Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пианото / The Piano (1993) (статия) - Драма, Сам Нийл, Харви Кайтел, Холи Хънтър
Пианото / The Piano (1993)

Автор: Ива Коевска, вторник, 20 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

3 Оскара, 49 филмови награди и още 25 номинации. Зад внушителната полица трофеи не се крие нито твърде изтънчено арт кино, нито твърде претенциозно, предназначено единствено за вкуса на критиката, филмово творение. "Пианото" разказва по необикновен начин старата като света история за любовта между двама мъже и една жена.

В средата на XIX в. нямата Ада (Холи Хънтър) сключва уреден брак с непознат от другия край на света. От дома й я прогонва позора, който близките й не могат да понесат - извънбрачната й дъщеря Флора (Ана Пакуин). Съпругът й Стюарт (Сам Нийл) така и не успява да намери път към сърцето й, за разлика от съседа Джордж Бейнз (Харви Кайтел). Сред бурите и дъждовете на Нова Зеландия от унижението и самотата се раждат страст и ярост, насилствена ревност и една красива, пълна с нежност любов. А в дъното на всичко е пианото на Ада, нейният единствен глас...

В "Пианото" няма ярки цветове, няма слънце и спиращи дъха пейзажи - само дъжд, облаци и много кал. Музиката е избрана с грижа и внимание, допълва играта на актьорите и почти напълно измества диалозите. Актьорският състав се справя великолепно с ролите си, а Холи Хънтър изиграва една изтъкана от емоции беззвучна Ада. Думите "...silence affects everyone in the end" ("...накрая тишината се отразява на всеки") се оказват емблематични както за изпълнението й, така и за историята. От тишината Холи Хънтър извлича цял нов свят, благодарение най-вече на очите си. Докато в първите сцени тя разчита най-вече на жестовете и езика на тялото, към края лицето й се превръща в основно изразно средство, при това без да помръдне устни. Ана Пакуин пък създава едно ревниво дете, импулсивно и обичливо, безкрайно непостоянно и невероятно приспособимо. Нищо чудно, че "Пианото" шества триумфално по различните филмови фестивали и обира куп награди, най-вече за оригинален сценарий и главна и поддържаща женска роля.

Филмът е много красив по един типичен за пресъздадената епоха (средата на XIX в.) начин, жив и интересен, въпреки че в дъното на историята лежи банален любовен триъгълник. Тук обаче няма добри и лоши, а само хора, които болезнено се нуждаят от близост и разбиране. Досущ като в истинския живот тук и сега...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193475#p193475






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 6230 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.