|
Сивостен :: Как се ковеше приключението, част първа (статия) - Настолни игри, Ролеви игри
 | |
И така, най-накрая групата е събрана, всички са около масата, персонажите са готови, има ядене, зарове, моливи... Водещият изчаква минута да се възцари игровата атмосфера с присъщото и сериозно настроение и започва:
-Окей, всички вие сте в кръчмата, когато изведнъж....
-Ей - прекъсва го някой от играчите, - не започнахме ли в кръчма и миналия път?
-Да, както и по-предния! - добавя не особено доволно друг.
-Всъщност... всяко... - отбелязва направо разочаровано трети.
-А магьосникът ми дори не пие! - вметва последният.
Използвайки клишето за кръчмата, Водещият губи много. Играчите му бързо разбират, че той просто се опитва да ги вкара по пътя на най-малкото съпротивление в дадено приключение или задача. Често възниква и въпросът доколко Разказвачът има опит и въображение да разчупи стереотипите. Въведението, интродукцията, наречето го както искате, е голяма част от играта. Може би дори най-важната - дава тона на кампанията, оформя първите впечатления за предстоящото, сблъсква играчите с персонажите им... Ако запознаването не е на ниво, губи играта. Ще предпочетат ли персонажите цял ден да си губят времето в пивницата пред зрелищното състезание с колесници извън град? Примерите са много.
Интродукцията може да направи приключнието пълнокръвно и многопластово, може да въведе важна следа или да запознае персонажите с важен НИП (неигрови персонаж). “Висок червенокос наблюдател става плавно след експлозията, озърта се през рамо и се насочва към изхода на театъра. Забелязвате голям белег на дясната му буза.”
Когато Водещият не знае как да подмами играчите в капана на вече измисленото приключение, групата може да изгуби и повече от една сесия в опит да се събере и да прегърне някаква кауза. С какви варианти разполага Разказвачът, когато иска да избяга от пивницата в крайните квартали?
Намиране на работа
Най-лесно за Водещия е персонажите да си търсят някаква работа. Ханът обаче не е удачно място - в най-добрия случай персонажите ще оценят качествата на местната изба. Повечето оферти за работа не са разлепени по баровете, а и повечето работодатели предпочитат трезвениците. По принцип задачите за вършене се предлагат или хората разбират за тях от уста на уста (когато не става въпрос за съвременен сетинг, в който пресата и малките обяви вече са нещо обичайно). Тук, а и навсякъде другаде, приказката “Не е важно какво знаеш, а кого познаваш” важи с пълна сила. В различните светове и епохи освен ухо-ухо медията за целта могат да се използват: викачи, плакати, табла, брошури, вестници, агенции, Интернет, холодискове, компютърни мрежи, телепатия...
Най-големият недостатък на повечето от тези способи е публичността. Когато задачата е свързана с тайна или не особено законна дейност, най-добре е мълвата за нея да се разпространява на уше. Разбира се, не от бармана или от подозрителния тип в точно онзи тъмен ъгъл (“Добър вечер, госпожо, вино или бира? А и между другото, имам приятели, които искат смъртта на сър Михаил. Интересувате ли се?”). Ако тайнствените и добре платени нелегални задачки си намираха извършители така, органите на реда едва ли щяха да бездействат и затворите щяха да са пълни с обвинени в заговор...
Такива задачи се разпространяват само сред определени групи - добре познатите гилдии на крадци, убийци и ловци на глави, или дори по-добре известните затворени организации, като фанатични секти, мощни корпорации и разнообразни тайни общества с още по-разнообразни политически и други цели. В случая с убийството на сър Михаил далеч по-добър е подходът: “Телеа, гилдията реши да предложи тази работа първо на теб, защото смятаме, че имаш влияние над охраната на целта.”
Логиката изисква в началото на персонажите да се възлагат обидно лесни, дори тривиални задачи. Когато обаче изникне по-сериозен проблем или по-отговорна задача, работодателите могат да се сетят за своите педантични и изпълнителни наемници. “Доставката на подправки е по-малка, но този път има някои особености. Запомнете добре - първо, искам да пристигне ден по-рано. И второ, тя не е за Каасел, а от него.”
"Подхвърлена" следа
Друг вариант групата да бъде погълната от приключението е някой от персонажите да се натъкне на следа или въобще на нещо, което привлича вниманието. Желателно е да е дребно, но несъмнено интересно. Малките промени в обстановката и в нормалния ход на ежедневието не остават незабелязани - изчезващите просяци, тишината в определени квартали, слуховете...
Разбира се, Водещият трябва да съобрази подхвърлените трошици информация с наблюдателността и съобразителността на групата. Уви, има играчи, които възприемат единствено прошнуровани указания с речник отстрани. Вероятно най-подходящото време да се въведе "скрито указание" не е началото на играта, а по-скоро средата на минало приключение или етап. В повечето случаи подхвърлянето служи като примамка към второстепенна задача или като хвърляне на светлина върху главното приключение. “В дрехите на орка намирате праче подгизнала хартия. С мъка разчитате: "Таурус, успяхме да убием дракона в Елондарските пещери. Моля, прати ни няколко талиги, за да преместим съкровището.”
"Хвърляне в дълбокото"
Когато приключенците не си търсят работа, не успяват да забележат странните знаци на Съдбата и не искат да се занимават с подземните плъхове, на Водещия може да му се наложа да “бутне” групата в приключението.
“-В името на Империя Нави X, задържам ви за убийството на Лаириус Ардун!
-Но ние бяхме в кръчмата цял ден, чакайки оферти!”
Или:
“Добре, момчета, тъй като се справихте толкова успешно с откриването на крадеца, назначавам ви за защитници на реда в селото. Шайката на Боян-изяж-ухо се е настанила в ей оная къща там!”
Така групата се сблъсква с твърде ограничен избор от възможности. Важен фактор при този метод е репутацията на персонажите. Популярни ли са, какви слухове се носят за тях? Отговорите на тези въпроси определят кой и какви задачи ще им предлага или както обикновено се случва, налага. Тук срещите с разтревожени за изчезнали крави селяни и дърводелци с циреи и кокоши трън са най-вероятни. Много от “работодателите” няма да могат да се отплатят на групата с повече от няколко монети, къс сушено месо, чувал овес или най-обикновено и безполезна благословия. Когато обаче благодарността се изразява в неща като изкарване от затвора или изчистване на репутация, персонажите ще бъдат задължени да поемат задачата.
Следва продължение... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
