|
Сивостен :: Кръстникът - на тридесет и пет... (статия) - Адаптация, Ал Пачино, Американска история, Гангстери, Даян Кийтън, Кино класика, Криминален, Марио П
 | |
В средата на третото си десетилетие, ако напиша, че Кръстникът е все така свеж, ще излъжа. Просто никога не е бил. Но ако напиша, че е просто все така... започва съвсем различна приказка.
Преди тридесет и пет години, космическият катаклизъм на две титанични фигури (особено втората) - Марио Пузо и Франсис Форд Копола - поражда най-забележителната, и една от малкото въобще забележими мафиотски драми на отвъдокеанския екран. Подчертавам го не от прост антихоливудизъм, а защото докато италианските продукции за Коза Ностра и сходните й организации са реколта от съвсем друга черга, от Америките северно от Мексико и южно от Канада обикновено получаваме полукомичния образ на жестокия гангстер с таковата в ръка и с период на екранен полуразпад по-малък от минута - и тук вероятно изключвам единствено "Недосегаемите" (с Кевин Костнър, Шон Конъри, де Ниро и още цяла плеяда) и до там ще си спра - или пък чистата комедия като "Анализирай това/онова", която си е... комедия. Пък темата не е много комфортна, макар и сериозно свързана с едно петдесет и повече години от локалната история, че вероятно и до днес.
Легендата за възникването на мафията се корени още във времето на Гарибалди и движението срещу Наполеон. Според една от най-разпространените истории името и цялата организация произлизат от мъката на неизвестна сицилианка за нейната опозорена и след което убита от французите дъщеря ("mia figlia!" - "дъщеря ми!"), която търчала из улиците на селцето си и предизвиквала мъжете към вендета. Това вероятно не е вярно, разбира се, но не омаловажава факта, че италианците са силно емоционални, дълбоко привързани към семейството (фамилията) и бедни - особено в началото на ХХ век - хора. На тази основа стъпват и Пузо и Копола - и двамата от италиански произход, между другото - като представят масовата емиграция от Ботуша в посока САЩ в началото на двадесети век и развитието й като местен фактор нито като лесно, нито като просто, смешно или безобидно явление. Бедни хора, оглозгана и озлобена среда. Но и резултатът не е с един корен, в чието дъно според масовото мнение е италианското присъствие, а недай си боже да има друго участие, то ще е случайно. Дори напротив. Трите части на "Кръстникът" потвърждават точно обратното, лишават от смисъл на съществование голяма част от "мафиотските" продукции днес - и то не заради актьорите, повечето от които от италиански произход и сега с филмография по-дълга от ръката ми - а с откровената си, а и чисто човешка, позиция.
Това, което "Кръстникът" прави, е да постави човека в центъра на филма. Да извади човешките черти на хората от другата страна на закона. Да покаже животът им, какъвто е. Да остави настрана митовете за "Томи"-тата и "Св.Валентин". Да покаже възхода и трагедията на едно семейство. Да покаже една страна на мафията, която винаги е била скрита от външни очи.
И така, дори и след тридесет и пет години, Кръстникът навлиза в средната си възраст. Бенефисът на Марлон Брандо. Изгревът на Ал Пачино, Робърт де Ниро, Робърт Дювал, Даян Кийтън и още цяла плеяда звезди от различен калибър. И една различна история - за историята.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187610#187610 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
