Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Харуки Мураками: "Кафка на плажа" (статия) - Магически реализъм, Харуки Мураками, Японска литература
Харуки Мураками: "Кафка на плажа"

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, вторник, 31 юли 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Това е историята на един нещастен глупак,
който мислеше, че ще преобърне света, ако
бъде достатъчно различен.


Всъщност не, това е от една страна историята на най-силното (в почти всеки един смисъл на думата) 15-годишно момче, преплетена с магическата история на Говорещия с котките - Наката. Но да започнем с Кафка Тамура - кой не е искал да покори света на тази възраст - границата между детството и навлизането в света на възрастните? Но на колко хора им стиска да зарежат всичко и да тръгнат по широкия свят, да се себедоказват? В случая с Кафка има и още една причина да напусне дома - прокобата, която тегне над него. А Наката - той просто си съществува някъде там, живейки спокоен и странен живот.

Авторът прави един страхотен микс от митология и философия, намесва проблемите, които тормозят съвременните тийнейджъри, вкарва доста загадъчна атмосфера и щипка секс. Точно колкото трябва, за да се получи един страхотен роман, който се чете на един дъх и те оставя с повече въпроси, отколкото отговори дава :)

Но да се върнем на историята - бащата на Кафка е известен скулптор, който не обръща достатъчно внимание на сина си. Колкото до останалата част от семейството - майката на Кафка заедно с по-голямата му сестра напуска къщата преди години. Момчето тръгва на път с идеята да ги открие, въпреки че от една страна не знае къде да търси, а от друга - намирането им крие някои рискове. Предсказанието за него всъщност гласи, че ще убие баща си и ще спи с майка си и сестра си...

Колкото до Наката - той пък живее от помощите, които губернаторът му отпуска, и помага на хората, загубили котките си. Поне до деня, в който всичко това се променя, деня, в който среща Джони Уолкър. Така Наката също се оказва на път, път, за който не се знае накъде отива, но старецът знае, че когато стигне мястото, ще знае какво да прави оттам насетне.

Двете истории вървят паралелно, като тук-таме се виждат потенциални допирни точки, но дали наистина се преплитат, това зависи само от читателя. На своя сайт авторът е оставил форма за въпроси, на които отговаря, така че всеки може да пита правилно ли е разбрал това или онова. Какви са основните идеи в книгата и има ли въобще такива? Каква е ролята на препратките към митологията, поп-културата на 60-те, Втората световна война... Както вече казах, въпросите, които човек си задава, след като прочете книгата, са повече от възможните отговори.

Но да се качим отново на въртележката, наречена "Кафка на плажа" - едно проклятие може или да се изпълни, или не. Но когато баща ти умре, а ти си на стотици километри от него, събуждащ се до древен храм, дрехите ти са окървавени и нямаш спомен какво е ставало последните няколко часа, ти ли си убиецът или не? А когато правиш любов с 50-годишна жена, която може да е майка ти, но въпреки това в спомените си ти я виждаш на 17, а в нейните очи си 19-годишното момче, с което е имала връзка преди повече от 30 години? А когато имаш еротичен сън със сестра си (или поне с момичето, което мислиш, че ти е сестра, въпреки смътните спомени и единствената снимка, на която тя е едва на няколко години)? Може ли човек да е сам в града сред многото хора и напротив, да не чувства самотата в гората, обграден само от вековни дървета? И може ли да открие себе си именно далеч от хората, които обича?

Като цяло книгата много ми хареса, не е от типа книги, които ти дават всичко наготово. Кара те да мислиш, да препрочиташ отделни пасажи, да се чудиш какво всъщност се случва. Многопластови герои, сюжет и действие, което на моменти ме оставяше леко объркан (предполагам, се чувства в ревюто). На моменти имах усещането, че чета Селинджър, на други места - Стивън Кинг (което може да се приеме като комплимент за Харуки Мураками), но нямаше нито един момент, в който да скучаех. Препоръчвам на всички, които искат да прочетат нещо по-шантаво и нестандартно. А аз ще я позабравя малко и ще си я препрочета :)

--
Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=9489






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 6295 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.