|
Сивостен :: Когато облаците помнят (статия) - България, Конкурс за пътепис, м. Ноември 2007 г., Конкурси на Сивостен, Стара планина
 | |
 Върви си човекът сам през света…
Върви си човекът сам през света. Носи със себе си болка, мъка, любов, радост, надежди…Изживява живота си завъртян във вечен кръговрат – раждане и смърт.
Върви сам човека по собствения си път и оставя след себе си спомени, мисли, поколения, легенди и облаци...
Всяко лято вървя и аз по една планинска пътека на Лесидрен и се качвам на Кичера. Стигам на Зъбъ - високата скала над селото и гледам залеза. От това място се вижда целият Лесидрен – площада, хората. Чува се глъч и шум от преминаващи коли, наоколо ухае на прясно окосена трева.
От дете идвам тук. Сядам на скалата, гледам селото и облаците. Рисувам картини и събирам мислите си. Тук облаците приличат на хора, а залезите са безумно красиви. Само тук облаците помнят и разказват….
…Тя била млада и невероятно красива жена. Безумната й смелост предизвиквала възхищението дори на най-непокорните балканджии. Косите й – били черни и дълги, а в очите й горял огън. Бабите в селото казвали, че много хубост не е на добро и се прекръствали, молейки се Бог да я пази.
Живеели в тежки робски времена. Било тежко време. Тя била единствената дъщеря на богат българин. Казвала се Кичера и имала бял кон, с които препускала на воля. Не знаела що е страх. Вехнели и съхнели момците по нея, но тя препускала с белия си кон, вятърът развявал косите й и дните ставали по светли от красотата й. Тогава селото се казвало Леседра. Било сгушено в планините и също така красиво, както и днес. Вековните букови гори, чистите извори, Кичера и скалата над селото това било богатството на хората. Гледали си мирно и кротко добитъка, почитали Бога и се молели да отгледат децата и внуците си. Не щеш ли в селото дошъл новият бей. Бил купил имоти и къщи в съседното село. Казват, че не бил лош човек, но имал син, от когото треперели дори камъните. Имало нещо в погледа му, горял огън в сърцето му, властен човек бил, каквото си пожелаел - го вземал. Не знаел що е милост и жал, като че ли в гърдите му вместо сърце имало камък.
 Видял синът Кичера и се влюбил в нея. Едни казват, че бил поразен от красотата й.
Други разправят, че когато прелетяла с белия си кон покрай него изпаднал в ярост:
- Доведете гяурката – извикал той.
Хората мълчали и никой не помръднал от мястото си. Тогава Кичера обърнала коня си и застанала пред него. Погледнала го в очите и разбила сърцето му. Той я гледал втренчено, после се изчервил и махнал с ръка да си тръгва. Полудял синът на бея, влюбил се. Изпратил баща си да поиска момата за снаха.
На българка да се оказва такава чест не било прието в ония времена. Тръпнели хората в селото. Баща й се поболял от мъка, извадил дълбоко закопаното хайдушко злато й и предложил да бяга, да я скрие някъде на сигурно място.
- Аз от дома си не бягам – отсякла момата и върнала сватовете.
Такова чудо не било ставало в онова време. Една жена да не се покори. Можели да я отвлекат и насила да я омъжат. Можели да направят каквото поискат с нея. Животът й принадлежал на по-силния, а по-силният бил синът на бея. Не я отвлякъл, но затворил църквата, опожарил нивите на хората, започнал да коли родата й. Страх сковал хората. Мъжете гледали навъсено и точели ножовете си, а жените плачели за децата си.
Тогава Кичера пратила вест на сина на бея, че иска да го види. Дошъл той применен, като за сватба.
- Ще стана твоя жена – казала Кичера, но искам ти и баща ти да дадете дума,че земята, която ще обиколя с коня си от изгрев до заник слънце ще бъде свободна. Че по тази земя турчин няма да вилнее, да пали и да убива…Тази земя ще остане за хората на Леседра.
 Съгласил се беят.
Още преди изгрев слънце на другия ден хората се събрали пред църквата. Нетърпелив бил и бейският син.
Дошла и Кичера. Облякла била сватбената си премяна. Била още по-красива. Политнала с белия си кон. Препускала диво цял ден, без почивка, без отдих. Следяла слънцето и препускала. Без дъх останало селото. Оставало още малко и цялото землище на Леседра щяло да бъде свободно. Слънцето бързало, вече залязвало. Тогава Кичера се спряла на онази скала, над селото. От нея се виждали къщите и хората долу. Спрял конят. Момата погледнала селото, погледнала залязващото слънце и пришпорила коня право към пропастта.
Казват, че конят политнал от скалата. Казват, че видели усмивката на момата. Казват, че Бог спрял залеза, слънцето прегърнало коня и Кичера и ги превърнало в облаци.
Онемели седели хората на мегдана. Дълго мълчал и синът на бея. После си тръгнал. Изпълнил дадената дума. През вековното робство Леседра била пощадена от пожари и кланета. Турчин, когато влезел в селото слизал от коня си и преминавал пеша. А хората нарекли местността Кичера…
…Всяко лято се завръщам в Лесидрен. Години наред вървя отново и отново по обраслата планинска пътечка. Сядам на скалата и гледам залеза. Любувам се на облаците, слушам шума на гората и подреждам мислите си. Странно, но защо ли само тук мога да подредя представите и убежденията си. Тук мога да мисля за подвига, за смелостта и героизма, за саможертвата,за измеренията на любовта, за красотата, за силата на дадената дума…
И когато съм много объркан и когато се съмнявам и колебая идвам тук. Понякога като че ли чувам тропот на копита и виждам препускащия бял кон и Кичера. И тогава всичко си идва на мястото, тогава разбирам какво всъщност искам и как мога да го постигна. Преди много време, тук, на тази скала проумях, че човек винаги има много избори, но е важно да направи един и да се научи да живее с последиците от него.
Всяко лято идвам тук, сядам на скалата и гледам залеза…В такива мигове вземам важни решения, пренареждам живота и целите си, осмислям компромисите и битките си… Защото знам, че облаците помнят и разказват. Защото знам, че някога, там, в безкрайния ъгъл на времето, сред черните окови на робството живяла една млада, невероятно красива и смела жена, която е направила своя избор, точно тук на тази скала…
--
Статията е носител на Втора награда от конкурса на Сивостен за пътепис, м. Ноември 2007 г.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194890#194890 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
