Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Граф Монте Кристо (2002) (статия) - Адаптация, Александър Дюма, Исторически филми
Граф Монте Кристо (2002)

Автор: Александър Арсов, вторник, 14 август 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Отново сядам да пиша филмово ревю изпълнен с негативизъм към околните същества, болшинството от които се опитват да ме убедят какъв боклук е този филм. За това се изтъкват редица причини, коя от коя по-смахнати и граничещи с удивителна ограниченост. Разбирам ги много добре. Страстта към намиране на кусури и невъзможността да се приемат различните неща са дълбоко вкоренени в човешката природа. Не си правя илюзии, че ще успея да убедя хората, които не харесват този филм, защото те едва ли биха могли да бъдат убедени в каквото и да било. Но със сигурност ще се позабавляваме.

Най-честото обвинение е следното: „Няма нищо общо с книгата!”. Вярно! И това е най-големият плюс на филма, неговият абсолютно най-силен коз. Не ме разбирайте погрешно – романът на Александър Дюма-баща е великолепен и отдавна се е превърнал в класика. Тук спор няма! Но защо трябва филмът да е точно по него? Киното може и да е на последното седмо място, но все пак е изкуство, нали? Ако не сте съгласни с това, въобще не четете нататък. Съгласни сте. Добре. Изкуството е свързано със сътворяване, а не създаване, още по-малко пък – копиране на нещо. В случая романът е използван като основа, запазени са само някои основни събития и имена, но всичко останало е променено и превърнато в ненадминат сценарий – напрегнат, динамичен и непредсказуем, с великолепен диалог (за него ще стане дума по-късно) и без нито една излишна сцена. Все пак, тук филмът има и един недостатък, единственият му – името „Александър Дюма” в заглавието трябва да се махне. Това е.

Що се отнася до малоумни твърдения от сорта на „Сцената с балона е за тъпи американци!”, тях въобще няма да ги коментирам. Такова страхотно издребняване, антиамерикански настроения и нежелание да се погледне по-дълбоко на нещо, само защото то е създадено в определена част на земното кълбо, ме отблъскват твърде много, за да се занимавам с тях. Занимаването с такива хора има същия смисъл – никакъв. След тези уводни думи е време да преминем към същината на въпроса.

Главната роля е поверена на Jim Caviezel (днес е известен като James Caviezel) и той се справя меко казано блестящо с нея. Трансформацията на простоватия (да не се бърка с простия!), неграмотен, наивен и добродушен моряк Едмон Дантес в образования, с изтънчени аристократични маниери и обладан от желание за мъст, граф Монте Кристо е наистина фантастична. Той използва актьорското изкуство с всичките му средства – мимика, жест, глас и най-вече... Знаете ли по какво се познава добрият от великият актьор? Очите! Тяхната изразителност е ключът. Изпълнението на Jim Caviezel е толкова въздействащо, че ми напомня много, много силно на една от най-гениално изиграните духовни промени от този тип – Al Pacino в „Кръстникът”. Нямам какво повече да кажа по въпроса.

Чудесното е, че и второстепенните роли са изпълнени отлично от хора, които сякаш са създадени за тях. Затова не мога да не отделя две думи и за тях. Само пет години по-голямата от мен полякиня Dagmara Dominczyk, трябва да си призная, тогава ми беше съвсем непозната, такава си остава и досега. Въпреки това, не мога да си представя друга Мерседес. Само тази роля е достатъчна да ме убеди, че тя е точно толкова талантлива, колкото и красива, т. е. – много. За Richard Harris вече знаех, че може да ме развълнува дори и при силно ограничено присъствие на екрана и напреднала възраст (императорът-философ Марк Аврелий в “Гладиатор”, ако не си спомняте). Ролята му тук също е малка, но съществена – мъдрият абат Фария, създателят на граф Монте Кристо в замъка Иф – и не прави изключение. Смъртта на този буен ирландец в края на същата 2002 г. определено беше загуба за седмото изкуство. Светата Троица на гаднярите е представена доста убедително от Guy Pearce, James Frain и Albie Woodington в ролите съответно на “близкия приятел” Фернан, дивия кариерист Вилфор и алчния до мозъка на костите му Данглар. Въобще, филмът изобилства от колоритни и запомнящи се образи, макар че някои от тях се появяват наистина рядко. Не мога да не спомена приличащия повече на маймуна и гном, отколкото на човек, но верен до гроб слуга Якопо (Luis Guzm?n), зловещия комендант на Иф, Арман Дорлеак (Michael Wincott), готиния контрабандист и крадец Луиджи Вампа (JB Blanc), младия куражлия Албер (Henry Cavill) и да прекратя изброяването дотук, че започнах да ставам по-отегчителен и от новините по телевизията.

Колкото и да се мъча да намеря някакъв недостатък за удоволствие на холивудомразците и американофобите, просто не мога. Режисурата на Kevin Reynolds, без да избива на евтини ефекти, е на обичайното си високо ниво – знае къде да препуска, но знае и къде да поспре, винаги избира най-подходящия ъгъл и успява да изстиска всичко от дадена сцена. Човекът е режисирал едва десетина филма през кариерата си, но определено знае какво иска и как да го постигне. Декорите и костюмите значително допринасят зрителят да се почувства в първата половина на XVIII в. Недостатъци в тях могат да се открият само в пристъпи на патологичен педантизъм. Заслужава си да се отбележи музиката. Тя е дело на не кой знае колко известния Edward Shearmur, който може би няма грандиозния размах на Hans Zimmer, майсторската оркестрация на John Williams или екзотичните теми на James Horner, но за сметка на това пък неговата музика притежава способността изключително добре да допълва действието без нито за миг да се натрапва.

А сега да си поговорим сериозно. Защото филмът е сериозен. Ако се вгледате малко по-дълбоко в него, ще видите, че той е много повече от дяволски добро двучасово забавление. В ежедневието си твърде често употребяваме изрази като “Обичам те!”, “Мразя те!”, “Ще те убия!” или “Боже Господи!”, в които влагаме всичките си повърхностни емоции. Но колко често се замисляме за това какво представляват любовта, омразата, отмъщението и Бог? Ето една чудесна възможност да го направим.

Любовта вероятно е най-прекрасният начин човек да осмисли живота си. Тя е едно от малкото неща, които могат да преодолеят жестокия съд на времето. Ужасното е, че омразата е не по-малко могъща сила от нея. Ужасно, но неизбежно. Това е като Третия закон на Нютон във физиката – всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Любовта и омразата са двете страни на една и съща монета. Не може да вярваш само в едното. Като Дявола и Бога.

Monte Cristo: If you ever loved me, don't rob me of my hate. It's all I have.*

И като стана въпрос за Бог... Въздава ли той справедливост? Трябва ли да вярвам в него? Мога ли да избягам от него? Има ли той нещо общо с любовта? Оставям ви сами да си отговорите на тези въпроси, а за да не мислите, че ги няма във филма – отново привеждам цитати от него:

Abbe Faria: Here is your final lesson: do not commit the crime for which you now serve the sentence. God said, "Vengeance is mine".
Edmond: I don't believe in God.
Abbe Faria: That doesn't matter. He believes in you.

Mercedes: I don't know what dark plan lies within you. Nor do I know by what design we were asked to live without each other these 16 years. But God has offered us a new beginning...
Monte Cristo: God?
Mercedes: Don't slap His hand away.
Monte Cristo: Can I never escape Him?
Mercedes: No, He is in everything. Even in a kiss.**

Омразата... Докъде може да доведе омразата? Човек може да полудее напълно от нея, когато тя се превърне в смисъл на живота му. В главата му се загнездва тъмният призрак на отмъщението и той започва да крои планове, кой от кой по-страшни, как да нарани хората, които така дълбоко мрази. Странно е (или може би не е?!), но това може да го накара да забрави дори нещата и най-вече хората, които някога, много отдавна, е обичал и са му били по-скъпи от всичко на света.

Jacopo: I understand you are mad.
Monte Cristo: Mad? My enemies are falling into my traps perfectly!
Jacopo: Mad, your grace, for not seeing this: you have a fortune, a beautiful woman who loves you. Take the gold, take the woman, and live your life! Stop this plan, take what you have won!
Monte Cristo: I can't.
Jacopo: Why not?

Jacopo: I swore an oath, and I will protect you. Even if it means I must protect you from yourself.***

Някои казват, че и любовта била същата. Карала хората да полудяват и да вършат странни, понякога ужасни неща, които пращат т. нар. ценности в дълбокия кладенец на забравата. Ако това наистина е любов, то с какво всъщност се различава от омразата? Има ли въобще някаква разлика между тях? Или всичко е исконен човешки егоизъм и суета? Не знам. Наистина не знам.

Във филма има още много теми за размисъл, повече или по-малко засегнати, които човек може да открие и развие за себе си. Стойността на знанието и цената на свободата, извратената концепция за “синята кръв”, безграничната човешка завист, религията, милосърдието и светостта са само някои от тях. Трябва само да четете между редовете и да имате малко въображение. Ще ви оставя да ги откриете сами.

====================

* Граф Монте Кристо: Ако някога си ме обичала, не ми отнемай омразата. Тя е всичко, което имам.

** Абат Фария: Ето и последният ти урок: не извършвай престъплението, заради което излежаваш присъда сега. Бог е казал, "Отмъщението е мое".
Едмон: Не вярвам в Бог.
Абат Фария: Няма значение. Той вярва в теб.

Мерседес: Не знам какъв тъмен план си замислил. Нито знам по каква причина трябваше да живеем разделени тези 16 години. Но Бог ни предлага едно ново начало...
Граф Монте Кристо: Бог?
Мерседес: Не отблъсквай ръката Му.
Граф Монте Кристо: Никога ли няма да избягам от него?
Мерседес: Не, Той е във всичко. Дори и в целувка.

*** Якопо: Разбирам, че си луд.
Граф Монте Кристо: Луд? Враговете ми попадат точно в капаните ми!
Якопо: Луд, ваше благородие, че не виждате: имате цяло състояние, една красива жена ви обича. Вземете златото, вземете жената и си живейте живота! Спрете този план, вземете това, което сте спечелили!
Граф Монте Кристо: Не мога.
Якопо: Защо?

Якопо: Дал съм клетва и ще те защитавам. Дори и ако това означава да те защитавам от теб самия.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=9610






Допадна ли ви този материал? (9) (1) 11749 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (35) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.