|
Сивостен :: Имало едно време в България: Тодор Колев (статия) - Българска музика, Българско кино, Естрада
 | |
Наскоро, помня, течеше грандиозният диспут (а може и още да тече) кой символ ще представя най-добре България пред Европа. Колебаеше се, струва ми се, между казанлъшкия розов цвят и неясно защо шкембе-чорбата, която даже не е само тукашна, за разлика от киселото мляко например. Или Тодор Колев – който ако ли не символ, може да е поне носител на българското.
Един от любимите български актьори - както екранни (кой не знае "Господин за един ден" или "Опасен чар", кой не е чувал за тях), така и театрални, основно на пловдивска сцена; култур-трегер и политическа личност - депутат в последното Велико Народно събрание и културно аташе в Канада; телевизионен водещ, шоумен, интелектуален радикал и тъй като тук си говорим основно за музика, и певец - Тодор Колев е като виното - отлежава, но не старее - и като всеки български културен боец, на колкото повече фронта воюва, толкова по-добре.
Тошко Колев присъства на българската естрадна сцена основно през 90-те години на миналия вече век – по нашите земи Големият преход, в това число и културен.
Сядам да пиша текста, върху мелодията
на композитора Петров,
а мелодията е такава
...ла-ла, тра-ла-ла...
а след като мелодията е такава,
ето какво се получава:
„Как да ти кажа, как да ти кажа, тука при бялата лодка на плажа, колко е преходно всичко в човека, който е тръгнал - тръгнал по своя пътека”. Тодор Колев е особена сценична стихия – дето се вика, не може да пее. Не в смисъл на това, че пее неправилно или фалшиво – навремето всеки артист е изучавал солфеж, свирил, пял, суфлирал и тъй нататък – а просто не го може. Няма глас, даже както е приказката, трудно и говори. Но обратно погледнато, има уникално звучене. Двойно по-уникално го прави обаче тематичната му насоченост. С поведение, текстове, музика и аранжимент, Тошко Колев е абсолютният анти-романтик на българската естрадна сцена. „Стига вече за любов... Ти си утвърден поет, аз ли да ти дам идея?”. Това е изкуство. В джаза и извън стереотипа. Дори радетелите на чалгата трябва коленопреклонно да го обожествят – още преди лепата Брена, връщайки се от Канада, Тодор Колев плажуваше по Черно море. Не е и пестил, с голяма доза почти черна насмешка, възгледите си върху комичното ни настояще - хамериканците и до днес не сме ги стигнали, още гоним си чистачките. Мисля си дори, че ако нямаше един Тодор Колев, нямаше да има и един Светльо Витков например, или реактивизъм в каквато и да е форма. Защото все отнякъде трябва да се започне.
И за начало, да не се отплесвам, кратка биография на варненското софиянче от Шумен (не съм я измислил, взел съм я от тук и там - то и да искам, не мога да я съчиня, няма да се промени).
Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г., в гр. Шумен. Свири на цигулка кажи-речи от проходилка - даже си опитва късмета в Консерваторията, преди да се спъне в казармата; свири и на акордеон, на китара и дори саксофон - с което си изкарва хляба в размирните години преди зорлем да се класира във ВИТИЗ (от едва втория опит). Парадоксално, дълги години по-късно, води там свой собствен клас по актьорско майсторство. Известен е и като Адама, по името на модната къща на баща му - "Адам".
Тодор Колев става популярен през 1970 г. с дебютната си песен - "Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен, м. май 1973 г., когато вече не е чак толкова младеж, състои се в зала "Универсиада", под съпровода на оркестър "Метроном". През 1979 г., в новогодишната телевизионна програма, изпълнява нарицателния образ на циганина Манго; става прочут и със своите "Иръпшъни". През 80-те, редица негови изпълнения се превръщат в същински шлагери от класата на "Жалба за младост" (м. Морис Аладжем); кавърът на Бийтълсовата "Let It Be" - "Как ще ги стигнем американците" - от своя страна се явява символ на цяла една епоха. С "Някога по дългия бряг" (м. Константин Ташев) печели първа награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора", през 1982 г. Но Тодор Колев като че ли няма спирачки - пее дори по стихове на Борис Христов ("Петимата музиканти", "Самотният човек"). Солист е на Биг бенда на Българско народно радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите "Динамит брас бенд" и "Георги Борисов брас бенд".
В театъра е добре известен - дори само с постановките "Лодка в гората" (в Пловдивския драматичен) или "Човекоядката" (театър "София"); следата му в българското кино е още по-подчертано трайна - "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар" са същински трегери в скромната ни кинематографя.
В началото на 90-те Тодор Колев прекарва няколко години в политиката - като депутат във Великото Народно събрание и като културно аташе в посолството на Република България в Канада. След завръщането си създава заедно със своите приятели Джони Пенков и Рангел Вълчанов шоуто "Как ще ги стигнем…" – излъчвано първоначално по радио "Витоша", а по-късно и по БНТ ("Ефир 2", на живо от зала 2 на НДК). От 26 октомври 1998 г. шоуто има ново име - "Вход свободен" – и се излъчва по "Канал 1" на БНТ. През 1999 г., Тодор Колев издава своята автобиография в комплект с компактдиск с най-популярните си песни. През 2006 г., читателите на списание "Паралели" го класират на 3-то място в допитването "Най-популярните български актьори на всички времена".
Наляво да тръгна, надясно ли - вече незнам накъде
Накъде да погледнат очите ми? Всичко краде ли краде.
Как ще ги стигнем хамериканците? Че и задминем, кога?
Еми и аз така се чудя другари... А след мъглата - А! - Мъгла!
За предпоследен път ти казвам! Дай ми ги...
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193356#p193356 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|