Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Балкански страсти, част 2: Звездите на турбо-фолка (статия) - История, Музикален обзор, Сърбия, Турбо фолк
Балкански страсти, част 2: Звездите на турбо-фолка

Поредици: Балкански страсти

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 04 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Бидейки радостта на народа, може би най-популярната музика в Югославия и в последствие в бившите Юго-републики, както и с огромно влияние в съседските държави (ние ли не знаем), турбо-фолка създаде свои герои много над мащабите, с които сме свикнали. Телевизия Pink, лейбъла Grand Production (представете си Пайнер, ама на пета-шеста степен) и изобщо медиите допринесоха много за развитието на стила и за изваждане на бял свят на много заслужили и талантливи, или не толкова, звезди.

Всъщност развитието на българската попфолк сцена следва до голяма степен развитието на югославската такава, пунктирайки маркетингова стратегия, имидж и изобщо почти всичко. За голямо съжаление именно авторското липсва сериозно на българските изпълнители. Е, да не забравяме и потресаващата липса на гласови данни и музикално образование при повечето родни изпълнители.

Трудно бих могъл да не започна с бабата на турбо-фолка – Лепа Брена. Повече от 25 години на сцената, материализирани в шестнайсет албума, шест филма и огромна популярност и любов от страна на публиката. Докато в началото на кариерата й песните са с фолклорни корени, то в последните й творения се забелязва сериозна “модернизация” накъм значително по-дискотечно ориентирани парчета. Освен това тя е работила с почти всички известни изпълнители, композитори и текстописци от юго-сцената.

Весна Змиянац е звезда от времето и калибъра на Лепа Брена. Родена е в Подгорица, Черна гора и първите й записи датират края на седемдесетте години на миналия век. Освен, че е една от най-известните и обичани певици, Весна вероятно е и една от най-кадърните, много близка до фолк корените на стила. Подобна на нея, авторка на незабравимия хит Плачи землю, който продължава да се асоциира като прототипна поп-фолк песен е Драгана Миркович. Също задържала се в продължение на над двайсет години на сцената, тя е и една от най-продуктивните певици с деветнайсет албума зад гърба си. В същата графа трябва задължително да се спомене Неда Украден, явно любима мишена на Ивана. Първият албум на босненката всъщност датира от далечната 1975-та. В България нашумя едва напоследък с Nisam ti ja bilo tko. Стилът й може да се определи като лековат, характерен и със специфичния й акцент.

Цеца Величкович или просто Цеца е полъхът на новото време в закостенялата турбо-фолк сцена. Симпатичната Светлана Величкович, Ражнятович по мъж олицетворява сръбската мечта. Освен четиринайсет албума, които постепенно далеч надхвърлиха границите на стила и олицетворяват съвременната забавна балканска музика, тя беше щастливо омъжена за противоречивата личност Аркан, смятан за демон от едни, за герой от други и за обикновен престъпник от повечето и в момента е щастливо овдовяла с наследство от неизвестно какво количество пари, обичта на обикновения сърбин, футболен отбор, политическо влияние и две огромни силиконови.... Иначе казано, Цеца освен талантлива изпълнителка е и сериозна бизнес дама, която далеч е надживяла нивото на кварталната певица от кръчмата.

Хитове като Kukavica, Zabranjeni grad и 39.2 са изпълнявани неколкократно пред 50 и повече хиляди души публика, включително един огромен концерт през 2006-та пред 150 000 и посрещането на 2007-ма в Белград, когато заедно с Рамбо Амадеус, пънк героите Рибля Чорба и други звезди на сръбската сцена пее пред тълпа, изчислявана на над 350 000. Добри постижения за бледото момиче от Прокуплйе.

От започналите кариерата си в началото на деветдесетте изпъква името на Индира Радич. Притежателка на един от изключителните гласове на сцената, босненката сравнително бързо успя да се наложи. Песните й освен това са сред най-разнообразните и сложни като композиция, особено в последните албуми. Сред другите известни изпълнители, изгрели през деветдесетте и началото на новия век са Сузана Йованович, Наташа Джорджевич, Дара Бубамара и Вики Милийкович.

От мъжете изпълнители с огромно творчество челно място заема Миле Китич. Роденият като Милойко Китич в Босна и Херцеговина певец е на кормилото на турбо-фолка от далечната 1975-та и явно няма никакво намерение да го пуска. Дори по-вехт, но също радващ се на сериозна популярност е Шабан Шаулич. Друга емблематична песен в стила, Lopov е изпълнение на спомената Индира Радич и друга босненска звезда, Ален Исламович, един от бившите вокалисти на рок-легендите Bijelo Dugme. По-нататъшната кариера на лидера им, Горан Брегович е тема на друг разговор, но всъщност именно родството на голяма част от турбо-фолк изпълнителите с югославската рок и алтернативна сцена е фактор за разнообразната и сравнително качествена музикална продукция поне в първите стъпки на новата вълна в забавната музика. Като финал може да се спомене и Дино Мерлин, известен повече като текстописец, но и талантлив изпълнител, също от босненски произход.

Очаквайте: По света и около нас – манеле, лайка и други страсти

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195728#195728






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 8436 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.