Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Chef a la Bulgar (статия) - Администрация, Бюрокрация
Chef a la Bulgar

Автори: Ангел Генчев, Т. Христов, четвъртък, 22 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако трябва да съм откровен, този материал ми набира от дълго време - кажа ли дори "доста години", няма да излъжа - но винаги съм си намирал извинение да не го напиша. Може би защото съм общо взето лоялен служител, може би - защото се привързвам към хората, с които работя, а подобен текст по никакъв начин не би могъл да бъде изцяло коректен към тях, а може би защото просто не обичам да пиша подобни неща. Но като всяко нещо, което се трупа хем дълго, хем със скоростта на софийски боклук в краен квартал, и тази конкретна купчина в крайна сметка започва да стърчи прекалено високо и да намирисва твърде силно, за да затварям очи, запушвам ноздри и игнорирам други сетивни дразнения и раздразнения.

През тези седем години от дългия си и нелек живот, както би казал дядото на Ники Лудото от Любен Диловите "Звездни приключения на Нуми и Ники", през които съм бил редовен трудовак, съм сменил доста работни места, цяла палитра длъжности, че дори и коренно различни отрасли. Работил съм държавно, работил съм бюджетно, работил съм и частно; на трудов договор, на граждански, по ПМС66 - като че ли само за чужденци още не съм, за което не знам дали да не съжалявам. И за едно нещо не от днес съм категоричен - стане ли българинът шеф, нещо в него прещраква и се поврежда безвъзвратно. Не, че не съм имал и много готини началници, обаче в чисто работен контекст и атмосфера положението не стои никак добре.

Българският шеф е два вида: чорбаджия и мениджър. За съжаление, представителите на втория вид се срещат изключително рядко и са все на високи позиции в световно известни фирми. А и то е си нормално явление, като се замислиш, защото все някой трябва да те научи да си добър мениджър. Та къде у нас преподават това? Икономическите университети с преподаватели, възпитани при зрелия социализъм, не помагат кой знае колко, остава вариантът бъдещият шеф да е завършил в чужбина, където имат дългогодишни традиции и достатъчно натрупано ноу-хау в ръководенето на хора. Докато чорбаджията е самоук. Той гледа на фирмата като на бащиното си имане. Малкият проблем е в дреболийки от типа на „идвам си, когато поискам” – чорбаджията вижда служителите си като аргати, които само гледат да кръшкат и да го окрадат. С една дума: стреми се да им плаща колкото се може по-малко, а пък те да му работят колкото се може повече. За да стигнем до порочния кръг от близкото минало: "те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим". Чорбаджията-шеф естествено въобще не цени персонала, за него всеки е заменим, което е пагубно не само във високотехнологичните браншове. За да изградиш един пълноценен специалист - независимо дали става дума за стругар, или програмист - се иска не малко време и усилия, за да може даденият човек да овладее тънкостите не само на професията си, но и на конкретните задачи. Обаче чорбаджията оставя такъв човек да си тръгне заради ниско заплащане или претоварване с работа, като се успокоява, че друг ще го смени и то бързо. А когато текучеството на кадри е постоянно, липсва вътрешнофирменото знание, липсва приемствеността между стари и нови служители, от което качеството на работата неимоверно се влошава. Обикновено такива фирми обожават да назначават студенти - те не се претенциозни за заплащане (особено ако им е първа работа), изгарят от ентусиазъм да се докажат (и работят извънредно, смятайки го дори за геройство), а и страдат от болезнена благодарност към чорбаджията, който - според тях - им е дал изключителен шанс. Всъщност ги експлоатират най-безжалостно и безобразно. Обикновено нов и неопитен служител се планира да работи на 50% от възможностите на някое от "старите кучета", поне за първите три до шест месеца. За което му плащат в най-добрия случай 1/3 от нормалната заплата за позицията, която заема. Обаче, когато след 3-6 месеца той започне да дава по 90%-100% производителност, това въобще не се отразява на възнаграждението му адекватно. Да не говорим, че повечето млади хора, търсещи професионална реализация, през първите си месеци ще работят извънредно, тласкани от желанието да наваксат със знанията и уменията, труд и време, които никой няма да им плати или компенсира. И в крайна сметка, под черта се оказва, че даваш 150% труд процента, а ти плащат 40-50% заплата.

Слаб е и маниерът на булгар-шефа да се дистанцира от служителите си, а висотата на началническата си позиция да превръща в удобен стол за щедро раздаване на привични и непривични задължения. И вместо като издигнат от кариерата лидер със солидни познания и опит, или пък като идеен създател и ръководител на колектива си, той да бъде в негова постоянна услуга, да го координира, насочва, захранва с идеи и предположения, и най-вече - когато нещо не върви - да си сяда здраво на четирибуквието и да го прокъса от работа, докато пукнатината не се запълни и асфалтира гладко, като в целия този процес неговият подопечен персонал се обучава (а обучението му вече значи спад в повтаряемостта на подобни кризисни ситуации), той го оставя на самотек, но за сметка на това под напрежение. В крайна сметка се получава, че на това, което в белите страни наричат "отговорна длъжност" или "експертен персонал с ръководни функции", същото, което прекарват през безкрайно фино сито и заплащат високо, му се окастрят отговорността, ескпертността и ръководността, и остава само високата заплата. Разбира се, в конкретния случай, в зависимост от дадения колектив и насоката на работа сама по себе си, това може да бъде и просто до известна степен дразнещо обстоятелство, но погледнато малко по-отстрани, неминуемо предизвиква обтягане на отношенията – което би могло да напомня и на до болка познатата стара максима "разделяй и владей".

Наистина, голяма част от ежедневните прегрешения на чорбаджията като цяло са по-скоро минорни дразнители, ако изключим ефекта на натрупване; но би могло да има и такива, които влизат в директен разрез със законодателството на Република България - и не, че този кошмарен факт е толкова притеснителен, колкото основният повод да напиша най-накрая подобна статия - навикът на българина да си "мълчи". Да си мълчи, защото го е страх за работата му, защото "няма чак нужда", "не му се занимава", или "така или иначе няма да постигне нищо".

И, всъщност, без да съм специалист, бих искал да се спра по-конкретно на основната връзка между работодател и служител – трудовите взаимоотношения, или накратко – договорите. Причината за това е, че с тях се спекулира доволно често и не съвсем безобидно, а постановката им всъщност не е толкова сложна, и едва ли ще навреди някому поне да я има предвид. А също и друг любопитен, типично нашенски навик – да се парафира документ или по принцип да се дава съгласие с условия, без да всъщност да се запознаем с тях.

В България съществуват два основни типа договорни взаимоотношения между работодател и служител - трудови и граждански - като първия има и подразделения (за неопределено време, какъвто би трябвало да е принципът; срочен, в строго определени от закона случаи; със срок на изпитване), и някои изключения, на които няма да се спирам. Относно тях, тръгнете ли да подписвате, трябва да сте изрично наясно със следната ключова разлика: трудов договор, срочен или безсрочен, както се предполага, се сключва за извършване на определената по длъжностна характеристика дейност, като тази дейност се извършва в определеното за целта работно време и за нея се изплаща договореното месечно възнаграждение. Голямата разлика при гражданския договор е, че там понятието "работно време" отсъства - той се сключва за точно определена услуга, за точно определена сума, за точно определен срок за извършване на услугата, след което в сила влиза графа "неустойки".

Или, повторено с други думи - ако сте на трудов договор, сте абсолютно задължен да присъствате в работното си време и да изпълнявате ежедневно задълженията си по длъжностна характеристика. Ако сте на граждански, то тогава сте длъжен в дадения срок да осъществите тази услуга, за която сте декларирали задължение, подписвайки контракт. Колкото до наказанията при неизпълнение, при трудов договор подлежите на процесуални наказания - от мъмрене до дисциплинарно уволнение - а при граждански - на финансови, като договорът може да бъде прекратен едностранно от възложителя, при изрично упоменатите условия.

Тези понятия може малко да се размиват на булгар-шефа, но имайте предвид - с трети думи - работите ли на граждански договор, който е случаят, с който се жонглира по-често, то по принцип нямате работно време – макар и да е честа практика сключване на граждански договори с реквизит като "подобие на работно време" – например всеки еди-кой-си-ден от един до пет часа, но това се упоменава изрично. Извън този случай, никой не може да ви задължи да присъствате излишно, задължен сте единствено да се отчетете в края на срока относно извършената работа и да си понесете последствията, ако не сте изпълнил задълженията си. А работите ли на трудов договор – абсолютно задължително изисквайте длъжностна характеристика, за да не се окаже, че и вие не знаете какво точно работите, докато ви натоварват с всякакви странични неща (всъщност, след влизане в сила на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вече има сериозни глоби и за липса на длъжностна характеристика; друг е въпроса за запознаването на работника с нея - на много места е уредено с подпис върху екземпляра на работотодателя).

И в двата случая, ако работодателят ви е недоволен от извършената от вас работа, то той е длъжен да го сведе до ваше знание, чрез писмено известие, което вие трябва да получите, подпишете и върнете в администрацията - в противен случай няма право да ви санкционира.

Най-шокиращият случай, на който съм попадал, беше гражданските договори да се подписват в момента на получаване на възнаграждение, което естествено възлиза на толкова, на колкото е хрумнало на работодателя в момента. Имайте също предвид, че ако към момента нямате подписан, валиден договор – то не сте ничий служител и никой не може да ви изисква абсолютно каквото и да е.

Малко по-специално остава положението с извънредния труд. Извънредният труд - като подсказва самото му име - е труд извън редовното работно време (в т.ч. официалните празници на територията на Р. България, като в тази графа не влизат предприятията с непрекъсваем цикъл на работа - напр. химически комбинати, както и, разбира се, полиция, пожарна, болници, медии и сродни ).

В останалите случаи, извънреден труд, по принцип, е допустим само по изключение, при строго определени от Кодекса на труда случаи (като споменатия), заплаща се в увеличен размер от 50 на сто, и е забранено компенсирането му с почивка.

При гражданските начала положението остава съвсем просто – договаря се нов контракт, или поне анекс (което не е много обичайна практика), с който се възлагат новите задължения, за договорената сума, срок и т.н.

Колкото до трудовите взаимоотношения, с последните промени в Кодекса на труда – а, за съжаление, през последните години те са постоянно в ущърб на служителя – работодателят наистина има правото да възлага извънреден труд в доста широки рамки, под знаменателя на т.нар. "производствена необходимост". Но със задължително възнаграждение, възлизащо, съответно, не само на горните 50% за обикновен работен ден (в това число "часовете след работа"), но и повече - 75% за обикновен уикенд и 100% за национален празник.

Е, надявам се да съм бил ако не изчерпателен, то поне от известна полза. И да живей, живей труда.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193542#193542






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3727 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.