Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Darkstar One (статия) - Боен симулатор, Компютърни игри, Космически симулатор
Darkstar One

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 31 март 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Има нещо общо между игрите и любовта. Запознаването с нова игра е като флирт – някой ви среща, ти решаваш да се пробваш, и като се поопознаете преценяваш дали си заслужава да бъдете заедно. Е, наистина, част от игрите са като свалка на купон – минавате увертюрата, малко бързи страсти и по живо по здраво. Други са като първата любов, дори като ги видиш стари и грозни, пак ти топлят сърцето, а трети - като съпруги - веднъж заедно, цял живот заедно. Darkstar One определено не е от третия тип. Въпреки че ти дава възможност да минеш през цялата история по много различни начини и да продължиш да играеш и след това – не става, просто не е същото. От друга страна, не е и от първия, защото рано или късно се сещаш отново за нея с топло чувство и ако ти е под ръка, би я разцъкал още веднъж. Така че, за разлика от Football Manager, Lineage, WoW или каквото там се сетите, няма да ви се наложи да се вричате във вярност докато смъртта ви раздели.

С Darkstar One не ме запозна никой. Просто преглеждах сайта на Ascaron, които се бяха доказали пред мен като компания, пускаща игри по мой вкус, и се натъкнах на новото им заглавие. Космос, кораб... Какво му трябва на човек? След няколко дни вече бях потънал в света на Darkstar One.

Може би идва времето да поговорим и за самата игра. Интерфейсът е изключително опростен. С първата (тренировъчна) мисия свиквате дотолкова с него, че по-натам изобщо не се замисляте какво да правите в каквато и да е ситуация. От друга страна, пилотирането е малко прекалено лесно и ако летите по-дълго с Тъмната звезда, скоро ще изгубите всякакви способности да играете сериозно (например) Freelancer мултиплеър. Това е и добре и не толкова, защото основният чар на играта идва от историята и от това как ще развиете малкото органично пилотируемо бижу, като по този начин по-широк кръг от хора може да се наслади на достойнствата на играта.

Самият кораб гризе артефакти, за да расте. Но как по-точно ще расте решавате вие и вашия герой Кайрън Джарвис. Дали искате скорост, маневреност, повече кулички, стрелящи вместо вас, с които да заприличате на канонерка или повече оръдия (с които обаче волю-неволю си стреляте сами), заприличвайки на космически изтребител – изборът е ваш. Освен това решавате как да се развие специалното оръжие на вашето бебче – има дузина полезни опции, така че само трябва да прецените кое пасва най-добре на стила ви и да вървите към него. Всъщност това е причината историята да може да се минава поне два-три пъти. Тъй де, кой би издържал на изкушението да мине отново всичките мисии с един съвсем, ама съвсем различен кораб?

Историята също е простичка. Вашият герой е загубил баща си, взел е пилотски лиценз и попада на следа. И като добър герой от научнофантастична игра Кайрън тръгва по следата – с наследения от баща си кораб, прототип при това. Има забъркана и мацка - къде без жена, която да ви води за носа, ама не съвсем - както и извънземни, които ви забъркват в подлите си машинации. Шоуто е пълно, а интересът как ще се развие историята надминава в пъти този при гледане на филм. Защото във филма не играете, нали?

Освен основната история има и достатъчно странични мисии, възможност да завъртите тъговийка, а всъщност и ви се налага – корабът нали трябва да яде, а като яде става по-голям, та простичките оръжия вече не му отиват. Пък не са и ефективни, та ще трябва да му купувате нови и по-добри, допълнително оборудване и т.н.

Графиката е на доста добро ниво, механиката на вселената е достатъчно реалистична, за да ви накара да се потопите в приключението напълно. Липсват дългите, досадни и напълно безсмислени полети като ако сте съвсем нетърпелив – има бутон за ускоряване на времето. Изобщо Ascaron отново са се постарали да изкарат нещо впечатляващо. И щеше да е още по-впечатляващо, ако имаше мултиплеър. Играта го заслужаваше, играчите - също.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201672#201672






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4101 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.