресторанта, където ме очаква приятна изненада. Ментов чай на корем и истински кроасани. Е, и куп други неща като английски закуска, няколко вида мюсли, сладка, конфитюри и мед. Колбаси и сирене, кисело мляко и свежи плодове. Апетитът, който ме беше
Добре. Признавам си, че преди да поема из улиците на люксембургското спа градче, задължително си сменям обувките, че и дрехите с тях. Психически се подготвям да обикалям до след мръкване и да снимам всичко, което мога. Като се започне от околностите на хотела и се стигне чак до изходите на Мондорф.
Въоръжена с чужд фотоапарат и много ентусиазъм се отправям към рецепцията. Твърдото ми решение да се сдобия с карта на градчето и да си съставя план на турчето. След поредния разговор на смесица от английски и френски (аз говоря на английски – гледаме се изумено – получавам отговор на полуфренски – усмихваме се неудобно – ръкомахаме) се сдобивам със заветното късче гланцирана хартия. Дотук добре – имам няколко отправни точки – хотела, църквата, казиното и кръговото кръстовище. Кметството и
Пътуването е изумително преживяване. Не защото от точка А се озоваваш в точка Б, В или която и да е друга буква. Изумително е, защото те променя – с тракането на влака по релсите и с грохота на самолетния двигател. Никога не си същият, когато се завърнеш у дома.
Рано е. Събуждат ме две последователни аларми. Пронизителният писък на джиесеми оповестява, че е 3 и половина. След полунощ. Успявам някак да си измия зъбите и събирам кураж да погледна навън. Нощта е беззвездна. Като повечето нощи над София. Не знам какво се е ширнало отвъд прозореца – облаци ли, смог ли. Нещо.
Успявам да напъхам четката за зъби в последните пролуки на куфара и тръгвам надолу. Аз, куфарът, ръчният багаж и чантата с лаптопа. Колата ме откарва на летището. Пътищата са празни – само чифт заблудени фарове