|
Сивостен :: Across the Universe (статия) - Мюзикъл
 | |
All you need is love…
Images of broken light – they dance around me like a million eyes and call me on and on… across the Universe…
Ja guru deva om, nothing’s gonna change my world!
Обичам Бийтълс. Музиката им ме създаде, позволи ми да се докосна до невиждани вселени, дари ме с топлота и доброта. Не музика, а хиляди парченца звук, танцуващи като хиляди живи очи... Може би затова дългоочакваната среща с Across the Universe ми донесе толкова много емоция. Изненада ме, очарова ме... Стопли съществото ми, накара ме да се почувствам жена - нежна, отдадена, свободолюбива и все пак готова да срещна и да погълна света с любопитството на играещо си дете.
"Полет във вселената" (както го превеждат на български) е дело на Джули Теймор. Тя режисира и филма за великолепната Фрида Кало - художничката, чийто живот трудно може да бъде подчинен от камерата. Досущ като музиката на Бийтълс, която Джули Теймор вплита по прекрасен начин с духа на епохата на 50-те години. На екрана оживяват младежкия дух, волята и копнежа за живот, онова разбиране и обич, онази топлота, която днес сме позабравили. Там са и непримиримият дух, революционата борба и ценностната система на цяло едно поколение, което въстана срещу всичко.
От всеки детайл в кадър лъхат топлота и искряща емоция. Всяка дума, всяка нота на Бийтълс е изживяна в нишките на сюжета, съпреживяна в студеното око на камерата и върху живото платно на екрана. Неслучайно с песните на британците израства не едно поколение - Бийтълсите са емблематични за начина на мислене и изразяване на много млади хора. И тогава и сега.
Зареяла поглед нейде в пространството, Прудънс обръща поглед към небесния шар и All you need is love се пропива в цялото й същество, извисява я към небесата...
Група младежи носят символично Статуята на свободата – She is so heavy...
Свободата? В Америка? Навсякъде? Тя е толкова неимоверно тежка...
Джуд и Люси плуват в море от красота, докато летят и телата им се сливат в душевна хармония – All you need is love. All we'll ever need is love...
Върху платното на екрана се разлива цветна дигитална и триизмерна феерия. Озаряват ни хиляди багри, а Боно пее. Неволно, наистина съвсем неволно, в съзнанието ми изплува пъстрият "Коса" на Милош Форман. След него пред очите ми форми придобива и обложката на "Стената" на Пинк Флойд. Спомням си и филма - най-горчивият израз на мадежки бунт срещу условностите, на непримиримост с онзи свят на война и насилие, в който така и не престанахме да живеем.
Символиката на "Полет във вселената" е изключителна, близка до великолепния израз на "Коса" и "Стената". Вечен филм, филм без време - обърнат към миналото, той дава отговори на въпроси, които са тук и днес. Българските деца на цветята (както ни нарече Люба Кулесич в една своя статия) все така се борят с незаконното строителство, организират протестни шествия и спонтанни събирания, грижат се за природата... Ние още сме тук - превръщаме природата в своя кауза, в начин на живот. В мисия.
“Даваме цветя на полицаите, усмихваме им се...*” – казва Люси на Прудънс.
Поука ли... Младите виждаме с мисли-птици, обърнала взор към хоризонта, забравила земята. Търсим истината, доброто и приятелството. Завинаги.
~~
* "...и очакваме да получим разбиране, а това рядко се случва. Все още не знам защо. Отговорите са много и дори да не се много различни, смятам да потърся отговора сама още няколко години."
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196371#196371 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
