|
Сивостен :: Любовта и... математиката (статия) - Любопитно, Математика, Наука
 | |
 На пръв поглед едното няма много общо с другото. То всъщност и на втори, и на трети също няма, но авторът има дори лични причини да свързва двете и макар че тук не смята да отваря дума за тях, ще компенсира с няколко любопитни случки, случили се в по-близко или по-далечно минало.
Задачата с щастлив край. Има едно нещо, което казват за връзките на работното място. Е, понякога не е вярно! Най-яркият пример в математиката са двамата съпрузи Дьорд Шекереш и Естер Клайн Шекереш, чиито брак продължил шестдесет и седем години, приключвайки със смъртта им на един и същи ден през 2002.
В средата на тридесетте години двамата са част от един изключително силен математически кръг в Будапеща, който включвал имена като Ердьош и Пал Туран и се събирал ежеседмично, обсъждайки различни проблеми. На една сбирка през 1933г. Естер, тогава на 22-23 години предлага задачата:
„Ако са дадени в равнината пет точки, никои три от които не са на една права, докажете, че има четири, образуващи изпъкнал четириъгълник”.
Скоро след това тя представя и красиво нейно решение, което запленява младия Шекереш и той се заема с негово обобщение, което после ще играе значима роля в комбинаториката. Явно не само решението, обаче, е било красиво, защото Дьорд и Естер се влюбват и след излизането на тяхна обща статия през 1935 се сгодяват и после женят през 1937. Тогава знаменития Ердьош кръщава и оригиналната задача „задачата с щастлив край” или „задачата за хепиенда”, по обясними причини, което име си остава като лепнато и до ден днешен.
За съжаление обаче щастливото съществуване на математическия кръжец не продължава дълго. Шекереш, бидейки с еврейско потекло, и жена му бягат в Китай, където прекарват цялата Втора световна война, преди да заминат за Австралия, Ердьош заминава за Великобритания, а Пал Туран е изпратен в лагерите на Райха. Там, обаче, има слухове, че един от офицерите го разпознава и бидейки силно респектиран от неговите трудове, му осигурява протекции и го спасява.
 Целуващите се числа. Всеки минал през прогимназия и гимназия знае, че думата, която търпи най-много определения, е число. Имаме цяло, положително, отрицателно, естествено, четно, нечетно, рационално, ирационално, просто, съставно, дробно, съвършено, а в последните години – и комплексно. Към това неученическата част на математиката може да предложи квадратно, триъгълно, хроматично, кардинално, собствено, приятелско и какво ли още не, включително... целуващо се. По ирония на съдбата, третото такова число е станало плод на голям спор между Грегъри и не кой да е, ами самият Нютон.
Проблемът най-общо казано гласи „Колко еднакви сфери могат едновременно да се допират до сфера с техния размер и да не се пресичат една-друга” или инак казано – ако е дадена една тенис топка, колко други могат да се „целунат” с нея едновременно. В наши дни контактните числа представляват много тежка и сериозна задача, чийто отговор е решен само за шепа случаи, но точно в астрономията няма много приложения. А именно от там двете главни действащи лица, Нютон и Грегъри, стигнали до нея, изхождайки от положението на еднакви звезди. Нютон твърди, че отговорът е дванадесет и представя за това една конструкция на Кеплер, докато Грегъри се опира отчасти на недотам ясно формулирано твърдение на самия Нютон и предполага, че може да са и тринадесет.
Никой от двамата, обаче, не доживява да види отговор на въпроса, който се оказва неочаквано костелив. Чак през 1874 г. Бендер и Хопе независимо доказват правотата на Нютон и за да бъде подсилена раздорната натура на третото целуващо се число, 125 години по-късно Цонг твърди, че доказателството на Хопе е непълно.
Предвид, обаче, големия брой открити проблеми, свързани с целуващите се числа, шансът за нови повече или по-малко знаменити спорове около тях никак не е малък. Любопитен факт е, че на български най-често ги наричаме по-евфемистично - „контактни”.
 Злощастната любов на Еварист Галоа. Ако се направи конкурс за „лошите момчета” на науката, младият френски гений със сигурност ще се бори за първо място. Убеден антироялист, той не се бои да афишира бурно политическите си пристрастия и година след като е приет да следва в Ecole normale supйrieure, бива изхвърлен от там задето си позволява да пише срещу директора в пресата.
Малко по-късно го вкарват и в затвора, по обвинение в „Незаконно носене на униформа”, от където излиза след около половин година и прави неуспешен опит да отвори математическа школа. Това, обаче, явно не му се е отдало, може би заради прекалената му разпиляност. По тази причина той е често критикуван, а писанията му, които се движат на ръба между гениалното и неразбираемото, не са добре приети от великия Поасон.
Единствената му по-сериозна любов, за която знаем, се оказва и последната му – дъщерята на един от затворническите лекари - Стефани-Фелис дьо Мотел. Двамата ще да са имали бурни отношения, защото знаем, че тя веднъж го отхвърлила, но после явно отношенията им тръгнали да се позатоплят, защото Галоа взема много присърце проблемите й и дори си уговаря дуел заради нея. За нещастие – с офицера Пешо’ д’Ербинвил. Цялата нощ преди стрелбата Галоа систематизира работите си, по препоръка на Поасон, и дори слага коментари „Няма време” в полетата. Действително така си се оказва – двадесет годишния математик е тежко ранен и на следващия ден умира от перитонит.
По-късно негови биографи, възоснова на странните му взаимоотношения с мадмоазел дьо Мотел и твърде сериозната стрелкова подготовка на неговия противник си позволяват да изкажат и хипотезата, че целият дуел е бил умишлено нагласен за убийството му. Приликите на тази хипотеза със „Скарамуш” и нейната правдоподобност оставяме на читателя.
 Защо няма нобелова награда по математика. Най-тривиалният отговор е „Защото Нобел не я е учредил”, но той не ни върши работа. В продължение на много години са се изказвали най-разнообразни хипотези, като особено честа е онази, че жената на Нобел е имала любовна афера с математик. И тя естествено е невярна.
Като за начало, Нобел никога през живота си не се е женил и това е сравнително добре известен факт, поради което хипотезата се пренася в обратния вариант – за прочутия физик и бъдещата жена на Гьоща Митаг-Лефлер. Действително Митаг-Лефлер, един от най-добрите математици на своето време, е бил изключително привлекателен мъж на младини, съответната дама – Сигне Линдфорс, изключително богата, но сериозни доказателства, че Нобел е бил съперник за ръката й нямаме.
Тук по-скоро истината е тривиална, ако и пак да включва участието на двамата съпрузи. Митаг-Лефлер, създателят на Acta Mathematica, е ползвал част от парите на жена си за развитие на математиката, но е успял и да измоли солидни средства от самия крал, Оскар II, за ежегодна математическа награда и едва ли е било особено практично Нобел също да създава подобна.
Около следващият 14 февруари, живот и здраве, очаквайте „Виното и... математиката”. От съображения за пълнота.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199200#199200 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
