Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Byzantine - Oblivion Beckons (2008) (статия) - Metalcore, Нови албуми
Byzantine - Oblivion Beckons (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 09 март 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Byzantine - Oblivion Beckons
Prosthetic Records, 2008

Lineup:

Chris "OJ" Ojeda - Vocals, Guitar
Tony Rohrbough - Guitars
Michael "Skip" Cromer - Bass
Matt Wolfe - Drums

Tracklist:

1. Absolute Horizon; 2. Nadir; 3. Oblivion Beckons; 4.The Gift of Discernment; 5. Expansion and Collapse; 6. Catalyst; 7. Pattern Recognition; 8. Renovatio; 9. Centurion; 10. Receiving End of Murder; 11. All Hail the End Times; 12. Deep End of Nothing; 13. A Residual Haunting

Въпреки че някои казват, че Byzantine звучат като Пантера и на места Годсмак, аз лично бих добавил, че въпреки тази връзка, бандата по-скоро развива, отколкото копира звученето им. За кратка историческа справка ще спомена, че групата има вече доста история и това е четвъртият им албум. Съществува от далечната 2000-на година, като от оригиналния състав остават само Крис и Тони – през 2002-ра се присъединява барабаниста Мат Улфи, на мястото на Джереми Фриймън, а през 2004-та Майкъл Кромър заменя Крис Адамс на баса.

Та така, въпреки че групата понякога бива определяна като хеви, аз бих и лепнал етикета метълкор. Новият албум според мен потвърждава напълно това. Тавата започва с една наистина здрава песен – „Absolute Horizon”. Щях да кажа и нещо повече за нея, ако не следваше истинско размазване в лицето на „Nadir”, едно по-траширано парче със страхотен саунд, добри вокали и запомнящи се рифове и барабани. В припева пък виждаме, че всъщност Крис може да пее и то добре, освен това солото довършва картината по перфектен начин. Изобщо песента е убиец.

Всъщност горното важи в пълна степен за следващите две. Влизаме доста здраво в „Oblivion Beckons”, с впечатляващо скоростно интро. Куплетите са доволно брутални, като вокалите на места дори биха правили чест на някои дет банди. На другия полюс са силно мелодичните припеви, като смесването на двете се е получило страшно добре. Солата са на високо ниво и изобщо пакета от тези три песни – „Nadir”, „Oblivion Beckons” и „The Gift Of Discernment” не трябваше да е в началото на албума. Просто закриват с блясъка си всичко останало!

Вече споменатата последна песен от великолепната тройка на албума се отличава със запомнящ се основен риф, страхотни вокали, леко рокаджийско звучене без това да излиза от визията на бандата и аутро, което буквално трябва да бъде чуто с душата. Ей богу две минути аутро съм намирал винаги за пристъп на безумие, но Byzantine са се справили страхотно.

Следващата „Expansion And Collapse” влиза напълно в каноните на стила и може би най-впечатляващото в нея е солото. Не че песента е лоша, но просто е прекалено канонична за моя вкус. Носи духа на групата, но след преходните три не може да впечатли. Същото в голяма степен важи за „Catalyst” и „Pattern Recognition”, които са приятни за слушане и определено едни от добрите „пълнежи”, които можете да чуете, но също така не притежават нещо чак толкова забележително, че да бъдат запомнени.

„Pattern Recognition” освен това малко прекалено се отклонява в пантеризми и макар че не мога да кажа, че са краднали от лудите тексасци определно са взаимствали. Е да отдадем заслуженото на бавната част в средата, която е доста интересна, както и солото, което впечатлява с простота и добра техника, което е рядко явление.

Следва малко разнообразие с предимно акустичният инстументал „Renovatio”, който се явява прелюдия към здравата, доста разнообразна и приятна – „Centurion”. В нея отново чуваме брутален вокал в куплетите и чист в припевите и неизменното добро соло. Следва малко забързване с „Receiving End Of Murder”, която чисто китарно, особено с кратката китарна импровизация в интрото, ми напомня малко отдалечно на титаните от Death. Също и с вокалите в припевите между другото. И това изобщо не е упрек.

Следва здрава забивка със среднотемповата „All Hail The End Times”, която ни води до „Deep End Of Nothing”. За нея мога да кажа, че има страшно интро и запомнящ се основен риф. Накратко – истинска резачка и една от добрите песни в албума. След нея идва последната песен в албума, за която мога да кажа само, че се отличава със скучно, но за това пък мъчително аутро, което честно казано би могло да развали впечатленията от албума напълно.

И така – в заключение бих казал, че ако четирите наистина впечатляващи парчета бяха разпространени малко по-равномерно и единия откровен пълнеж, както и прекаленото залитане по пантера не присъстваха в албума, тавата щеше да е с 10 минути по-кратка и два пъти по-добра. Въпреки всичко дори в този си вид е нещо, което си заслужава да се чуе.

Лична оценка 7.2/10

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200468#200468






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2904 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.