Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Изгубен в превода: Германия (статия) - Германия, Пътепис
Изгубен в превода: Германия

Автор: Т. Христов, събота, 29 март 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ученето на чужди езици е занимание колкото похвално, толкова и трудоемко. А понякога се оказва и неблагодарно - рови се човек години наред в произведенията на Гьоте, Шилер, Хайне, изтъкава изящна словесност, учи се на дълбокомислени и проникновени тиради, докато накрая не попадне в извора, сред хората, за които немският език е майчин. А тогава следват комични ситуации, когато книжният плъх се сблъска с реалния свят. Раздумката покрай статията за "Дойче Бан" ме подсетиха за поредица приключения, предизвикани най-вече от езиковата бариера.

МакДоналдс. Символът на глобализацията, флагманът на американската бърза закуска, бърз прогрес, бърза мечта. Където и да стъпиш по света, храната е еднакво гадна, а това ти оставя (освен пристъпите на повдигане) едно чувство за уют. Моя позната българка започна да работи в едно от веригата заведения насред Мюнхен - перлата в баварската корона. И така се случило, че в един от поредните натоварени дни клиентка немкиня дошла на касата да се оплаче от факта, че картофките й са студени. Дългата и прочувствена тирада на тема "топли пържени картофки" обаче се сблъскала с непроницаема стена мълчание просто, защото моята позната не схванала и една десета от изприказваното. Накрая немкинята - изтощена от напрежение и гневене - почти примирено попитала "Няма ли да кажете поне нещо?". Българката помълчала, сякаш за да открие най-точния отговор, описващ ситуацията и просто отсякла "Shit happens". Наложило се да викат линейка, за да спасяват немкинята от апоплектичен удар...

Аз самият имам спомени за дълги обеди, вечери и всякакви подобни яденета в споменатия МакДоналдс. Няма какво да си кривя душата - храната не е върхът на гастрономическото удоволствие, но пък е евтина. Един ден - горещ, задушен и припрян - влязох в ресторант от веригата за поредното задоволяване на първичния порив на глад. Заведението беше препълнено и шумно, все фактори които намаляват душевния ми комфорт в порядъци. След като все пак се добрах до касата, си поръчах любимото меню със сандвич от риба. Касиерката ме попита нещо, което не успях да чуя, затова учтиво я помолих да повтори. Тя не се поколеба да удовлетвори молбата ми, но за съжаление отново не схванах какво ме пита. Наложи се тя пак да повтори въпроса си, който аз на свой ред не разбрах. Видимо изнервена от глухия клиент срещу себе си, касиерката потрети питането си... което отново по някаква причина не беше разпознато от слуховите ми рецептори. За да избегна неудобната ситуация и отчитайки, че сигурно не ме пита нещо жизненоважно, просто казах:
- Да.
Тя се облещи насреща ми.
- Какво "да"?
Беше мой ред да проявя любопитство:
- Какво "какво"?
От нервен припадък я спаси минаваща наблизо мениджърка. Оказа се, че ме питала през цялото време дали към менюто искам майонеза или кетчуп...

Вече натрупал опит, езиков запас и самочувствие след месеци тъпчене с хамбургери отново ми се случи да посетя един МакДоналдс във Франкфурт. Приближих касата, на която тръпнеше в очакване ентусиазиран младеж с дръзновен поглед, и бързо изстрелях:
- Едно МакЧикън Меню със средна кока-кола и средни картофки, за вкъщи, без кетчуп или майонеза. (виждате, бях се отракал в поръчките)
Няколко мига смутена тишина. Младежът срещу мен примигна. После още веднъж. На челото му изгря яркочервен надпис, но невидим за околните - "Buffer overflow". Облиза трескаво устни и се престраши да попита:
- МакЧикън Меню?
- Аха - потвърдих.
- Средна или голяма кока-кола?
Реших, че трябва да приложа познатия сред програмистите принцип "brute force", или бий го докато омекне, затова поех дълбоко въздух и отново изрекох като в скоропоговорка:
- Едно МакЧикън Меню със средна кока-кола и средни картофки, за вкъщи, без кетчуп или майонеза.
Касиерът помръдна неволно пръсти, сякаш за да запише поръчката. Опита се да осмисли думите ми, но явно се провали. Поразсъждава още малко и реши да започне отначало:
- Значи МакЧикън Меню... Със средна или...
- Без кетчуп - прекъснах го.
- А майонеза?
- За вкъщи. Средна кока-кола. МакЧикън. Меню. Средни картофки.
Той отчаяно ме изгледа, почти разплакан. Дългата опашка зад гърба ми привлече вниманието на един от мениджърите (те имат правило, че поръчката на всеки клиент трябва да се вземе в рамките на 10 секунди). Усмихнах се успокояващо на младежа:
- Отказах се. Ще отида в KFC...
Вече стигах вратата, когато нещо в него се пробуди:
- Ама тук няма KFC!
- Знам - отвърнах победоносно, но развалих целия ефект като се подхлъзнах на току-що измития под и едва не паднах. Десет минути по-късно все пак нагъвах МакЧикън, а поне двама мениджъри ме наблюдаваха кръвнишки. Мда, shit happens...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201615#201615






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 4285 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (16) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.