Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Рим, ден четвърти - отлитане и общи впечатления (статия) - Пътепис, Рим
Рим, ден четвърти - отлитане и общи впечатления

Поредици: Рим в четири дни

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 02 април 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Последният ден от престоят ни в Рим идва някак твърде бързо, но въпреки че ранният следобед ни чака полет, решаваме да посветим сутрешните часове на местата, които са ни харесали най-много. Оставяме набързо багажа на съхранение и се отправяме към едно от малкото непосетени места. Едното се оказва поредното местообитание на римските котки. Доста симпатичен парк с колони и арки от времето на античен Рим и разбира се палми и тук-там портокалови дръвчета. Позаседяваме се там, но не за дълго, защото искаме да видим отново Вила Боргезе. Пътят ни минава покрай църквата Санта Мария Маджоре и о чудо - този път успяваме да намерим входа. Отвътре не успяваме да се впечатлим особено, но ако се абстрахираме от видяното в Сан Пиетро църквата си заслужава. След това решаваме, че нищо не може да ни отклони от Вила Боргезе, както и се случва. Кратка разходка из парка, защото все пак самолетът ни няма да ни чака и от парка излизаме точно над пиаца Спаня. Явно провидението бди над нас, защото за втори път минаваме над този площад, но предният път го изпускаме най-вече от незнание. Това не се случва днес, но нито площада, нито фонтана в неговия център успяват да ме впечатлят чак толкова. Вероятно вече съм презадоволен откъм римски гледки, но все пак се радвам, че успяваме да вземем скалпа и на пиаца Спаня, така де - друго си е да си обиколил целия център. На път за гарата се спускаме по централната търговска уличка (или нещо подобно), пазаруваме набързо сувенири и сме готови да се качим на автобуса. И чувствам, че тук е мястото да отворя голямата скоба за общите ми впечатления.

Те могат да се опишат надълго и нашироко, но аз ще предпочета да съм по-кратък. Нещото, което ме впечатли най-много в Рим е, че само след един-два дена започваш да чувстваш града много близък. И не, не говоря само от моя гледна точка и други хора, с които съм споделял тези си усещания потвърждават това. Може би това се дължи на хилядолетната му история, може би на космополитният му вид или на други фактори, не знам... Но е факт, че аз не се чувствах чужд в този град, което не се случва толкова често. Малко са местата, където още на втория ден се усещаш кажи речи у дома. Градът е някак спокоен и тих. Следващото нещо, което прави много добро впечатление е липсата на този луд, луд трафик. Не знам как го постигат, но в един град с милионно население аз лично задръствания не видях. Говоря само за центъра разбира се, но не вярвам по крайните квартали положението да е много по-различно. Може би това се дължи на множеството мотори, моторчета и скутери, които прелитат забързано покрай минувачите, може да е заради добрата култура на шофиране (което много ме съмнява), но трафик, такъв, какъвто имаме ние в Рим няма. И като съм на темата за трафика няма как да не споделя, че пресичането в Рим е... Като си в Рим правиш като римляните и верни на тази максима ние минаваме смело на червени светофари и безстрашно пресичаме пешеходните пътеки, за да видим с удивление, че засилените коли спират и правят път без шофьорите да псуват и да се нервят. Ако не си малко по-нахален, може да чакаш с часове да те пуснат, но тръгнеш ли и пресичането ти е в кърпа вързано. Другото нещо, което поне мен лично доста ме подразни са уличните "продавачи". Това са хората, които ще те преследват неотклонно, ако почувстват дори минимално колебание дали искаш роза (доста неугледна всъщност) за нежната си половинка, романтична снимка до фонтана или пък чанта. А капне ли дори капчица дъжд чантите са заменени от чадъри. Честно, може да съм много спокоен човек, но не един и два пъти ми идваше да забухам някой продавач с букета му рози по главата или да извадя собствения си чадър от раницата и да прибегна до физическа саморазправа. Едва на третия ден разбрах правилната тактика срещу подобни елементи - тоталното игнориране върши работа. Не че нямам други впечатления, но смятам да приключвам. Ако решите да направите виртуалното пътешествие реално, пожелавам ви приятни мигове във вечния град.

Затваряме скобата, натоварваме се на автобусчето, което ще ни закара до летището. След малко повече от половин час пристигаме там, чекираме си багажа, минаваме паспортната (и каква ли не още) проверка и наблюдаваме през прозорчето на самолета отдалечаващия се град. Ciao Rome, до нови срещи.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201729#201729






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 5041 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.