Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Беулф, или кой закла заека Роджър? (статия) - Анджелина Джоли, Анимация, Антъни Хопкинс, Джон Малкович, Митология, Скандинавия, Фентъзи
Беулф, или кой закла заека Роджър?

Автор: Т. Христов, вторник, 04 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Спомням си времето, когато анимацията беше за малки деца и я даваха между 4 и 5 следобяд по телевизията. После се появиха плахи опити за кръстоска между игралното кино и анимационните филми (примерно "Кой накисна заека Роджър"), като плодовете на това сътрудничество бяха неуверени, леко уродливи и не особено привлекателни (ех, мой мили Грендел). Но видяхме "Реална Фантазия", в която героите си бяха почти като живички, дойде и Беулф... Защо, о, защо филм с героичния размах на "Гладиатор", с епичните битки на "Смело сърце" и неподправения чаромат на исландска сага като "13-ият войн" беше анимиран?? Филм, за който можеха песни да се пеят години наред, беше сведен до нещо тип "Мамо, а тоз чичко какво каза?". И насладата от наистина епичното повествование да се разваля от недодяланата полигонна мутра на второстепенен герой или смешно подскачащи коне. Надали можеше да е по-зле... Всъщност можеше - български дублаж с Кръстьо Лафазанов като Беулф, хе-хе. Не ме разбирайте погрешно, аз анимация обичам, за анимацията с голи ръце бих... всъщност няма значение, но харесвам филми като "Шрек" и "Ледена епоха" - на тях да са анимация просто им отива, на "Беулф" - не.

И след като изплаках болката си, да кажа няколко думи за филма. Той е епичен, и красив, и тъжен, и драматичен. Всичко това, дори и повече. Имам нужда от герои, но не от обичайния захаросан тип, който е дамгосан от Доброто с участта на победител. Имам нужда от истински герой - който побеждава, но губи, който печели, но страда. Мъжеството се калява в страдание, героизмът се кове в кървави и жестоки битки. Ако трябва да разкажа филма в едно изречение, то ще е "Дойдох, видях, победих... но се изкуших". Какво би изкусило един истински герой - не красиви жени или несметни богатства, а слава. Вечна слава. А пътищата към славата се оказват различни и не всеки минава през легендарни подвизи. Малките мръсни тайни и компромисите късно нощем - можеш ли да ги преглътнеш за да слушаш как бардовете те възпяват? Кривогледите лъжи, които хвърлят сянка върху неопетнения ти образ - можеш ли да ги изтриеш?

Но въпросите не спират само дотук, защото всяка монета има две страни. Кой наистина е чудовище - грозният, нещастният, прокуденият защото е различен или храбрецът, който тормози, измъчва и убива за да задоволи собствената си жаджа за величие. Можеш ли да поправиш една грешка с друга? Ще съумееш ли да пожертваш плът от плътта си, за да съхраниш и защитиш това, което обичаш, това, на което вярваш? Грешките на бащите - платени с кръвта на децата, тук и сега, не след смъртта, не в друг по-красив или странен свят, а пред очите на всички, цена едновременно ужасяваща и по своему величава. Героизмът се гради и на изборите, които правим. И не толкова страшен е изборът, колкото последствията, които ще гризат съвестта ти десетилетия наред за да оживеят накрая като твой собствен кошмар.

И все пак "Беулф" е не само филм, който да те накара да се замислиш, той е и пир за по-кръвожадното око. Има и морски чудовища, има и изкусителни красавици. Има ги и грубите шегички (за воини все пак говорим), има ги и битките. Пейзажите - от морска буря, през мъгливо блато, до непристъпна крепост, кацнала над прибоя - всички детайли са изпипани до съвършенство. Хората, ех, хората... приличаха на директно копие на Шрек-героите, като изключим главните такива, които поне носеха истинските образи. Да не пропусна и самата невероятна Анджелина Джоли - мисля, че дълги години самата тя ще мечтае за тялото, което й бяха нарисували. Та така - сред звънтене на мечове, развяти хоругви и празни бокали, аз - един самозван бард - завършвам своята песен за филм, който се докосна до величието, но бе обречен по рождение да бъде красив и истински... само за миг. А да се наслаждаваш, макар и на мигове, е привилегия единствено на мъдрите.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194166#194166






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 5248 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.