Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Рим, ден трети - Колизеумът (статия) - Пътепис, Рим
Рим, ден трети - Колизеумът

Поредици: Рим в четири дни

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, петък, 28 март 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Събуждането на третия ден по нищо не се отличава от предния. Същият унил сутрешен ръмеж, който престава минути след като сме отворили очи. Виж плановете за деня са коренно различни. Ако вчера сме дали своя дан на най-малката (но доста влиятелна безспорно) държава, то днес сме се устремили към истинското минало на Рим. Към времената на гладиаторски битки, на пот и кръв. Напред към Колизеума!

Първата сграда, изпречила се на пътя ни е внушителната църква Санта Мария Маджоре, но за съжаление не виждаме пълния й блясък, а само нейната външност, поради простия факт, че не можем да открием входа. Следва бързо спускане към Сан Пиетро Винколи (тук успяваме да намерим входа, но след доста лутане) и хубавка разходка из близкия парк, където обръщаме внимание на Домус Ауреа. Оттук всъщност започва разходката ни из античен Рим. Сякаш вече сме готови и за Колизеума, но когато слизаме към него тълпите туристи ни стряскат, затова нека първо направим една дълга разходка из античния форум. На входа на форума ни посреща арката на Константин - наистина впечатляваща, разказваща за победоносни битки, чест и слава. Из самия форум човек може да прекара доста време в обикаляне. Сградите са учудващо добре запазени (или реставрирани), единственият минус е, че всички обяснителни табели са на италиански. Всъщност сред забележителностите на античния форум изпъква Палатаниския хълм. Единственият му недостатък е, че входът е платен, но се оказва, че билетчето важи и за колизеума, така че нямаме оправдания да не го посетим. Отгоре са си все същите руини, но гледката определено си заслужава. Прекарваме още един два приятни часа сред свежа зеленина и портокалови дръвчета и слизаме към Колизеума. Не че тълпата от туристи е намаляла, но ние имаме малък аванс пред останалите - билетче. И докато опашката за билети се вие, ние преминаваме покрай нея и излизаме на първия етаж на Колизеума. Още в античния форум сме се убедили, че древните римляни са умеели да строят огромни сгради, но Колизеумът затвърждава това усещане. Строежът на амфитеатъра е продължил близо от десет години, а откриването му трае над хиляда дни. Дни на невиждани дотогава зрелища. И ако отвън осанката на Колизеума буди възхищение, то поглед отвътре те връща в древните времена на робите биещи се с диви зверове (въпреки че единствените зверове, които видяхме там бяха две сладки котета). Напускаме Колизеума с чувството на добре изпълнен дълг (въпреки, че не снимаме нито с римските войници, нито със самия Цезар) и след бързо хапване тръгваме към реката.

В централната част на Рим, Тибър има един единствен остров, който е изкуствено създаден. Там са построени една болница и една църква, има няколко магазинчета и това е всичко. Но така или иначе след срещата с римската история сме леко преситени и имаме нужда от нещо не особено ангажиращо вниманието ни. Затова се отправяме лениво все по реката и по реката, с крайна цел за деня Пиаца дел Пополо. След близо час преход достигаме пиацата, заедно с последните слънчеви лъчи за днес. На здрачаване площадът е дваж по-интересен, колоната в центъра му и старинните сгради заобиколили го от всички страни му придават един приказно-уютен вид, а децата тичащи след футболната топка допълват картината. Посрещаме залеза на една пейка и бавно тръгваме към хотела. Пътят ни минава покрай фонтан Треви, а той не е гледка за изпускане. Още повече, по тъмно, когато е окъпан в светлината на прожекторите. Ех, ако можеше и да се доближиш до водата, но хилядите туристи правят това мисия невъзможна... Все пак се любуваме известно време на водните пръски и тръгваме да се прибираме.

Сравнение с предния ден днес сме направили дори още по-голям преход, затова няма нищо чудно в това, че заспиваме веднага щом се допрем до възглавницата. Събираме сили за последния си ден в Рим. Денят, когато трябва да видим всичко невидяно, да купим сувенири и разбира се да тръгнем навреме към летището, за да не си изпуснем полета.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201565#201565






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 4877 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.