Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Харуки Мураками: "Хроника на птицата с пружина" (статия) - Магически реализъм, Харуки Мураками, Японска литература
Харуки Мураками: "Хроника на птицата с пружина"

Автори: Ангел Генчев, Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 22 август 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Понастоящем роденият през 1949 г. новелист Харуки Мураками е най-таченият японски писател на запад от Империята на Изгряващото слънце. Той е автор на дузина романи и редица разкази, издаван е на над двадесет езика. Носител е на няколко награди, сред които е и авторитетният приз на името на популярния драматург Франц Кафка. И не на последно място – японецът е много вероятен кандидат за Нобеловия приз за литература на предстоящите номинации.

"Хроника на птицата с пружина" на Мураками е пространна творба, която би могла да се възприеме добре и като драматична новела или пък като трилър с мистични и политически елементи. Въпреки това по-особено впечатление прави (или поне ми направи) вътрешният поглед върху съвременното японско общество, представен по изключително възприемчив начин и поднесен с характерната за Далечния изток последователност и сериозна фактологична наситеност.

Силно специфична и често парадоксална, японската култура обикновено озадачава западния зрител. В най-добрия случай. Япония все така си остава мистерия, почти несъвместима с европейското мислене – една световна политикономическа сила, израснала върху развалините на война, водена с фанатична преданост и осъзнат недостиг на сили; една страна, съградена на основата на индустриалния шпионаж и средновековния феодализъм в средата на ХХ век, в чието сърце съжителстват краен прагматизъм и дълбоко вкоренено суеверие.

В този ред на мисли не се чувствах съвсем неподготвен за сблъсъка с японската действителност, благодарение най-вече на Йошикава и „Тайко”, а донякъде и на Филип Дик, макар и последният да се занимава повече със социалната фантастика. Мураками обаче ме постави пред съвсем различно изпитание. Не толкова с бруталните, откровено сексуалните или пък философските моменти, които са подчертано обичайни за разбиранията и нормите на дребничките жълти хора от островите – едно общество с коренно различни табута, порядки и въобще доста чужд мироглед. Не. По-неочаквано за мен бе да осъзная, че малко идеализираните напоследък поради по-криво или по-право разбран интерес към екзотичното японци са освен всичко друго, не само обикновени хора, но и с общочовешки черти. Никога не си бях представял, че някой японец би могъл да ненавижда Втората световна война заради нещо, различно от Хирошима и Нагазаки... Оказа се обаче, че западният фронт, този срещу СССР, също е ужасявал редовите войници (до голяма степен заради жестокостите на руските съюзници - монголците). Явно мръсните игри в политиката не са патент на западната цивилизация, а ги има и на изток, дори и сред такива хора на честта, каквито са японците...

Мураками-сан очевидно е почитател на котките, защото и тук, подобно на "Кафка на плажа", животинките имат водеща роля. В случая обаче котаракът е само един и в началото на книгата се изгубва. Нашият главен герой тръгва по следите му, за да осъзнае, че освен домашния любимец той е загубил и съпругата си, а сякаш и себе си. По пътя Съдбата го среща с няколко жени, коя от коя по-странна и алогична. С напредването на книгата оставах с впечатлението, че липсващите парчета от мозайката са все повече и повече, а цялостната картина изглеждаше все по-неясна и фрагментирана. Развръзката ми се струваше невъзможна до момента, в който на дъното на пресъхналия кладенец (какво по-добро място да останеш сам със себе в големия град) всичко сякаш се нареди. Почти като в онези картини, в които се взираш и взираш, докато в един момент триизмерното изображение изплува пред взора ти и те оставя да се чудиш как не си го забелязал досега. Или пък не?

Книгата е наситена с поезия, символика и японска култура. Не се чете лесно, но частица от нея остава у теб и след като отгърнеш последната страница. На места усещах, че правя неволни сравнения с любимите ми автори от битническата вълна, като Керуак и Бротиган, което е странно, защото темите в книгите са толкова различни. От друга страна, може би нещо в цялостната атмосфера на романите и мисленето на разказвачите съвпада. Кой знае?

Така или иначе, „Хроника на птицата с пружина” е силно специфична новела, изключително изящно изписана. Тя със сигурност не е за читателя на масова литература, но е крайно впечатляваща. Лично бих приветствал всеки желаещ да я опита, независимо от резултата.

--
Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187084#187084






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 6081 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.