Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Нийл Геймън: "Никога, никъде, никой" (статия) - Английска литература, Нийл Геймън, Съвременна английска литература, Фентъзи
Нийл Геймън: "Никога, никъде, никой"

Автор: Ангел Генчев, събота, 28 юли 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Никога, никъде, никой" е първият ми сблъсък с Нийл Геймън като самостоятелен автор - т.е. освен "Добри поличби" с Тери Пратчет. И трябва да призная, че ме впечатли изключително. Сещам се, че още на корицата книгата бе сравнена с "Алиса" – ала съвременна и мрачна – и успях да се съглася. Но само наполовина.

Никога не съм харесвал "Алиса". Никога не съм я и разбирал, нито ме е забавлявала. Дълги години след първия й прочит, и съответно детството си, научих, че изтъкнатият математически гений на Луис Карол я бил наблъскал с логически парадокси, които пък са плод на експерименталното търсене на непълнотата - каквото и точно да значи това - и този факт, сам по себе си, ме предизвика да я прочета отново. Отново не ме трогна, както не ме трогна и Упи Голдбърг, или въобще масата от екранизации – а и отново не я разбрах. Просто тази книга не само че не е за деца, но вероятно е и за много отбрана група възрастна аудитория, при това с доста специфично чувство за възприятие.

Толкова за "Алиса". На "Никъде, никога, никой" също е присъща известна неразбираемост в детайлите, което всъщност прави половинката, с която се съгласих. Да, появяват се разни персонажи, които явно кореспондират с нещо, но това нещо остава малко отвъд прага на осъзнаването - или пък може би героите изискват някое друго томче градска митология или пък фолклорна енциклопедия, за разнообразие от математиката. За сметка на това, новелата носи съвсем откровен смисъл – говори се за често срещания в задъханото ежедневие момент, при който човек съществува и преживява на място, което просто не му пасва и не е за него. Още повече, добре подбраните от Геймън персонажи, макар и малко далечни за нашенския читател и - с изключение на маркиз дьо Карабас - засичани бегло тук-там, както и изящният му словоред и кратките, но атмосферни описания, лишени от излишна тромавост, успяват да облекат с правилните думи една основна и няколко по-малки странични идеи по най-добрия начин. Резултатът е буквално запленяващ – и трите ми прочита досега са били на един дъх, дори и до неприлично малки часове.

Доста ме изненада обаче това, че романът е базиран върху шестсерийна телевизионна минипродукция от вече поотдалечената 1996-а. Дори първоначално бях останал с дълбокото и диаметрално противоположно впечатление, че всъщност Геймън е екранизиран.

Първоизточникът на "Никога, никъде, никой" не грабва окото с кой знае какви ефекти, но театралната игра е на изключително високо ниво - бих го нарекъл дори телевизионна пиеса, макар и да не е, или поне да не се води. И известни лица няма - дори дългото ровене из imdb не успя да изкара нещо, за което да се хвана.

И макар и в действието да липсва част от Геймъновия чар, пък и екранът да е значително по-ограничаващ към фантазията на зрителя, отколкото писаната реч към читателя (най-малкото натрапвайки конкретни образи), минисериалът е доста приятен за гледане. Иначе - отново, новолондончанинът Ричард Мейхю води все така обикновен, средностатистически живот с дребните му постижения и недостатъци, преди да се натъкне на раненото и безпомощно девойче Дор. А кой би предположил, че точно под Лондон съществува подземен град на невинната и смъртоносната фантазия, в който волю-неволю Ричард ще се озове.

Разгроми ме обаче откровението, че Нийл Геймън има доста по-дълбок афинитет към екрана - не само е правил американската адаптация на "Принцеса Мононоке", но дори е писал епизод за "Вавилон 5" на млади години. Щурав епизод. Освен това по него е филмиран изключително странният MirrorMask (2005), който честно казано по откачалщина, че и стил, май мога да сравня с A Scanner Darkly по Филип Дик с Кеану Рийвс, поне на първо гледане. Очакват се Stardust и Coraline, както и поредната екранизация на Беоулф с негов сценарий - което се надявам да замаже петното от онова... изпълнение с Кристоф Ламбер. Последните - през тази и следващата година (2007 и 2008).

По всичко изглежда, че Геймън набира скорост. Освен в един от най-перспективните млади фантасти, той рискува да се превърне и в доста комерсиален автор. Дано наистина не прекрачи онази тънка червена линия.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=9475






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 6233 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (37) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.