Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Mutants and masterminds (статия) - Комикси, Ролеви игри, Ролеви сетинг
Mutants and masterminds

Автор: Константин Делчев, сряда, 02 април 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

От известно време насам се зароди една особена любов на седмото изкуство към супергероите - Парамаунт и Марвъл си стиснаха ръцете за цяло десетилетие, започнаха да правят нови "Батман"-и, а към точещия се "Смолвил" се добавиха заглавия като "4400" и "Герои". В настоящата статия ще хвърлим един бегъл поглед върху Mutants and Masterminds - най-играния, но не и единствен сетинг, насочен към супергеройските сюжети. Второто издание излезе през 2005 г. с отлични отзиви и оттогава до днес "Green ronin" предложи няколко допълнителни книги, приемани с променлив успех от критиката и от публиката.

Всъщност от известна гледна точка е доста пресилено да наричаме "Mutants and masterminds" сетинг, защото той с малки изключения се състои от един метрополис - Фрийдъм сити (индикиращ веднага на кой континент е правена играта) и предположението, че останалите неща са си като на Земята. Добавете към това и една купчина указания към читателите какво да направят, в случай че искат класическо приключение с облечени в чорапогащници супергерои, тъмна и "готическа" атмосфера а-ла Готам на Тим Бъртън или нещо по-земно и модерно. Като изключим историческите справки, тази част от книгата е със съмнителна важност на читателите. Съществува и цяла допълнителна книга, "Freedom city" която цели да ни запознае в подробности с каноничния вид на града и която също е, меко казано, със съмнителна важност. Загубата на място в основната книга, за да бъде обяснено на читателя за какво служат белезниците силно бледнее пред изреждането на приютите за бедни, популярните певци и какво ли още не в допълнението.
Може би най-полезни от всичко са указанията към разказвача как да се справя в ситуациите, когато играчите му не искат да се държат като в комикс. Което си е обяснимо де, ако най-големият ми противник в продължение на години си хване хеликоптера и тръгне да ми маха за довиждане от него, по-скоро бих си послужил с някой близкостоящ гранатомет, отколкото да му размахвам сърдито юмрук.

Като споменахме противници, Mutants and masterminds разполага с един списък злодеи, които не блестят с особена оригиналност. Сами по себе си, те представляват петнадесетина архетипа, зад които човек лесно може да познае д-р Дуум, Фантомас, горилата Грод, Дракула и прочие популярни или полупопулярни лошковци. Естествено, имаме и аналогични странички с геройски архетипи, но основната полза от тях е, че са примери за направа на герой и са достатъчно лесно модифицируеми, за да служат за основа на НИП-ове. Разполагаме и със секция за по-нормални персонажи, нещо като professions manual, където виждаме примерен журналист, примерен джебчия, примерен полицай... Общо взето, дори само от основната книга, читателят е добре обезпечен откъм НИП-ове, макар на много места да са му представени полуфабрикати.

Системата е d20, ухапана от силно радиоактивен книжен червей. Лишили сме се от класовете, наполовина сме се лишили и от нивата. Вместо това имаме общи точки (силови точки) за разпределение между показатели, умения, способности и прочие, всяко от които си има дадена цена. Има дори и секция с недостатъци, които естествено добавят точки за разпределение. Малко GURPS-оподобна практика, която обаче стои много точно на мястото си в сетинга. В крайна сметка супергероите твърде често имат развито до ненормална степен някое качество за сметка на абсолютна некадърност в някоя друга област и това се отразява далеч по-трудно с нива. Класовете пък са твърде ограничени за описване на специални сили и поради това дългият списък супер способности е добро решение. Естествено, способен е да забави създаването на герой до степен, при която една цяла стъпка в алгоритъма е: "Проверете си сметките". Като се замисли човек обаче, не може да се каже, че процедурата е прекалено досадна. Друг недостатък е, че цените на някои сили не са особено балансирани - дори изрично се пускат съвети към разказвача да ограничава нивото на тази и онази способност или да внимава за някоя комбинация. Като цяло обаче нещата са измислени приемливо. А изборът силите да действат на общ принцип с уменията не натоварва с твърде голямо количество допълнителна механика – изкушение, на което се поддават доста разработчици, ползващи за основа d20.

Друга набиваща се на очи новост е добавянето на четвърти член в "светата троица" Fortitude-Reflex-Will - Toughness. Честно казано, ползата от него е спорна, употребата също - не се подчинява на някои от правилата за останалите три и се появява на най-неочаквани места, където по-скоро бихме очаквали да видим редукция на щетите, шанс за пропуск и прочие стандартни механики. Хвърлянето му срещу всяка атака с евентуален шанс да отърве героя от поетата щета може и да допринася за комиксовия ефект, при който върху протагониста се стоварва малък сателит, но той все пак изпълзява изпод отломките с уморен вид и без нито една бримка по костюма. Също така обаче допринася и за почти двойното увеличаване на дрънчащите по масата зарове.Последното следва някак си да се компенсира от липсата на жизнени точки за сметка на различни степени на поети наранявания - одраскан, ранен... То, естествено пак спомага за случки, като онази със сателита, но не е особено интуитивно, особено спрямо описанията на различните атаки и се нуждае от известна асимилация, преди да може свикналия с d20 играч да го използва свободно.

Останалите мутации на d20 са повече или по-малко забележими. Отново имаме добавени размери, нови правила, свързани с околната среда, някои странни правила за покупка на екипировка, но всичко това е от твърде малка важност, за да се споменава.

Последно (а в известен смисъл и по важност) заслужава да споменем елегантните намигвания към Games workshop и White wolf - два от конкурентите на Зеления ронин. По-очевидното е илюстрацията на 202 стр., където се обсъждат извънземните. Там човек може да види не какво да е, а тау, при това от ефирната каста. Другото намекване е по-добре скрито - сред членовете на “Лигата на свободата” срещаме д-р Метрополис, "дух на града", който по описание повтаря духа на града от "Werewolf, the Forsaken". Приятно е човек да види подобни елегантни препратки, а и стоят отлично на фона на книгата.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201724#p201724






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3521 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.