Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: От лексикона до блога (статия) - Интернет, Комуникации, Общество
От лексикона до блога

Поредици: Аз, моя милост и Интернет

Автор: Ангел Генчев, неделя, 20 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Гледна точка: Форумът умря, да живее блогът! от Т. Христов


Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Спомням си, когато бях чавдарче и тетрадките красях – или поне някъде около това славно време – и аз като моите другарчета си имах лексикон.

Лексиконът, мили деца на информационното общество, по дефиниция е нещо като тетрадка-речник – както и още един билюк неща, всъщност, но все свързани с думи и тяхното значение. Тъй като, обаче, по онова време бяхме далеч по-заети да рисуваме петолъчки по хартиените си шапки, да гоним скакалци и да се стреляме с фунийки и ластици, съвсем не познавахме дефиницията на думата „дефиниция”, поради което лексикон наричахме един такива шарени тефтери – или тефтеуи, в зависимост от притежателя. Тия ми ти книжни несретници от най-безразборен произход – моят например бе на „НеПомнКойСтрой” имаха едно основно предназначение – да бъдат разменяни помежду ни, след което безмилостно налепяни с шаренийки от кол и въже, ала, например, твърде повтарящи се картинки от дъвки „Турбо” и най-подир, разбира се, предавани нататък. Пък тези двама-трима, дето поназнайваха ченгелче в повече, дори написваха по дума с усърдно-разкривен почерк.

Е, ние попорастнахме, израстна и лексиконът. Пионерчета не станахме, наистина, но поне се научихме да пишем, а покрай нас – и нашият хартиен приятел. Тихомълком се превърна в нещо като, или нещо съвсем като въпросник – отражение на детското любопитство. Огромна фуния за тъничкия гласец, нашепващ „Защо?”, „Какво?”, „Кой?”. Не, че престанахме да го украсяваме. Но го запълнихме и с онези къде наивни, къде не толкоз въпроси – кой с пет, кой с петдесет – занимаващи подрастващото ни съзнание, интересуващи ни, що се отнася до тези около нас, и може би започнахме да ги разменяме малко по-скъпернически.

Мина и още време – то друго и без туй няма навика да прави. Отпървом, момичешките и момчешките лексикони започнаха леко да се различават. После почти спряха и да се разменят, а още по-после младите девойки превърнаха лексикона в съвсем личен дневник, докато възмъжаващият пол, известен с късата си памет, общо взето го забрави, освен някои спорадични проблясъци. Е, докато накрая, като всяко нещо (с времето си) не остана окончателно сладък спомен от златните детско-юношески години...

Сигурно още преди два абзаца сте се запитали какво общо има това с блоговете. А още по-вероятно сте се досетили, поради което вече се питате какво пък имам против тях. Ще стигнем и до там, но не и преди да добавя още един исторически фактор към пълната картина.

Не зная колко от вас помнят вече масовото навлизане на Интернет у нас от късните години на деветдесетте. Като всяко ново нещо, той също навлезе на дребно – преди първите реални интернет-съобщества дойде интернет-общуването. Мейлинг-листове, IRC. Паралелът не е толкова смущаващ, колкото изглежда на пръв поглед – ненапразно съответните думи в английския език имат общ корен (community / communication). Комуникацията е безценен катализатор на изграждането на произволно общество – ако приемем, че то първоначално представлява хомогенна маса анонимни индивиди, за какъвто случай буквално става дума в случая, то обменът на свободни размисли и позиции ускорява многократно оформянето на разнообразните му ядра, течения, градации или йерархии.

Именно по време на тази няма, безкръвна и може би неосъзната война за място под сървърното слънце, водена къде с позволени, къде с непозволени средства, се излюпи и последният прародител на блога – т.нар. лична страница. Личните сайтове тогава бяха съвсем натурален феномен, естествено оръжие, позволяващо някому да се отличи и да привлече внимание. В началото един с друг не си приличаха – нито по дрехите, нито по акъла – и наистина имаха притегателна сила. Не един или два сред пионерите концентрираха съмишленици и се превърнаха в зародиши на същински интернет-общности. После, разбира се, се изсипа заселническата вълна в цялата си масирана прелест и наводни девствения онлайн-пейзаж със знайни и незнайни странички, чиито адреси отдавна никой не помни.

Позволих си това кратко лирическо отклонение не за друго – мисля, че предвкусвам ропота на блогаджиите, консумиращи тези редове, и ми се ще да съм кристално ясен и максимално подробен спрямо мнението, зад което заставам.

Ако ме попитате директно какво имам против блога като явление, едва ли ще успея да отговоря в един ултимативен пасаж. Коя да е от споменатите, още неспоменатите или пък дори евентуално пропуснатите позиции има по две страни, а за всекиго окончателното собствено мнение се оформя едва след като се тегли чертата под всичките тези плюсове и минуси, нули и единички, круши и ябълки – няма значение. Не е просто грозният, масов онлайн ексхибиционизъм – никой не може да съди подобно лично решение от читателското си облаче циростратус. Не е и това, че е вторичното вълнение на отдавна отмряла по естествен път мода, нещо като интернет-атавизъм – фактът, че сред хилядите се намират, макар и единици – но пък едвам единици – наистина качествени блогове говори обратното. Някои ще кажат и „зов за внимание”, други ще допълнят „отчаян” – чувал съм го – трети ще контрират с „лично мнение”, но пък за кое да е от тях си има и други способи.

Може би същински притеснителното е, че масираното настъпление на този тип страници подронва трите основни колони на Интернет – за комуникацията и обществеността вече стана дума, остана един неспоменат – информираността. Първата просто се разсейва, втората частично разрушава. Но като че ли проблемът с информативността е най-тежък – в огромното блато случайни съвпадения на случайни размисли със случайна стойност, отсяването почти изцяло елиминира световната мрежа като полезен, бърз и меродавен информационен източник.

Блог-течението неизбежно ще отмре, рано или късно. Вечна мода няма. Остава надеждата, че няма да причини повече вреди, отколкото ползи.

Очаквайте: Форумът: Като на мегдана или не?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196671#196671






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3815 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (21) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.