|
Сивостен :: Владимир Каминер: "Пътуване към Трулала" (статия) - Владимир Каминер, Европейска литература, Реализъм, Хумор
 | |
Владимир Каминер от малък е искал да пътува, но фактът, че е роден в бившия СССР, прави желанията му почти невъзможни. Скоро след падането на Стената обаче той се озовава в Берлин без пукнат пфениг и без думичка немски език, но за сметка на това с паспорт, позволяващ му да пътува из цяла Европа! Книжката съдържа пет разказа, почти несвързани един с друг, но с общ главен герой. Прозата е автобиографична, на моменти граничеща с абсурда, стилът е лек и страниците бързо минават през погледа ни, оставяйки ни усмихнати, съпричастни с героите и леко замечтани. Всеки, който е бил повече време извън родината си, знае какво е да посрещнеш сънародник (още повече стар приятел). Как бързо минава времето с него между наздравиците, сладките приказки и далечните спомени. Тези моменти ги има при Владимир Каминер, заедно с лек полъх на носталгия към миналото, когато илюзиите ни все още не са разбити от действителността. Близък ми стана авторът с неговите битовизми. С неговите приятели, пиещи водка и вино, пушещи трева и обикалящи света без пари и без да знаят чужди езици. С неговите преживявания, които са в някаква степен близки до моите светоусещания.
Първото пътуване е до Париж. Един град, който е бил недостижима цел за хиляди руснаци. Но всъщност първото пътуване е едно неосъществено пътуване към Източен Берлин - за опознаване на ежедневието на нашите братя от ГДР (или за пазаруване на новите албуми на Назарет и ЕйСи ДиСи). Неосъществено заради строгия бюрократичен контрол. Но да се върнем на Париж - историята се насочва към един Париж, построен в степите на Южна Русия, заселен с перфектно говорещи френски руски агенти и дори копие на Айфеловата кула. Там се изпращат най-заслужилите колхознички и бригадири за 3-4 дена, колкото да разберат, че в Западна Европа няма кой знае какво да се види и всичко си е почти като в родината. Вече в Германия, с отворен билет за Париж Владимир така и не стига до там. В убежището му идват добри познати, които се връщат тъкмо от френската столица. Виждаме техните приключения, които разубеждават нашия герой от пътуването.
След Пропуснатия Париж, наред е Проиграването на Америка. Илюзията за САЩ, градена с години, започва да рухва от момента, в който американските стоки навлизат на необятните руски пазари, а първият МакДоналдс отваря врати до Кремъл. Дотогава всичко свързано със "Страната на свободата" се е предавало от уста на уста и е доближавало статута на легенда, но когато се погледнем лице в лице с някоя легенда, тя рядко се оказва това, което си мислим. И в тази част има забавни истории, а след това да тръгнем към Крим. Да, именно в черноморския курорт се развива третата история. Там ще търсим пропадналия през Втората световна война художник Бойс. А междувременно ще се сблъскаме с местните, които са намерили падналия му самолет поне на пет места, продават крила от него, както и остатъци от ботушите и дрехите на Бойс. А в едно от селата са наистина предприемчиви - там можеш да се снимаш с незаконния му син само срещу 20 долара. Така е то. Следва Дания, която макар и не толкова слънчева като Ямайка, е пълна със слънчеви хора от всякакви раси и националности. Тревата върви от ръка на ръка, китарите огласят въздуха с весели мелодии и човек наистина остава с впечатлението, че е се е върнал поне 20 години назад във времето. Единственият минус на приключението е, че наистина не усещаш кога са минали три седмици и трябва да се прибираш. А къде може да е по-студено от Дания? Разбира се, в Сибир. Студено или не, местните хора са прекрасни. Те са с отворени сърца към пътешествениците (дошли при тях във вида на немски депутат, поставил си за мисия да обикаля света на колело). Забелязва се дори една интересна връзка - колкото по-студено става навън, толкова хората са по-топли. А може би е свързано с количество изпита водка? Така или иначе, веднъж попаднал в Сибир няма как да се завърнеш непроменен.
Трудничко се пише за тази книжка, но за сметка на това се чете леко и вкарва много настроение. И както гласи предупреждението на корицата - не я четете в градския транспорт, защото рискувате околните да ви помислят за луд. Приятно четене.
--
 Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=189610#189610 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
