Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Професия протестиращ (статия) - Актуални събития, Гражданско общество
Професия протестиращ

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 01 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Докато гледах в празното пространство, изследвайки пустата си глава за поне една идея за статия, с която да ви занимая, се натъкнах на един стар проект. Той бе обрасъл с паяжини и твърде дълго бе убягвал щателните претърсвания на музата ми, която от около месец празнува Трифон Зарезан по неизвестни за мен кръчми. Идеята беше свързана с кратко изследване на седящите и правостоящите в градския транспорт, тъй като напоследък ми прави впечатление един интересен факт – седящите са с по-ниска средна видима възраст от правостоящите. От нея трябва да се извадят още 7 години, тъй като при това положение липсата им е повече от осезаема и очевидна. Мислех да включа спринтиращите възрастни дами и битката за празното място, вездесъщия лаф „Има още място” и защо не трябва да пътуваме през Централна баня и т.н. Мислех... Обаче едно е да мислиш, второ е да го визуализираш, а трето и четвърто – да стигнеш до изпълнението на замисъла.

Изпълнението започна да се отлага още от сутринта, когато реших да спретна малка редакционна стачка, защото ме мързеше да пиша, публикувам, гледам... Всъщност абсолютно всичко без пиенето на кафе и изсмукването на половин кутия цигари. За жалост този ми стачен план се провали с гръм и трясък, защото все пак трябва да излизат статии и съвестта ми като същи апендикс се обади, без изобщо да ми е нужна. Свършената работа имаше странен страничен ефект – приработи ми се. В такива случаи по принцип следвам съветите на шопо, който е рекъл: „Като ти се приработи, легни, докато ти размине”. Тук обаче се появи едно “но” – в офиса няма къде да полегна. Това тъжно стечение на обстоятелствата доведе до преглеждане на оставената върху машината за кафе сутрешна преса (това е важен елемент от подготовката за работа). И тогава се разпадна цялата завера... нямаше да пиша статия за градския транспорт! Щях да пиша за „професия протестиращ”.

Някои от вас сигурно са се досетили за играта на думи в заглавието. Но все пак да обясня. Още навремето осъзнах факта, че спийчрайтърите и имиджмейкърите, и пиарите, и другата флора и фауна на държавно ниво, която пише лозунги, флайъри и плакати и прави клипове, не е мръднала от нивото на „40 години комунистически Батак”. Това прави от половината пълнеж на споменатите материали добра база за иронични препратки към статии, памфлети, че дори стихотворения и цели разкази и романи.

А какво е професия протестиращ? Може би е нещо като учител по време на стачка – така и така хората сума време само това правеха, получиха добра школовка, защо синдикатите да не си подберат хиляда за щатни протестиращи? И без това и преди, и след тях се изреди почти цялата публична, пък и частна сфера да протестира. Ако се върнем към алюзията с оригиналното – „Професия войник” можем да се замислим дали протестиращият няма да е по-полезен от войника, който и без това е на път да остане велик, но да остане сам. Вярно, че и сам воинът е воин, но за описаните в конституцията му функции е мъничко малко като численост.

Предполагам, че всеки, имал нервите да стигне до тук в четенето на тази статия, се е досетил, че в някой момент ще спомена протестиращите работници от металургичния комбинат „Кремиковци”. По-редовните читатели знаят, че де що протестира, аз съм твърдо зад него, или поне зад правото му да протестира. В случая като произхождащ от бедно работническо семейство на работник в Кремиковци и даскал – дважди зад конкретния протест.

Сещайки се за забавния, но много верен лозунг, че „Ако на лъжата краката са къси, Томов трябва да ходи по гъз,” мисълта ми се отплесва към времето, когато комбинатът беше продаден на великия мениджър и виден металург Муто, простете, Валентин Захариев. Грешката е вярна, защото така „галено” го наричаха работниците от металургичния гигант. Та по време Захариево в управата на комбината присъстваше същия този добър вълк Лупи (a.k.a. Александър Томов). Това бе и времето на голямото грабене. Предполагам, че отдавна вече не седи онзи надпис на някой зевзек, видял рязането на най-новия стан, който гласеше „Затворен с помощта на Европейския Съюз”, но също предполагам и че Великата Китайска Стена на тръбопроката си седи. А тя се явява един светъл пример за некоректност, грабене и съсипване на една индустрия, дори само защото беше последното действие на първия гробокопач на металургичния гигант.

А каква е тази стена? Накратко става въпрос за това, че Валентин Захариев поради някакви странни обстоятелства си откъсна една от най-апетитните хапки на комбината и си го загради, за да не могат онези “отвъд” да влизат (а може би и тези вътре да излизат?). Самите странни обстоятелства включваха продажба на друга фирма, която обаче не изплати парите и му върна производството след като комбината беше продаден.

Но да минем на Прамод Митал. Безброй обещания за модернизации, пускане на непрекъсната разливка (на практика готова още по Татово време), инвестиции... а по време на плавка от ТЕЦ-а не можеш да видиш електропещите. Разхождаха се някакви индийци с фотоапарати и снимаха какво не е наред и как трябва да изглежда и ако всичко не светнеше в указания срок - У-ВОЛ-НЕ-НИ-Е-Е-Е. Нищо, че техниката е на по 30 години и отгоре – една боя и малко лъскане я правят нова! Същото важи и за тръбите, които, ако ги чукнеш малко по-силно с четката, ще протекат, но боята ще ги оправи! А ако имаш наглостта на въпроса: "Това така ли трябва да изглежда?", зададен относно окаяното състояние на агрегат с възраст близка до тази на Боримиров, да отговориш с: "Като е толкова стар, така изглежда, да" следва у-вол-не-ни-е-е-е. Как така и на кучетата им беше ясно, че нищо не се прави, а държавата с изненада научваше... Хем следприватизационният контрол, особено като има някакви поети международни спогодби, си е баш в държавната кочинка. И какво се получи – държавата блее, а средностатистически гражданин на двайсет и кусур години знае. Такива неща винаги са ме учудвали.

Та в този ред на мисли, прави са хората да искат смяна на собственика. Това са 10-ина хиляди работници, които хранят семейства (не се лъжете по официалните 6 хиляди) и не искат поради груповото нехайство и колективна безотговорност да им вземат хляба от ръцете. Още по-прави са със заплахата, че ще политизират протеста, ако правителството продължава да се държи с вече изпитаната от учителите високомерност. Някак не е нормално някаква женица с неустановена длъжност да приема синдикатите, за да получи исканията им. В крайна сметка ние ли избираме правителството, или то благоволява да ни ръководи?

Също така ми се струва резонно искането за разследване и евентуално съд на всички замесени в процеса на приватизация и следприватизационен контрол. Не, че нещо ще стане – знаем си го българския съд, но много хора направиха дори повече, за да се стигне до положението, в което е българската икономика като цяло и "Кремиковци" в сърцераздирателна частност.

И тъй като взех много да се отплесвам, може би трябва да мина към заключението, в което да се опитам да вляза в задочен спор с един небезизвестен столичен кмет с генералски чин. Защото някой може да рече: „По добре да спре, поне да не ни трови”. Да, но ако този някой не живее в с. Яна, с. Столник и околните села определено няма какво да се пеняви. Кремиковци е построен на място, където вятърът духа постоянно от, а не към София. В това поне Александър Томов е прав. От друга страна, онзи митичен червен пушек се появява само по време на плавка и основен виновник за него се явява конверторен цех. Другото неекологично производство е агломерацията, но при нея това е в значително по-малка степен валидно. Тоест дори нещо да трябва да се затваря (въпреки че със скромна за подобен комбинат инвестиция може да се избегне и това), то е стоманодобивът. Нещо, което поне не означава цялостното загробване на металургията и оставянето на всички тези хора без хляб. Също така това ще позволи на БДЖ да продължи да паразитира на гърба на комбината и ще позволи на държавата да избегне иначе задаващото се субсидиране на железниците или алтернативните шокови скокове на билетите (и двете от нашия джоб). Ще позволи на някои пристанища, които също май за друго не работят, да продължат работа и като цяло ще спаси доста работни места. Така че нека помислим малко трезво.

А друг е въпросът защо всички тези нижещи се един след друг протести не бяха организирани заедно като национално събитие. Както е известно, масовостта на подобни събития е ключова. Ако обаче задълбаем в тези въпроси, почти със 100% сигурност ще стигнем до някои стряскащи изводи за синдикалната дейност в родината, които, честно казано, в момента не искам да правя.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=59&t=10974






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3737 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.