|
Сивостен :: Николай Теллалов: "Ангели пазители" (статия) - Българска литература, Българска фантастика, Николай Теллалов
 | |
 Винаги когато се сетя за Николай Теллалов, в ума ми изплува споменът за онзи ден, когато за пръв път разгърнах "Да пробудиш драконче" - четенето до 3 сутринта, обърканите и трескави сънища после, прогорени от прелитащи дракони, и ясното съзнание на другия ден, че светът просто вече не е същия. След това последваха други книги и разкази, някои ме впечатлиха, други не толкова, но в крайна сметка Теллалов се нареди сред един от любимите ми фантасти. Не български автори, а фантастични автори по принцип, защото така или иначе фантастиката не познава граници. И след този малък увод, да разлистя отново "Ангели пазители"...
Книгата съдържа едноименния роман плюс няколко разказа, някои от тях добре познати, други нови или пък изредактирани до пълната им промяна. По традиция издателство "Аргус" включва и кратък предговор, но по-интересното - поне за мен - е интервюто накрая със самият автор, все пак не всеки ден се случва да разбереш какво мисли творецът за своите произведения и за живота по принцип. Що се отнася до разказите - късата форма предимно може да забавлява, нежели да разглежда сериозни проблеми в дълбочина, така че "Контакт", "Война на боговете", "Всичко коз!" и "Щастливият шанс" напълно се вписват в очакванията. Макар "Война..."-та да задълбава в размисли за природата на божественото, за отговорността на съзиданието и могъществото, все пак е твърде схематичен и предвидим. "Страшен съд за всеки" силно ми напомняше на "Падането на нощта" на А. Азимов - същото безсилно очакване на приближаваща опасност, трескавата подготовка да се предпазиш от нещо, което надхвърля границите на здравия разум. Малцината, които се опитват да оборят с логически съждения непознаваемото, да издигнат бетонна стена срещу непонятното и фанатизираните религиозни култове, вещаещи края на света - апокалиптичната картина е обрисувана с мрачни краски, навяващи тъга и безнадежност. А накрая всеки сам застава пред съвестта си - оголен, самотен и уязвим.
"Последен ден в неведение" ме накара да се замисля за правораздавателната система по принцип. Да понесеш наказание за извършено престъпление е нещо обичайно и общоприето, дори размерът на наказанието е известен в определени рамки. Получава се нещо като покупко-продажба - продаваш свободата си, за да получиш правото да престъпиш закона. Има и един тънък момент - плащаш само ако си достатъчно глупав или несръчен да те заловят. А когато сведеш пренебрегването на обществените устои до едва ли не търговски взаимоотношения, моралът и съзнанието остават на заден план и наказанието губи възпитателния си ефект, който би трябвало да оказва. Какво би било обаче, ако не знаеш за какво си назакан, нито колко дълго ще продължи това? Да се събуждаш всеки ден с мисълта, че това е последният ти ден вътре и надеждата да угасва постепенно, докато те осени депресиращото прозрение, че може да те очакват години - върволица от дни като този, проточени до безкрая. Най-страшният затвор е твоето собствено съзнание, измъчвано от незнанието, най-болезненият бич е собственият ти ум, пропит с отровата на въображаемите угризения.
"Гривната". На шега я нарекох "Един малък марсианец в София". Странно защо винаги правя паралели или пък търся препратки, но усетих лек повей от Бредбъри или пък почти недоловима следа от Хайнлайн. Но това не е толкова важно, защото разказът преплита по интересен начин мистика, политика и дори криминална история, при това умело вмъква описанието на бъдещото като декор. Има нещо зловещо в мистичното смесено с фантастичното - на фона на целия прекрасен нов свят, изтъкан от политически интриги и сложни междупланетни взаимоотношения, свят, в който съвременният човек сляпо се уповава на технологията, да се събуди нещо древно и отдавна забравено. Не непременно зло, а просто чуждо - чуждо на нравите, чуждо на хората, чуждо на настоящето. Непознатото обаче предизвиква познати, чисто човешки въпроси - какво е това любов? А душата? Каква цена сме готови да платим за да стигнем звездите...
В "Ангели пазители" Земята е обект на интерес на различни извънземни цивилизации, многократни по-могъщи и от най-смелите ни мечти. Всяка фракция гони свои собствени цели: едни искат да запазят живота такъв какъвто е - да опитва, да се бори, да прави грешки, но да крачи все напред и нагоре. Други смятат, че негодните форми, кривнали по грешен еволюционен път трябва да се изкореняват в зародиш. Трети просто са заели позицията на безстрастен съдник, който предпазва останалите от прекален ентусиазъм в намеренията им. Сблъсъкът между тях ще предреши съдбата на планетата, а битката им за влияние може да има фатални последици.
Романът е интересен не само като повествование, но и като структура. Историята е разказана от няколко гледни точки, миналото се преплита с бъдещето, а объркани сънища водят в неизвестни посоки. Двама човека пътуват един към друг и същевременно към себе си, откривайки истинското си аз - душа, разделена преди векове, която копнее за единение. Насреща им хладен, пресметлив и прецизен убиец, който се опитва не само да унищожи тях, но и всичко живо. Събитията предизвикват и намесата на страничен наблюдател, който иначе фантазира реалности и живее във фантазия. Но това не изчерпва актьорите в пиесата, защото невидими нишки свързват не само съдбите им, но и съдбите на мнозина други. Стъпка по стъпка, час след час, водени дали от неясен подтик или предварително заложена програма, всички те ще се срещнат за да определят или пък избегнат края...
Съдържание:
Ангели пазители
Гривната
Контакт
Война на боговете
Всичко коз!
Щастливият шанс
Страшен съд за всеки
Последен ден в неведение
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196618#196618 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
