Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: R.E.M. - Accelerate (2008) (статия) - Нови албуми, Поп, Рок
R.E.M. - Accelerate (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 10 април 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

R.E.M. – Accelerate
Warner Bros/Wea, 2008

Line up:

Michael Stipe - lead vocals
Peter Buck - guitar
Mike Mills - bass guitar, back vocals

Tracklist:

1. Living Well Is The Best Revenge; 2. Man-Sized Wreath; 3. Supernatural Superserious; 4. Hollow Man; 5. Houston; 6. Accelerate; 7. Until The Day Is Done; 8. Mr. Richards; 9. Sing For The Submarine; 10. Horse To Water; 11. I'm Gonna DJ

След дълго, близо дванадесетгодишно падане към върховете на художественото безсилие R.E.M. най-сетне се завърнаха с истински албум. Чакането да преоткрият корените си обаче си заслужаваше – новият диск на бандата – Accelerate спокойно може да се нареди сред най-добрите им произведения. В него чуваме доста класически рок елементи, които обаче в никакъв случай не звучат изтъркано. Дали излизането на този албум се случи заради топящите се като лански сняг продажби или на бандата най-сетне и омръзна да правят колкото смели толкова и неудачни експерименти не мога да кажа, но пък и няма значение – събитието е факт.

Както подсказва заглавието – Accelerate е един от най-бързите албуми на Страйп и компания. Това си проличава още в откриващата „Living Well Is The Best Revenge”, която просто е рок в настояще време от запомнящия се бас, през китарата и вокала и беквокалите на Майк Мийлс, та чак до барабаните. Преминаваме през по-закачливата и малко по-алтернативно звучаща „Man-Sized Wreath” и се потапяме за да стигнем до великолепните разложени акорди на „Supernatural Superserious”, чийто припев просто ти влиза под кожата.

Следва едно баладично интро, вокала зазвучава на фона на пиано и постепенно се включва баса и китарата, за да се превърне в здрав рок на припева и отново да мине отново през същата метаморфоза галейки ухото иначе казано следва - „Hollow Man”. Страхотна песен!

По бавна, по-мрачна „Hollow Man” напълно създава усещане подходящо за заглавието си. Акустичната китара допълнена от орган, бас с дистер допълват мрачния вокал по един страхотен начин, правейки по този начин тази песен, макар и различна от останалите, да не се срамува, а да се гордее от разликата. Точно това парче ни води към „Accelerate”, дала името на албума. Тотален рок. Може би най-подходящата песен да натиснеш на нея газта на магистралата летейки с 200 и отгоре.

Малко успокояваме темпото с „Until The Day Is Done” – задължителната балада. Включените кънтри елементи я правят да звучи малко екзотично, малко различно, но далеч не зле, даже напротив. „Mr. Richards” не ме впечатли особено, но следващата „Sing For The Submarine” е изключително атмосферична песен, изненадващо еднообразна и едновременно с това разнообразна, абсолютен музикален оксиморон. Експеримент, който може да плаши, но в крайна сметка е само един за целия албум, пък и се е получил добре.

„Horse To Water” ни връща в руслото на бързия рок. Наистина приятна за слушане песен, която обаче трябваше да е не предпоследна, а последна. Ако последната - „I'm Gonna DJ” ви звучи експериментално и си мислите, че сте ме хванали в грешка в твърдението, че „Sing For The Submarine” е единствената такава – не сте, за мен тя е просто... Просто... Човешкият род още не е измислил толкова тежко звучаща дума, че да я използвам за нея. Истинска подигравка с албума. Сякаш за изпроводяк R.E.M. искат да ни покажат, че могат да правят и бозава музика. Моля, нямаше нужда, ние това много добре си го заем и жокер ни не требеше.

Без съмнение обаче останалите 32 минути се наредиха сред най-добре прекараните през живота ми. Заради тях си заслужава този албум да се изслуша и да се слуша отново и отново. Може би най-хубавото в Accelerate даже не са те, ами фактът, че R.E.M. се завърнаха на сцената на добрия рок, такъв какъвто знаем, че могат да правят. И това дава надежда, че и други банди, които в последно време затънаха в дивни експерименти, могат да го направят.

Лична оценка: 9/10

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202071#202071






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3136 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.