Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Майкъл Крайтън: "Жертвата" (статия) - Изкуствен интелект, Компютри, Майкъл Крайтън, Научна фантастика
Майкъл Крайтън: "Жертвата"

Автор: Александър Арсов, понеделник, 06 август 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Никога не съм обичал компютрите. Вярно, за секунди вършат работа, която на ръка отнема дни наред, но също така създават огромни проблеми, а най-ужасното е, че сме напълно зависими от тях. Винаги съм смятал, че главоломното развитие на информационните технологии значително ще ускори самоунищожението на човечеството, но никога и през ум не ми беше минавала идеята, която тази книга по невероятно завладяващ начин ми представи.

Името на Майкъл Крайтън едва ли се нуждае от представяне и макар че не съм запознат подробно с творчеството му, „Щамът Андромеда”, „Юрски Парк” и „Конго” отдавна са на почит в личната ми библиотека и определено са сред най-добрите комбинации на научна фантастика и напрегнат трилър с елементи на приключенски роман, които съм чел. Съвсем наскоро ми попадна една от по-новите му книги, издадена през 2002 г., която наистина ме заинтригува.

“Жертвата” е едно фантастично виждане за последиците от реалното сливане на три твърде различни технологии. От една страна застава работещата в порядъка на милиардни от метъра нанотехнология, която вече е способна на неща, които само преди десет години бяха немислими. Горе-долу същото е и положението с биотехнологиите, които вече са толкова напреднали, че са способни да сглобяват молекули като LEGO или кола на конвейер. И накрая – компютърните технологии, за способностите на които дори и най-блестящите програмисти идея си нямат. Три твърде различни технологии. Само на пръв поглед! Но да не избързвам.

Изкуственият интелект може и някога да е бил бум, но днес е история. Сега е времето на разпределения интелект. Това е основата на изкуствения живот. Всичко започва с т. нар. “програми за разпределена обработка”, които симулират поведението на различни биологични видове със сложна социална организация и създават мрежа от виртуални агенти за решаване на реални проблеми. Отделните агенти обаче – независимо дали става дума за програмни модули, процесори или микророботи – могат да се програмират да си взаимодействат по всякакъв начин, но резултатът от това взаимодействие не може да се програмира по никакъв начин. В един момент се оказва, че програмите се държат повече като живи същества, отколкото като изкуствени създания, а това колкото очарова програмистите, толкова и ги вбесява. Те започват да използват аналогии с поведението на различни животни, за да установят поне известен контрол над собствените си творения. Възможностите се разширяват неимоверно – роенето на мравките, строежа на термитниците и танците на пчелите дават огромен материал за писане на програми, които изненадващо лесно се справят с разписания на самолети, пакетни маршрутизации и езикови преводи. Тогава това чудно същество, човекът, решава да обедини тази сила с останалите две технологии, за които ви споменах и логично стигаме до един прост въпрос.

Докъде може да доведе човешкото безумие? “Това е въпросът” вероятно би казал един Хамлет на XXI в. Отговорът: до създаването на колективен интелект под формата на рояк от милиони нанороботи, които са хиляда пъти по-малки от диаметъра на човешки косъм. Той се самоорганизира, самоподдържа, самообучава, трупа опит, възпроизвежда се и би могъл по всички правила да се нарече живо същество, макар и изкуствено създадено. Освен това, роякът еволюира за броени дни и дори часове, като по-този начин праща биологичната материя, с нейната еволюция, осъществяваща се за геологични епохи, в девета глуха. Нещо повече – този рояк от наночастици може да убива за секунди, защото програмистите са си позволили да черпят вдъхновение от един от най-старите ритуали в живата природа – този на хищника и жертвата. Човекът - венец на еволюция от милиони години (ако такава въобще е съществувала, разбира се, но това е съвсем друг въпрос), в един момент се оказва изправен пред едно от най-ужасяващите си творения – един нов, изкуствен живот, който придобива страховити измерения по-бързо, отколкото може да се предвиди или реагира.

Майкъл Крайтън несъмнено е много талантлив писател и човек със солидни познания в най-различни области на науката – от компютърните технологии, през популационната биология, та до нанотехнологиите. Той обаче има един малък проблем, който ясно си проличава в тази негова творба. Често твърде много набляга на трилъра и шеметното действие. С напредването на страниците все повече се губи основната идея на книгата, а нейната научна част става твърде налудничава и се превръща в покорен слуга на екшъна, което леко избива на търсене на евтино възхищение и изумление у читателя. Първата половина силно ме впечатли с изключителните идеи за разпределения между наночастици интелект и почти необятните му възможности, накара ме да се замисля много сериозно за човешката природа, науката и бъдещето. Втората половина прочетох с напрежение, но така и не открих нещо в нея, което да ме накара дори за малко да оставя книгата и да се замнсля. Дори за малко.

Майкъл Крайтън определено има по-добри книги, но въпреки това “Жертвата” е забележителна творба, която си заслужава да се прочете. Макар че много от идеите в нея не са никак нови и могат да се срещнат в публикувания преди повече от 40 години (1964) роман на Станислав Лем “Непобедимият”, тук научната достоверност, освен на впечатляващо високо ниво, е и особено реалистична. Е, само донякъде, разбира се, но достатъчно, за да бъде стимулиран читателят към дълбок размисъл за света около самия него. В края на книгата има подробна библиография за тези, които се интересуват повече от биологията, разпределения интелект, нанотехнологията и връзките между тях, които стават все по-тесни и по-тесни.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=185420#185420






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 4922 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.