|
Сивостен :: Избрана световна фантастика
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Първото нещо, което чух за "Проломът" на американеца Патрик Лий, беше коментарът на един приятел, който ми сподели, че "това не е фантастика". Но какво разбираме под фантастика? Нима е необходимо да има космически кораби, извънземни или пък действието да се развива в странно или страшно бъдеще, за да попада една книга в този жанр? Или е достатъчно да има измислени елементи като загадъчен пролом и предмети, идващи от друго време или друг свят. Може би първото е онова, което повечето читатели си мислят, когато чуят думата, така че е добре от самото начало да уточним - ако вие сте от тях, то да - това не е фантастика в същия смисъл. Въпреки това обаче е адски добър роман.
Сюжетът е наглед простичък, но доста интригуващ, добре замислен и изпипан до последния детайл. Пролом между нашия и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Тежко се пише за някой, чието име отдавна е станало еталон за качествена фантастика. Особено когато думите, които напират, съвсем не са очакваните суперлативи по адрес на писателя, сътворил неща като “Странник...” и “Звездните рейнджъри”. И наистина тази книга твърде много се отличава от предни заглавия. Не защото липсват задължителните елементи за Хайнлайн, не ме разбирайте погрешно – всичко е там. Социална критика, политически коментар, религиозен, морален, сексуален... И тук ще спра, защото в момента, в който на сцената излезе секса всичко приключва. Не, че имам нещо против задъханите и изкривени сексуални фантазии, разиграващи се на футуристичен фон – напротив доста голям фен съм, но сексът в тази книга измества всичко останало.
Самата "Няма да се уплаша от злото" започва много
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Ако има роман, за който девет от десет читатели биха казали: "Интересна книга, с любопитни идеи и нелош стил, но не бих я прочел отново", то това без съмнение е "Дарвиния" на носителя на наградата "Филип К. Дик" Робърт Чарлз Уилсън. Всъщност надали човек може да се сблъска с художествена литература, която едновременно да клони към определенията "нищо особено" и "невероятно", при това както в смисъл на заложените идеи, така и по отношение на развиването им във фабулата. Отговорът защо е така, обаче далеч не е толкова прост, а всъщност и не би могъл да бъде след подобен, звучащ като оксиморон увод.
Тук някъде трябва да отбележим, че "Дарвиния", както пише в анотацията, действително е разказ за различен, призрачен и странен двадесети век. Друг е въпросът, че използваните
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
